петък, 16 декември 2011 г.

по-голяма от тях е любовта

Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал (1) що дрънка.
И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са - ще се прекратят; езици ли са - ще престанат; знание ли е - ще се прекрати.
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,
но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Първо послание на свети апостол Павел до Коринтяните, глава 13 (Химн на любовта)
__________________
(1) музикален инструмент, състоящ се от две метални части, които се блъснат едно о друго и произвеждат остър, пронизителен звук.

вторник, 13 декември 2011 г.

като слънцето


Георги Димитров: "Дружбата със СССР е тъй жизнено необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество"

сряда, 7 декември 2011 г.

ZARDONiC - CiRCUS OF DEATH


Циркът е част от Zardonic - The Brink Of Apocalypso (Marzo 2011 Studio Mix)
Един много луд венецуелец!

вторник, 15 ноември 2011 г.

Симон




Симон Варсано за първи път разказва за това защо и как го простреляха на 10 март 1989-та.
Не, не защото е „правел графити” (както го пита един млад артист), а защото от януари до март пише на три сгради с боя за обувки „Тодор Берия Живков”.
Говори за преодоляването на страха, след което спиш „като бебе, усмихнат”.
Защо го разказва след 22 години?
Защото днес се чуства по същия начин.
Защото не е вярвал, че след 22 години пак ще иска да пише по стените.
Влюбих се в очите на Симон и в това, което струи от тях.

Гледайте от 1, 58 мин. до 11,10 мин., БунтART от 13 ноември.

неделя, 13 ноември 2011 г.

Цветозар Томов: Отворено писмо до ръководството Пловдивския университет по повод даването на титлата почетен доктор на футболиста Христо Стоичков

На вниманието на:
Доцент д-р Запрян Козлуджов –
Ректор на Пловдивския университет
Копия до:
Доцент д-р Мария Шнитер –
Декан на Философско-историческия факултет
Доцент д-р Светлана Събева –
Ръководител на катедра „Критическа и приложна социология”


Доцент Козлуджов,

От медиите научих, че Пловдивският университет е присъдил званието доктор хонорис кауза на г-н Христо Стоичков.

Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест. Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. Това звание е присъждано на българския футболист Христо Бонев, италианската футболна звезда Карло Анчелоти, както и на германския футболен деятел Енгелберг Неле.

Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек.

Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него.

Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.

Доцент д-р Цветозар Томов,
Катедра „Критическа и приложна социология”

петък, 11 ноември 2011 г.

Rodina - Release Date: November 29th 2011

вторник, 8 ноември 2011 г.

Приказки за демокрацията



Свещената чаша на Мохамед от Лондон пристига в гр. Грозни, Чечня, където ще се съхранява (септември 2011). Потомците на пророка са взели това решение като израз на признание за приноса на Чечня за развитието на традиционния ислям. Чашата се съхранява в най-голямата джамия в Грозни, носеща името на Ахмад Хаджи Кадиров.

Най-голям принос в развитието на Чечня и пристигането на Чашата в Грозни има, разбира се, Рамзан Кадиров, от 2007 г. Председател на правителството на Чеченската република (президент), син на бившия президент Ахмад Кадиров, убит през 2004 г. (Да, на него е кръстена джамията.)

Ето изглежда как протичат заседанията на правителството под ръководството на президента:
Авторитети няма. Аз съм стопанин, аз съм на кормилото. И никой друг. Рамзан и точка.
Колко познато! Някои са ходили в едно училище да учат как се раздпределят порции!


Кадиров се определя като най-добрият човек на света. Чечня по думите му е най-демократичната република, а неговият идол е Путин.


Рамзан Кадиров: Мама се обажда!

и нещата заспиват...

и стигат до планирания и желан завършек...
(по материали от днешния инфо поток)

Проституиращата журналистика
…ми се случи да работя в медия, купена от Ирена Кръстева. Помня самото начало – как ни наблъскаха по десет души в стая без прозорци и усещането, че всъщност сме животни в клетка. Добре отгледани и охранени образци на порода, специално селектирана за заколение. В същия този вестник преди изборите забраняваха да се споменава името на Бойко Борисов. Ако случайно се наложеше да бъде написана дописка, той фигурираше единствено като "столичния кмет". В един момент стана премиер и нещата коренно се промениха. Тогава името му присъстваше почти на всяка страница. Дори се стигна до там, че падаха материали, ако случайно към тях има снимка на Бойко Борисов, на която той не изглежда добре. Спомням си, че някъде в този период с мен се свърза представител на международната организация "Репортери без граници", който беше изумен от проверката си в България: "И в други държави сме се сблъсквали с цензура, но там тя е била наложена от властта. При вас самите журналисти си слагат прегради и се страхуват да пишат истината, цензурират се преди материалът да е стигнал до главния редактор!"

Защо Борисов изведнъж се загрижи за банката на Пеевски?
Вестниците на Пеевски, ТВ 7 и др., не просто създават медиен комфорт на премиера, като не го закачат. Те се занимават с активна пропаганда в негова полза, която се състои основно от клевети срещу политическите му противници. Вестниците на Пеевски се специализираха в продължителни черни кампании срещу тях. И цялата тази мръсотия се финансира от Корпоративна търговска банка, която е дала парите за вестниците на Пеевски. А тази банка преуспява, благодарение на държавните пари в нея.

Цветелина Янева с най-скъпия клип за годината
Кризата, която обхвана най-масовия жанр от година насам, явно не се отразява по никакъв начин на младата певица Цветелина Янева.

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

3 ноември 1989

Почти бях забравила: група граждани внесохме петиция и след толкова години жълтите плочки отново чуха да се скандира „Демокрация!
Берлинската стена още не беше паднала.
I believe in yesterday.
В днес и утре ми е трудно да повярвам.

сряда, 2 ноември 2011 г.

Циганско лято

Бях омерзена, погнусена, отвратена... (Избори, какво друго да очакваш?)
Лекувам се със стихове на Мария Донева и циганско лято. Да ви кажа, има резултат!

Как чудесно се успах…
Как чудесно се успах
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.

Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?

Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,

понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.

Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.

Любовна лирика
Искам да се видим пак.
Искам да ти бъда крак,
дроб, ребро, колянна става.
Искам всичко да ти давам.
Да ми мъркаш до ухото.
Аз обичам те защото.

Вчера си намерих кестен
Вчера си намерих кестен
и прогнозата е ясна:
непременно ще е есен.
Бавно слънцето загасва,

сменя си цвета морето,
в шал от пяна се загръща.
Прибери се там, където
ще си чакан и прегръщан.

петък, 28 октомври 2011 г.

Той – на 75, тя – на 60

Le Cirque Invisible (Невидимият цирк) на
Jean-Baptiste Thierrée (1937) и Victoria Chaplin (1951).
Магични и фантастични! Смях, който не можеш да преразкажеш.



LE CIRQUE INVISIBLE from THEATRE DE NAMUR on Vimeo.




петък, 21 октомври 2011 г.

Ренчин

Време е да се присетя за любимия ми чешки карикатурист Владимир Ренчин:




- А сега на работа! Да изпълним предизборните обещания. Струва ми се, близките 400 години ще имаме какво да правим.







- Добра новина! След изборите, казват,
за всеки ще има по говно.

неделя, 16 октомври 2011 г.

Не, това няма нищо общо с нас

15 октомври 2011
Мадрид


Рим


Лондон

четвъртък, 29 септември 2011 г.

„Циганите на сапун....”

... турците под ножа!”
Видях, чух, не разбрах.
Познавах хора, преживели Втората световна война. Мой чичо от Цариброд имаше татуиран номер на ръката си.
За моето поколение Аушвиц и Треблинка не бяха просто имена.
Газовите камери, планините от детски обувки, полюлеите от човешка кожа – тези образи ни придържаха към някава същностна, неотменна истина. Истината, че не можеш да направиш, не – дори не можеш да помислиш да направиш някого „на сапун”.
На сапун бяха правени не само цигани, но и комунисти, социалисти, социалдемократи, свидетели на Йехова, хомосексуални, католически свещеници... А душевно болните и сакатите са отивали направо "под ножа".
Не можех да си представя, че ще видя деца, хлапаци и девойки да крещят, да носят плакати с тези ужасяващи лозунги. През 2011-а. В центъра на столицата.
Къде са родителите на тези деца? На какво са ги научили? Къде останаха 10-те Божи заповеди? Къде остана човешката същност, която трябва да носим, дори ако не вярваме в Бог?
Та Холокостът беше вчера!
„Възродителният процес” беше днес сутринта!
Гледам тези разкривени детски лица. Нашите деца ли са това? Да!
Моите деца ли са това? Не!
Всяко поколение недоволства от следващото. И в Римската империя старите се възмущавали от поколението на децата и пророкували, че безогледността на младите няма до доведе до нищо добро.
И Римската империя наистина се разпаднала.

вторник, 27 септември 2011 г.

Докладвайте противоконституционните Facebook групи

За бусовете на Атака в центъра на София вчера вечер никой нищо не казва.
Колко е удобно недоволството от мафията ("цар" Киро - спонсор на МВР) да бъде пренасочено към етническа омраза чрез хлапетии, за които сблъсъкът с куките е върховен момент в гневното им ежедневие!
Всичките приказки за българската „толерантност” и спасяването на българските евреи от Холокоста остават в миналото, днес на площада се крещи „… на сапун”! под благосклонния поглед на управляващите. Любимото им дете – МВР – си чопли носа. А прокуратурата въобще се е изпарила. Не от днес, съвсем не от днес.
И познайте сега кой потрива доволно ръце. Всъщност - името им Легион...

Отделете 30 секунди да докладвате една - две Facebook групи, които подтикват към насилие (срещу ромите).
Целият текст ТУК.

С благодарност към еенк

събота, 17 септември 2011 г.

Никога (повече) Мотел "Сарая Макади"!

Настоявах да отидем другаде или да спим в колатa – не бях чута.
Спах в рамките час, после чаках да се зазори.
Броих жаби – крачетата им правеха „пльок-пльок” пред вратата.
А може и да е била само една жаба, която се е разхождала напред-назад.
Верно евтино. Ама нито чисто, нито тихо, нито нощна лампа, нито гардероб, нито работеща баня, нито ..., нито..., нито... А ако искаш да хапнеш, чакаш час и първо те изяждат комарите, после изяждаш нещо ти и се питаш „Как можах?”
Унизително до неприличие.
После реших да прoверя какво са написали за себе си в нета:
Намерих текст, в който само имената отговарят на истината.
Всичко останало са долни лъжи:
„Мотел "Сарая Макади" се намира в живописното градче Бяла Слатина. Хотелската база предлага стилно обзаведени единични, двойни стаи и апартаменти. Всички помещения са оборудвани с телефон, телевизор, самостоятелен санитарен възел и тераса. Апартаментите ползват приветлива всекидневна с уютен кът за отдих. В приятен ресторант гостите могат да се насладят на вкусни специалитети и маркови напитки. На разположение е комфортен дневен бар предлагащ изискани коктейли и хубава музика. Организират се екскурзии.”
Терасата много ме разсмя.

вторник, 30 август 2011 г.

Нощни вълци, брато

организират мероприятия

"Искам да се обърна към вас, братя, много готино, че не забравяте героизма на миналото и на героите от миналото. Тази историческа памет е великолепен цимент, който от хората от различни нации, различни етноси и различни религии прави единна и неделима росийска нация, създава и укрепва единна и неделима велика Русия", - каза министър-председателят.
Някои са завършили едно и също училище и това отдалече си личи.

понеделник, 29 август 2011 г.

Братята Асад свирят Пиацола





Да послушаме. Докато лятото още не си е тръгнало.

четвъртък, 25 август 2011 г.

Версии на версиите

Кое ни е наред, та и журналистиката ни да е като свят?
две... три... четири...






вторник, 9 август 2011 г.

националната сигурност и печките


В. Сега публикува историческо интервю със зам.-министъра на ВР Димитър Георгиев, който баламосва публиката относно даренията. Цялата история е „тука има, тука нема”, човекът лъже доблестно и окото му не мига. Както докладът за състоянието на държавнатаадминистрация за 2010 г. обяснява, че няма данни за броя на работещите в МВР до 2009 г. вкл., така и тук – хем даренията са вписани по някакви пера (но не перо „дарения”), хем пък ги няма. Любопитно е, че батальонът се строява, но заповеди (на премиера за спиране на даряването, и попълване на липсващите пари от бюджета) не изпълнява.

Понеже все пак е изпитание да се чете целият текст, ще акцентирам върху любимия ми пасаж:

- Защо чак през ноември ще публикувате списъците с дарителите?
- За това се изисква техническа подготовка. Те трябва да бъдат преформатирани в електронен вариант. Този електронен вариант трябва да се качи на един сървър. Този сървър трябва да се види дали работи. Ние искаме да го направим най-лесно, за да има достъп до всички. 
Тоя направо утепа рибата! Списъкът щели да го преформатират! В електронен вариант! И да го качат на сървър! Който работи! Е просто не е истина!

Ето целия разговор с г-н зам.-вътрешния министър Димитър Георгиев:

 Иде бодра смяна

- Казвате, че имате воля да прекратите даренията. Кога ще го направите?
- Като приключим с анализа. Предприели сме действия. Този размер на даренията, който виждате, че не е голям, да бъде компенсиран от държавния бюджет. Това е разпореждането и от министър-председателя. Направена е работна група и анализираме ситуацията. Аз не знам друга институция, която да е подходила толкова сериозно и прозрачно към този въпрос.
- Бойко Борисов ви каза да прекратите веднага, а вие говорите, че тепърва ще анализирате.
- Секторът "Сигурност" е много чувствителен. Не бива да се предприемат каквито и да е действия, преди да имаме достатъчно информация в конкретната сфера, която да даде възможност това да се направи така, че то да не се отрази на доставката най-вече на услугата "сигурност" на българското общество. Тук много чувствително и внимателно трябва да се разгледа всяка стъпка. Вие виждате резултатите. 40% са намалени даренията спрямо м. г. Виждате намалението, което тече от първото към второто тримесечие. Ще видим и резултатите на третото. Това е една последователна политика. Даренията се получават по закон. Ние не нарушаваме закона, както се опитват да внушат такова действие.
Виждате как са формирани даренията през 2010 г. 45% от тях са в дълготрайни материални активи - медицинска апаратура, телевизори, хладилници, прахосмукачки, столове, миялни машини, мултимедия, фотографска техника, камери и друга техника, метални каси, стелажи. Даренията за МПС представляват 23,4%, а за гориво и смазочни материали са 14,3%. Вие виждате, че не могат да се предприемат действия за прекратяване веднага, защото трябва да има анализ накъде да се пренасочат тези средства. За 2011 г. 65% даренията са за компютърна техника, оборудване. Даренията за гориво са около 12%. Договорите за 2011 г. са 1938 броя. Изнесе се информация във всекидневници, че те са 4000.
- 4000 са за две години и информацията е дадена от МВР.
- Най-малкото съмнение към дарителя и ние прекратяваме договора.
- Кметът на Галиче Ценко Чоков още ли дарява?
- Към всеки конкретен случай, защото вие ще задавате въпроси за конкретни случаи, сме готови да извършим проверка.
- Защо чак през ноември ще публикувате списъците с дарителите?
- За това се изисква техническа подготовка. Те трябва да бъдат преформатирани в електронен вариант. Този електронен вариант трябва да се качи на един сървър. Този сървър трябва да се види дали работи. Ние искаме да го направим най-лесно, за да има достъп до всички.
- От презентацията, която току-що направихте, се вижда, че 3.6 млн. лева като дарения в натура не са отчетени в бюджета ви на полугодието. Защо сте укрили тези пари?
- Значи виждате ли - пак. Това са дарения, които са в натура и са заприходени като материални активи. Вие искате да промените и счетоводството.
- От 15-те милиона, които сте посочили, че идват от различни европейски програми, те в натура ли са, само кеш или смесено?
- Това са средства, които минават кеш, след което се правят съответни обществени поръчки. След това, като се закупи съответната техника и тя се достави, тя се заприходява по съответния параграф.
- Тези 3.6 млн. лв от дарения в натура щяхте ли да ги отчетете пред Брюксел?
- Ама ние не сме скрили нищо. Всичко се вижда...
- Къде може да се види тази цифра?
- Кое не се вижда? Ние, ако не искахме да ви ги покажем, щяхме ли да ви ги дадем?
- Г-н зам.-министър, отворете страницата на МВР в интернет и вижте къде се виждат даренията в натура в отчета на бюджета.
- Добре. Нека да вървим нататък.
- Натурата?
- Тази информация от официалните отчети е била достъпна до вас. Всички дарения, които бяха направени по Закона за достъп до обществената информация, са ви предоставени (към в. "Сега", бел. ред.).
- Не се хвалете с това, че сте изпълнили закона, а кажете защо скрихте 3.6 млн. лв.
- Не сме ги крили. Ние ви ги показваме.
- Кажете в отчета къде да ги търсим тези 3.6 млн. лв.?
- Тази сума се отчита по съвсем други параграфи. Като материални активи.
- Къде да я видим?
- Дейността на МВР се проверява и от Сметната палата, и от съответните органи. Всички отчети са съобразно законите за държавния бюджет и ние ги спазваме. Нека да не влизаме в такива допълнителни въпроси. Ако не искахме да ви я покажем, нямаше да ви я покажем и сега.
- Щом в даренията няма нищо нередно, защо те смутиха Европейската комисия и премиера Бойко Борисов?
- Чакайте. Тези дарения във времето не са въведени от нас.
- Прекратете ги.
- Натам отиваме.
- Сигурен ли сте, че националната сигурност се крепи на печките, телевизорите и компютрите, които се даряват на МВР?
- Не виждам какво опасно има, ако една община направи дарение.
- Опасно е, ако има анонимни дарения.
- Ама няма такива. Водят се регистри във всяка една дирекция. Аз се надявам, че обективната журналистика работи в полза на българското общество.
(В интервюто са използвани въпроси и на други медии.)

събота, 6 август 2011 г.

Конгениално*, свръхгениално

Royksopp - What Else Is There - DJ Trentemøller Remix – THIS is the ‘Wow”!

Оригиналът – може би има един-двама, които го харесват повече от ремикса на DJ Trentemøller

________________
* Конгениален ще рече сроден по дух, по гени...

петък, 5 август 2011 г.

Horowitz - Scarlatti



четвъртък, 4 август 2011 г.

Скромността краси, ама някои не искат да са красиви

С какво ще запомним нашите управляващи? Отговорът е прост – с тяхната пословична скромност, пословично трудолюбие, всеотдайност и грижа за народа ни. И защо? Защото те самите се грижат никога да не ги забравим, или поне мноооого дълго да ги помним. Както показват и табелите, с които те самите маркират големите, средните и дори малките си успехи.
Ярост ме обзе, като разглеждах пътеписа и снимките на Валентина Райкова за Одрин. И съвсем не заради качествата на пътеписа. Но нямаше как да не забележа две от снимките, както и един текст, които Валентина е представила.
„Имената на глупците висят по стените”. Популярна мъдрост от моето детство. Но тогава ни учеха, че скромността краси човека (още една тогавашна мъдрост).
Днес това не е на мода. Особено сред силните на деня. Затова разни високопреосвещенства (ах, единият от седемте смъртни гряха е горделивостта), министри и сие нямат нищо против имената им да висят по стените.
Храм „Св. св. Константи и Елена”, град Одрин
Изграден и осветен 1869 година.
Възстановен 2008 година от Министерски съвет на Република България.
Осветен от Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит с благословението на Светия синод на БПЦ 
(снимка Валентина Райкова)
Напълно обновената и реставрирана църква „Св. ВМЧ Георги” 
е преосветена с тържествена служба от 
негово Високопреосвещенство Неофит – Митрополит Русенски и 
негово преосвещенство Евлоги – Епископ Адрианополски 
на 09.05.2004. в присъствието на 
Министър Председателя г-н Симеон Сакскобургготски 
(снимка Валентина Райкова) 

Как да не си спомним умилителните „малки проекти”?
     Чешма в село Злокученe
И след като всичко у нас започна да строи лично д-р генералът лейтенант премиер министър Бойко Борисов, очаквам съответната табела да се наслага по всичките 20 км на магистрала Люлин, на залата красавица, на новия аец.... 
 „Залата е супер, благодарим ти, Бойко” (снимка: http://www.e-vestnik.bg/ )
(Тоя надпис май не е правен у дома в кухнята от ентусиасти.)
И на този фон как да не ги ожалиш нашите предци от 1869-а с тяхното тихо смирение...
„За слава на едносъщната, животворяща и неразделна троица отца, сина и светия дух с благоволението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869, а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на българското джелепско народно общество в Одрин.“ [джелепин - търговец на добитък.]
Църквата „Св.Св. Константин и Елена“, Одрин, Паметна плоча (по Валентина Райкова)
Бръкни си в джоба, реставрирай, па пиши! Но с нашите данъци по-скромно, господа!
Тия дето  ходят само по жълтите павета (по другите павета и по асфалта са само със S класи), не четат ли поне какво пише там?

Царю Освободителю // Признателна България

понеделник, 1 август 2011 г.

Черна неблагодарност и злонамереност

Едни гадни слухове се въртят тия дни сред софийските неблагодарници, макар преса, тв и всичко останало да се опитаха да ги заглушат с невероятните си, разкошните си, блестящите си, възхитителните си описания на новата красавица перла спортна зала, построена благодарение на усилията лично на ББ.
Говори се, моля ви се, че спортните федерации щели да си правят световните първенства навсякъде другаде, само не и в the Залата, защото там наемът бил 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на час. И че дори за световни първенства нямало откъде да се вземат толкова пари за наем зала. Волейболистите пък били получили едни два (2) милиона от държавния бюджет, за да открият залата със срещата със сърбите, но първенствата пак щели били да си ги правят във Варна, защото там пък било безплатно – без наем...
Неблагодарници!
И разпространители на гнусни антиББ слухове!

вторник, 12 юли 2011 г.

Днес кварталът няма да гледа турски сериал

5 минути след катастрофата







малки, а вече и те - сеирджии



1 час по-късно


вторник, 5 юли 2011 г.

Ян Шванкмайер – последният сюрреалист

Гениален.
Непоказван у нас.
По времето на социализма – забранен като вражески.
Днес – неизвестен, защото недоходоносен.

Измеренията на диалога (Dimensions Of Dialogue)



Любовта на месото (Meat Love)



Фауст


Смъртта на сталинизма в Бохемия

(The Death Of Stalinism In Bohemia)

вторник, 28 юни 2011 г.

Глобул: осирането продължава

Двете с Боби пием кафе.
Виждам ръцете й и те не държат телефон.
Моят звъни.
Каква изненада? – звъни ми Боби.
Да я питаш защо ми звъни, като съм пред нея и от половин час клюкарстваме.
И как ми звъни – явно набира чрез телекинеза, защото телефончето й е в чантата.
Глобул отчете 18 сек. разговор. За който се плаща като за половин минута.
С малки суми, но редовно. И от много хора.
Капка по капка – вир става. И няколко милиона месечно повече.
Та така.

понеделник, 20 юни 2011 г.

Тук усмивките са забранени

В страната, да ви кажа, и чувството за хумор е плесенясало.
Само когато става дума за смешки с дупета и цици, 90% от хората се смеят.
А когато става дума за модерно, атрактивно, многопластово смешно, тогава някои фактори стоят с каменни като на съветски войник от паметник лица и хващат парцалите (вж паметника на съветската армия тия дни), или опищяват орталъка (спомнете си клекалото на Черни).
Толкова ли е трудно да си признаем, че Европа, пътувайки на изток, именно в България за първи път вижда клекало?
Толкова ли е трудно да видим новите окупатори в гениалната хрумка с паметника на армията на страната, която вече не съществува?
Пропагандата, комунизмът, ботушът и шмайзерът бяха заменени през последните години от консуматорство от всички възрасти.
Когато в Бг тръгна по кината (някога имаше кина) първият филм за Батман, той нямаше никакъв успех. Тукашните деца, ако харесваха комикси, ги свързваха с Пиф. Така че какъв Батман, какви 5 лева? Машината обаче се завъртя, промиването на мозъци продължи и всеки следващ Батман филм имаше все по-голям успех.
Може би ще си остана самотна в нехаресването на плоските шегички и еднотипните филми по нашите екрани (има други, ама тях не ги внасят). Да напомня. Когато след Втората световна война италианците правят и гледат неореализъм, американските филмови компании решават безплатно да предоставят за разпространение своите филми – дотогава, докато създадат своя си публика и пречупят гръбнака на местното кино. Което се случва.
Само преди десетина години в Лондон мултиплексите (говоря за кината) нямаха успех, да не говорим за Макдоналдс. Днес фиш енд чипс не можеш да си намериш, но бигмак – моля!
Разбира се, всеки избира какво да харесва, но също така всеки артист е свободен да има своята оценка. И когато тя е изразена модерно и с чувство за хумор, това още повече ме радва.
Нали се борим за туристи? Тази смешка е истинска туристическа атракция.
Съжалявам всички, които се възмущават и крещят „Вандали!”
Нали не сме забравили как точно СССР ни освобождава от фашизма?
Нали знаем, че в България загинал съветски войник няма?
Тогава за какво са тия сълзи?

Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Дядо Коледа, Роналд "Макдоналдс", Жокер, Капитан Америка, Супермен ще бъдат измити, защото ние държим в центъра на столицата да си имаме съветски войници и партизани

Искам да летя

Някак си заглъхнаха приказките и вълненията около българските бежански центрове. Условията са ужасни, имаше и някакви хора, дето получаваха заплати, без да има работещ център, имаше и една бременна арменка... Днес на кой му пука?
Бедни сме били, затова така стояли нещата.
Оказва се обаче, че и богатството на една държава и демократичната й система пак не дават гаранции за това, че хората се раждат равни.
Богатата Холандия, където безработните получават над хиляда евро на месец и общински жилища, е решила проблема с бежанците с по-хуманен от нашия, но явно дълголетен затвор.
Искам да стана пилот и да летя, казват децата от убежището за бежанци.
Чудеса обаче има само в приказките.


I Am Here - Doc Pilote (English Subtitles) from Amin Mueller on Vimeo.

STUCK – a brief summary

We are all stuck in Bg. For years more than enough. We do not have the access neither to the many possibilities for the time to pass by as these two guys, nor the attitude, nor the energy.
Love you, boys.


STUCK from Joe Ayala on Vimeo.

петък, 17 юни 2011 г.

Какво, ако?

Какво щеше да се случи, ако китайците не бяха измислили барута?
Нямаше да има празнична заря, но нямаше да има и пушки.
А ако Нобел не беше измислил динамита?
Нямаше да има Нобелова награда за мир, но нямаше да има и ….
Ако Балканският полуостров беше станал част от Австро-Унгарската, а не от Османската империя?
Ако Чърчил бе написал и Сталин – приел: „България и Гърция – Великобритания (в съгласие със САЩ) - 90%, Русия - 10% предимство”? на онази хартийка за следвоенното разпределение на Балканите?
Ако войските на Варшавския договор не бяха влезли в Чехословакия през 1968-а?
Ако през 1993-а, примерно, бяха изпратили наведнъж всички мутри от групировките в запас за две седмици?
Ако се беше намерило поне едно българско некрадливо правителство?
Ако досиетата бяха разкрити през 1990-а?

сряда, 15 юни 2011 г.

Луков марш и Атака – може, а Прайд и джамии – не може, а?!




Почва да ми писва. Ама яко да ми писва.
От години – все едно и също.
Някои в тази държавица са замръзнали във времето и не виждат как всичко наоколо се променя. Огледалото им отразява само това, което те искат да видят. Останалото е недопустимо, излишно, вредно, вражеско.
А какво е враг? Човек, който предпочиташ да е мъртъв.
Мисля, че нормалните хора сме повече, ама другите са по-кресливи и повече се чуват.
Човек имал в душата си два вълка – на доброто и на злото. Побеждавал онзи, когото нахраниш по-добре. Ти кого от тях храниш?

вторник, 14 юни 2011 г.

Европейската троица

Напоследък всеки ден изпитвам погнуса – по един или друг повод.
А това ни отличавало от животните!
За дълбоката метафизика и други мисли на Славой Жижек (с помощта на Kaligon)

вторник, 7 юни 2011 г.

Обичайните заподозрени / The Usual Suspects

петък, 27 май 2011 г.

Въпреки разликата в мащаба, приликата е поразителна

Уилям Браудер (ръководител на инвестиционен фонд Hermitage Capital) от 6 години има забрана да влиза в Русия, независимо от (или по-скоро благодарение на) печелившия си бизнес там: през 2005 г. Hermitage е третият по големина инвестиционен фонд в Русия с инвестиции от 4,5 млрд. щ.д. в пика на бизнес начинанието.
Юристът на Hermitage Сергей Магнитски загива в московски затвор след 11 месеца предварителен арест (през което време е разпитан 4-5 пъти и други следствени дейстивя не са предприемани) и отказана му медицинска трижа. Името му става световно известно благодарение на усилията на Браудер. Европарламентът гласува резолюция да бъдат санкционирани всички участници в преследването на Магнитски (16 декември 2010 г.), швейцарските банки блокират банковите им сметки. В отговор прокуратурата на Русия обявява Браудер за издирване.




- А те кои са?
- Тези, които завлякоха 230 млн. долара и още много неща.
- Но кои са те?
- Министрите в правителството.
- Те са ви известни поименно?
- Да.
....
- Каква е общата картина, която ви се оформя? Как въобще си обяснявате всичко, което се случи?
- Разбрах ето какво. В Русия няма държава. Това е територия, окупирана от шепа престъпници. В Русия живеят 141 милиона нормални, трудолюбиви, щедри, умни, почтени хора. И един милион престъпници, които разрушават всичко. А държава няма никаква.
- Такова положение едва ли отговаря на интересите на Путин и Медведев.
- Тук са възможни само два отговора: или и те си получат пая, или не могат да направят нищо.

Цялото интервю на Уилям Браудер за „Сноб”.

четвъртък, 26 май 2011 г.

Бумеранг



Това човече ходи по разни сайтове и рекламира нещо.
Толкова ми прилича на Параванката - прическата, костюмчето, честния поглед, жеста с ръчичката, че рекламата става антиреклама.

вторник, 24 май 2011 г.

Кан наказа шега с Хитлер, тук предоставяме трибуни на фашизоидни типове

В един от филмите си Уди Алън казва: „Като отиваме да протестираме срещу неонацистки митинг, освен чувството си за хумор, е добре да вземем и бухалка за бейзбол.”
Тук нито бухалки (за самозащита), нито ирония (за нападение) виждаме, а на българските арийчета се предоставят едночасови предавания в национални медии без опоненти.
Грозната картина става характеристика не на Атака, не на управлението на Борисов, а на държавата България. Няколкото цветя на оградата на джамията няма да измият срама. И едва ли някой ще се интересува от това, че ситуацията е била замислена като win-win-win: Атака сплотява редовете – своите и на ДПС, Доган отново е в полет, а ГЕРБ се обявява за защитник на демократичните ценности. И че тук предстояли, видите ли, избори.
Но майната му на света. Ние, ние как се чувстваме тук сред тази лудост?
Защо „народни представители” (в кавички, защото и аз съм от народа, а те определено не ме представляват) не спазват Конституцията и законите? Защо общината дава разрешение за митинг, за който предварително знае, че ще се превърне в гадост? Защо полицията не знае как да реагира пред разбеснели се чернотенисковци?
Като не ви харесват високоговорителите пред джамията в София, обърнете се към общината и минете по процедурата. Като не ви харесват Свидетели на Йехова в Бургас, ВМРО, протестирайте пред институцията, която ги е регистрирала, и там обяснявайте защо трябва да се забранят.
Всичко е сбъркано в тази държава и няма как да искаш нещо от средноаритметичния човек (гражданско чувство, гражданско общество), когато ръководителите, лидерите, водачите на обществото са фалшиви до полуда – фалшиви в пропагандата си, фалшиви в действията си, фалшиви в претенциите за знаене, можене и правене.
И, за да бъде пълна картинката, дядо ви Николай, пловдивски митрополит, моли Господа да прости греховете на Сидеров, защото не знаел какво прави, но в същото време БПЦ с размах заклеймява Ванга и Дънов.

Преди време шефката на парламента Цецка Цачева каза, че „през тоталитарните общества” имало и „позитивни неща”, които никой не може да отрече - например „магистралите на Хитлер”.

Бойко Борисов: Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин също са номер едно. Или Мао - за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации се изискват качества.

Борисов: Действията на „Атака” и на ДПС не са опасни, понеже е прездизборна кампания



сряда, 18 май 2011 г.

Maestra Anna Vinnitskaya

Родена 1983-а.





вторник, 17 май 2011 г.

Yoshida Brothers

Yoshida Brothers











четвъртък, 28 април 2011 г.

MUSICA NUDA


вторник, 26 април 2011 г.

Добре, че бяха сърбите, които бяха чули от шведите

Може би днес или най-късно утре е направена поръчката за агнешко от Нова Зеландия или Австралия за стола на ЦК и Политбюро.
След седмица облакът от Чернобил стигна до Швеция, шведското радио съобщи за опасността и посоката на движение на облака, сърбите го повториха. А ние го чухме от тях.
Аз бях бременна.
Нарекох това поколение деца „чернобилчета”.
Никак не бяха лесни за гледане. И имаха всевъзможни странни заболявания.
Чернобил, реактор №4, 26 април 1986




PRECARIOUS 2011


„Сталкер“ (1979), реж. Андрей Тарковски, по мотиви на "Пикник край пътя“ на Аркадий и Борис Стругацки.
... стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;
небесните звезди паднаха на земята, като когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;
небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;
Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?
(Откровението на Йоан Богослов: Глава 6)

четвъртък, 21 април 2011 г.

(1970 - 2011)


Крис Хондрос

Тим Хетерингтън










Chris Hondros (Крис Хондрос – носител на „Пулицър”) и Tim Hetherington (Тим Хетерингтън – номиниран за „Оскар”), фотожурналисти, загинаха вчера, 20 април 2011 г., в Либия, гр. Мисурата, от минометен или реактивен снаряд, улучил стената, зад която се прикрили по време на обстрел от страна на силите на Муамар Кадафи.
Родени в една и съща година, загинали в един и същи ден. Смъртта ги превърна в близнаци, с онази особена връзка между тях.





Снимки на Крис Хондрос


Израел

Либерия

















Филмът „Дневник” на Тим Хетерингтън

Diary (2010) from Tim Hetherington on Vimeo.

сряда, 20 април 2011 г.

Американ бой


Покорител на дансинга.
Еднакво хубав и отпред, и отзад.
Песента „Американ бой” подпали кръвта на Медведев, руския президент.
Така ще отпразнуваме и подписването на договора за Белене.

понеделник, 11 април 2011 г.

Като остана без работа

...ето какво ще работя



Снимка от ТУК

четвъртък, 7 април 2011 г.

Искаш ли

- Искаш ли да плащаш между 6 и 12 млрд. евро за новата АЕЦ?
- Не!
- Искаш ли да плащаш 6 млрд. евро за спасителния фонд на еврозоната?
- Не!
- А да плащаш и двете? Честито! Не припадай! Помощ! Някой да се обади на 112!

От картофа до аеца

Засадихте ли картофите си? Разфасовахте ли си агнето?
В циганския квартал на Пазарджик съм виждала как става – червата и кръвта се оставят направо на тротоара – там, където се и разфасова. За радост на уличните кучета. Миризмата е неописуема.
Та си представих как пълня балкона с пръст и садя картофи и после със съседите превръщаме етажната площадка в касапница. А може и на тротоара – и да обменяме опит с касапите от съседните сгради.
И във връзка с ентусиазма, който трябва да ни обземе след предложенията на властта, и чувството за исторически оптимизъм (то е много важно, когато става дума за аеца и не бива да го забравяме) се сетих за истории, които ми разказваха днес седемдесетгодишни.
През 60-те на миналия век имало вседържавна акция за садене на тютюн – нещо като „Всеки лист тютюн – куршум в сърцето на капитализма”. Най-висшите представители на държавата ходели по села и паланки и призовавали всеки да засади три лехи тютюн и да подпомогне икономическото развитие на държавата.
В селото при моите днес 70-годишни разказвачи отишла самата Цола Драгойчева – представям си я като един вид Надежда Крупская на БКП. Събранието се провело следобяд и местният партиен водач – работлив, обаче много вярвал на Партията – бегом се прибрал вкъщи и от вратата грабнал жена си да ходят да садят тютюна. До полунощ вече били засадили 6 лехи. Какво е станало с тях обаче след толкова години никой не можа да си спомни.
По време на голямото земетресение март 1977 г. същият местен партиен лидер – поостарял, побелял, работлив, но все така много вярващ в Партията, застанал на балкона си и започнал да вика на уплашените хора, които се изсипвали на улицата: Няма земетресение, спокойно! Е, верно, държал се с две ръце за перилата на балкона, да не вземе да падне при някой пореден трус, но продължавал да вика: Спокойно, няма земетресение!
Та като построим аеца, и като изплатим вересиите за него, и цената на тока се вдигне само 17,5, а не 18 пъти (както каза ББ че щяло да стане без аеца), недай си Боже разломът във Вранча реши отново да ни покаже силата на природата. Кой ли тогава ще вика от балкона: Спокойно, няма земетресение, няма земетресение!
Вярвам, че ББ е вечен, затова се надявам той да стои на балкона.

сряда, 6 април 2011 г.

Новият фашизъм

Спортувате ли? Храните ли се с органични храни? Ползвате ли органична козметика? Ходите ли редовно на профилактични прегледи?
С моя късмет попаднах на днешното „Челюсти” без Диана Найденова и темата най-общо беше „Как да разкатаем напълно фамилията на пушачите?”
Говореше се за повишаване на здравните вноски, които щели да бъдат нещо като глоба за хората, които не вземат мерки да се грижат за здравето си: Ето, не те пращаме в затвора, но те глобяваме [цитат по памет от девойка, представителка на коалиция „България без дим”].
Имаше и една представителка на правозащитна организация [думата поизлиза от „защита на правата (на човека)], която беше против чак така да наказваме пушачите, защото било хубаво за всички да има едни и същи правила, защото иначе системите рухвали.
Някак си естествено се стигна до темата за дебелите хора, които заемат по две места в самолета, и които също трябва да плащат по-високи здравни осигуровки.
Каза се почти буквално и следното: Защо да плащам с моята осигуровка скъпи операции и химиотерапии на хора, които не си следят редовно здравето и не си откриват рака в начален стадий? Когато ракът се лекува като настинка?
Правозащитничката успя да вметне, че пушели обикновено по-бедните хора (тук ще добавя, че извън болестите, обикновено са дебели също бедните – оти муат картофи и леб по цел ден) и така сме щели да накажем най-бедните...
После на шега стана дума, че който не спортува, също не се грижи за здравето си. „Вие кога за последно спортувахте?” – попита водещата. „В събота”, изфука се положителната събеседничка. „Не помня...”, смутолеви не дотам положителната. „Ха, ха, значи и вашата осигуровка трябва да се вдигне...”
Днес се стряскам от подобни разговори, но напълно вярвам, че до година-две те ще станат масови и ще обръгнем, докато един ден не ги видим въплътени в живота.
След това ще решим, че синеоките по-често имат очила и тях също ще глобим с по-високи осигуровки.
Ще дойде ред и на леворъките, които харчат повече пари на образователната система.
И когато измислят нещо и за вас, никой няма да реагира, защото вече всички ще са си били камшика от тази територия.
Тук ще останат само арийците – здрави, спортуващи, непушещи, непиещи, безсмъртни!
Аз съм лесна – и съм пушач, и съм дебела, така че първа ще се изпарявам (или влизам в затвора). Вие му мислете. Как ще виреете в тази постна, безвкусна, блудкава среда.




Малко понапълнях тази зима... но пак съм си сладка
Снимка на Gergana Kachuleva

петък, 1 април 2011 г.

Те и ние

Some are struggling to survive, we are waiting to be saved.


1 април

Най-накрая спечелих джакпота и най-сетне ще мога да кажа репликата, която отдавна си мечтая да мога да кажа:
I’m rich, I quit!

четвъртък, 31 март 2011 г.

Black and white epic

Woodkid - Iron from WOODKID on Vimeo.

петък, 25 март 2011 г.

Язък за мундира, язък за пагоните!


- Искаме да благодарим на МВР за адекватните действия на МВР, на Калин Георгиев...
- На Премиера!
- На Премиера...


Пресконференция на МВР в Сливен след края на кризата със заложничките. Калин Георгиев въвежда бившите вече (слава Богу!) заложнички, да ги видят журналята колко са хубави. Дава им се думата. Едната благодари, започва втората. Калин Георгиев се навежда зад първата и подканя седящата до нея жена да благодари на Премиера, и как отвътре му идва! Той е млад, но вече знае! А някои от бившите вече заложнички били съпруги на полицаи, което – какво? – гарантирало е успеха на акцията, качва двойно рейтинга на МВР?
Жива да не бях!

четвъртък, 24 март 2011 г.

За радост на медиите: Умирай трудно в Сливен

Каква радост, каква неприкрита радост демонстрираха нашите медии вчера и днес. Как искряха очите им, какъв възторг струеше от репортерите и водещите: сам Господ им направи подарък със „заложническата криза” в Сливен.
Поредният изтрещял вчера се опита да реши проблемите си от раз.
Филмите, които съм гледала, ме караха да допускам следното:
Служителите в банката изпълняват искането, дават парите и, след като си отиде гррабителят, викат полиция. Всички са живи и здрави, парите са застраховани така или иначе, камерите работят, до два-три дни „органите” ще си го хванат.
Какво се е объркало – човекът повече ли е бил изтрещял или охранителят се е правил на Брус Уилис? Ранен, добре че оживя. Заложничките - уплашени, семействата им – тройно.
Добре, че всичко (поне дотук) завършва добре.
Разбира се, венецът на историята е нещо, което чух току що:
Репортер към роднина на освободена през нощта заложничка:
- Вчера притеснихте ли се?
Туш!



На балкона на семейство Пенчеви: един оператор отпред, един оператор отзад, щипките за пране – и те. Е що не наехте хеликоптерчето на Дарик да снимате отгоре? За да е хем евтинко, хем готинко, а?

вторник, 22 март 2011 г.

Баси, верно 1 милиард ли са инвестирали?!

Чета и не вярвам на очите си: уж за без пари навремето Костов беше продал Нефтохима, а се оказва, че Лукойл е платил 498 млн. долара за 58% от акциите (101 млн. долара за 58% от акциите на "Нефтохим", 360 млн. долара – за изплащане на старите задължения на предприятието към фиска преди приватизацията, 37 млн. долара – за изплащане на скрити задължения на "Нефтохим" към момента на приватизация). И, моля ви се, за 11 години – от 1999-а до 2010-а – били инвестирали 1 млрд. долара!
1 млрд. щ.д. трябва да се забелязват с просто око.
Има ли някой от Бургас да ми каже дали се забелязват?
Че от София не ги виждам.
Гигантски инвестиции – и пак работят на загуба! Как да не ги ожалиш?
Както казало било наш’то слънце ББ Нефтохимът по социалистическо бил разчетен да преработва „12 млн. суров петрол, сега преработва 5 млн., а експлоатационните разходи (ток, работни заплати и т.н.) са едни и същи”.
Ето значи, откъде идва ниската производителност на труда, дето Евростат ни води на последно място в Европа. При положение, че от рафинерията зависи бюджета на страната, няма как баш монополистът на страната да е неефективен, а средностатистически производителността в България да се повиши.
В енергетиката където и да погледнеш смърди. Особено в онези части, където (да ме прости Пушкин) „там русский дух, там Русью пахнет”*.
В Козлодуй затвориха блоковете на АЕЦ-а, а никого не уволниха – всички си останаха на работните места и си взимат заплати от по 1300 лв. + социални придобивки.
От прословутия буй Бургас – Александопулус се оказа най-накрая, че целото Южно Черноморие може да се осе.е завинаги срещу 35 млн. щ.д. годишно (то правителството харчи два пъти повече в секунда), и не директно за бюджета, а, както се научих тия дни, – за съвместната ни компания с Русия и Гърция, от която притежаваме нек’ви проценти – май 24.5% - и то ако ръководството на компанията (Русия) реши да разпределя дивиденти. Толкоз на българския интерес.
„Дружеството [Лукойл] хвали настоящото правителство като “единственото, което предприе ефективни мерки за въвеждане на ясни правила в този сектор”, чета в Медиапул. Неизреченото допълнение следва да се разбира като „които [правилата, де] са в наша полза”.
„Най-обичам да съм монополист”, казват, обичал да казва Красимир Гергов.
Това е modus vivendi на де що има преуспяващ бизнес по нашите ширини.
А другото шикалкавене и шменти капели – ще строим, няма да строим, ще търсим инвеститор, няма да търсим, интересува ни цената, не ни интересува цената – прилича на пазарене в сука: Колко искаш? Колко даваш? И накрая си стискат ръцете. Едни пари отиват в едни джобове, а заемите и лихвите по тях плащаме ние.
_______________________
* Из поемата „Руслан и Людмила”.


понеделник, 21 март 2011 г.

Опашка


През март, на 21 число, в София се случи необикновено странно произшествие. Лъвът на Лъвов мост се оказа без опашка. За трети път. Лъвът се разтревожи, защото без опашка нито в официално учреждение да се появиш, нито в светското общество, не можеш да се пуснеш по Царя... А опашката през това време се разхождаше из града, държеше се като хулиган и се представяше за статски съветник (нещо като генерал в държавната администрация съгласно Табелата за ранговете на Петър I). И, съответно, изискваше към нея да се обръщат с „Ваше Висoкородие”. И отказваше да се върне на законоопределеното й място.

петък, 18 март 2011 г.

костенурче

Изпратиха ми снимка на излюпващо се костенурче. Я как гледа като орел!

Спасителен център за сухоземни костенурки
Еминска планина
С. Баня, Община Несебър, област Бургас
www.geachelonia.org

вторник, 15 март 2011 г.

преди 500 години се освободихме от...

Сложих си го във FB, но е полкова велико, че няма как и тук да не споделя, заедно с имената на хероите - може би ще е по-правилно да ги нарека титани на мисълта, знанията, ерудицията.
Ей, хора, управляващи, не искаме чак толкова много от вас - само да сте завършили 4-ти клас и да мислите от време на време... Трудно ли е? Знам, знам, ама все пак опитайте!

Левски от стената гледа тъжно.
Депутат от ГЕРБ да се наричам първа радост е за мене:
НИКОЛАЙ ГОРАНОВ КОЦЕВ, председател на Група за приятелство България – Филипини, роден на 12/10/1965 Враца, България, предприемач; владее руски език;
НИКОЛАЙ ХИНКОВ РАШЕВ, зам.-председател на Група за приятелство България - Албания, роден на 15/01/1973 Мездра, България, инженер


петък, 11 март 2011 г.

8.9


Имаме нужда такова цунами да мине по жълтите павета...

вторник, 1 март 2011 г.

Баба Марта!


Обичам първи март и мартениците!
Миналата година видях щъркели още през февруари.
Но малко остана, и тази година ще си дойдат.
Гуглето – и то се накичило с мартеница (приятно ми стана, признавам си).
И още нещо – не само в Бг има мартеници. Има ги и в Румъния, и в Молдова, но там ги носят само жени и деца и се казват марцишори (доколкото си спомням).

Аман!

- Здравейте. Обаждам се от Виваком и искам да ви предложа един подарък...
- Благодаря, не ме интересува, искам за всичко да си ПЛАЩАМ.

сряда, 23 февруари 2011 г.

Главата





Може би край не най-голямата морга за коли на Балканите, но със сигурност най-голямата глава на еднооко страшилище. Не мога да се спра на причината да е там: За красота? Да пази от крадци? За прослава на собственика?
(край Перник)

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Има ли оправдание, когато политиците ни си сътрудничат със сатрапи?

Една млада жена – Наталия Василиева, прес-секретар на Хамовническия съд в Москва – искала да стане съдия. След като вижда, че за съдиите върховенството на закона е мираж и че управляващите са законът, разбира, че не може да вирее в тази среда и разказва пред Газета.ру как присъдата по делото ЮКОС (Ходорковски, Лебедев) е била написана от висшестоящата инстанция (Московския градски съд – Мосгорсуд) след като не била одобрена присъдата на съдията Данилкин, който води процеса, как части от присъдата са били донасяни и по време на четенето на присъдата (то продължи няколко дни в края на декември 2010 г.), как съдията Данилкин е бил накаран да прочете присъда, написана не от него, как е бил викан на среща с висшестоящ, който е над Московския градски съд, как се предполагало, че ще бъде уволнен, макар да е изпълнил нареждането да прочете чужда присъда, защото бил протакал делото и си позволил да извика свидетели, които не били одобрени отгоре.
Още в средата на декември 2010 г. Путин заяви, че мястото на крадеца е в затвора, особено когато в случая на Ходорковски става дума за мошеничество и неплащане на данъци в размер на милиарди рубли.
Съдията Данилкин веднага е заявил, че ще съди Наталия Василиева за клевета.
Самата Василиева в интервюто на въпрос „Как, според вас, това ще повлияе на Данилкин?” отговаря „Страх ме е за него”.
Страх ме е какво ще се случи с тази млада жена.
И още: страх ме е да не се случи нещо подобно с българския Специализиран наказателен съд и с нашата „демокрация”...

Вместо избори

Их, пак тези избори! Тези или онези май няма значение. Пак 40% не искат да гласуват. Пак всички останали ще им вадят от 10 кладенеца вода да им внушават, че трябва да гласуват. Защото „онези” именно това искали – да не гласуват. Кои са тези „онези” – не може ли поименно? И пак ще се почнат едни лакърдии, едни партнийни ядра, купуване на гласове, етновот, автобуси, принудителен бизнес вот. И пак ще се излеят едни милиони, едни дарения, едни нефинансови приноси (билбордове, офиси, коли – ей, пак се изказах неподготвена – джипове) , едни тв дебати и обръщения, плакати и листовки.
Та вместо да се хабим за всичките тези познати неща, предлагам нещо кратко, прозрачно и удобно за всички:
Да обявим явно наддаване, и който даде най-много – той печели властта.
„Двеста милиона първи път! Господинът с бялата коса вдига на 220! 250 трети ред отляво! 300 от господина с жълтата риза! 300 първи път! 300 милиона втори път! 300 милиона трети път! Спечелени! Изборите са спечелени! Честито!

неделя, 13 февруари 2011 г.

Nino Katamadze

Най-добрата, казват, грузинска певица днес – Нино Катамадзе

Веднъж на улицата


Веднъж на улицата познат вятър довя мириса на твоите коси. Толкова познат и различен. Някъде наблизо са твоите тъмни тъжни очи. Не бих пожалил нищо да докосна отново поне веднъж твоите коси. Вървя нанякъде и само познатият вятър е с мен. Отново и отново мисля за теб и океана на косите ти.

Оле


Сулико

петък, 11 февруари 2011 г.

Лорчето и мухъла


Лорчето Крумова, видна журналистка, към момента водеща неделно утринно предаване по битивито, вчера официално бе разпитвана в Шоуто на Слави.
Лорчето (просто ми се налага да я наричам така, след като тя многократно и силно наблегна върху факта, че е млада, млада, млада) успя да ме стресне, трогне, разочарова с почти всяка дума, която каза.
Издребнявам, ама вчерашните 400 гр тротил са повече от „неприятни”, и не само защото са избухнали в центъра на София.
Вярно, никой не умря от взрива, ама невинни хора пострадаха – строшените прозорци на околните кооперации при минусови температури нощем хич не са празник за обитателите им, а са си щета. Скъпа.
Не разбрах какво има пред вид Лорчето под „пияна журналистика” (тя не се и разпростираше в много обяснения), но явно с тези думи тя характеризира в. Галерия. Който пък аз не знам какво е, защото не съм го купувала. Така или иначе, интересното само’ те намира в нета.
Не е приятно, не е това начинът, но много по-срамни неща се били случвали в нашите балкански ширини, определи Лорчето. Може ли 20 години все да се изненадваме, изненада се Лора. Не пророних сълза за взрива пред Галерия, призна тя.
Ако пиян шофьор се бутне и си счупи крака, хората няма да плачат за него, закова Лорчето.
По същата (Лорина) логика, ако някой изнасили мацка с къса пола и дълбоко деколте, хората няма да плачат за нея. Защото си го е търсила.
Така и Галерия. Бута се, бута се между шамарите, търси си го, и си го получи.
Не съм нито фен, нито адвокат на Галерия.
Ама така не може.
Има неща, които на никого не трябва да се случват.
Журналист, който демонстрира такова непознаване и незачитане на понятия като „правова държава” и „правила”, и е „обръгнал”, защото 20 години все гадости ставали у нас, или с тъпотата си подкрепя целия цинизъм у нас (вие там, дето се пишете журналистчета, ама сте журналя, трепете се, взривявайте се, а аз ще гледам), или така безвъзвратно е мухлясал, че е по-добре веднага да се пенсионира.
Лорче, национален ефир са ти дали. Не бива така, дете!

петък, 4 февруари 2011 г.

Вася, пой, Вася, пой!

Вася Обломов - всъщност Вася Гончаров, 26-годишен, група „Чебоза”, както пише в коментарите: плесница за путинюгенд.

Вася Обломов - Кто хочет стать милиционером?
Я работаю за идею: идея в том, что я - самый главный и всех имею.
План поимки преступников всегда выполняем. Если кого недосчитаемся, прохожими дополняем.
Проверяем документы лиц кавказский национальности. И лиц относящихся к разной степени маргинальности.
Нет ничего лучше работы в ГАИ [КАТ]. Видишь все эти машины, братан, они все мои.
Моя милиция меня бережет и бережет каждого, кто меня бережет.
Я живу в достатке, почти милионер, но я всегда останусь прежде всего милиционер.



Вася Обломов - С чего начинается Родина
Выходя на пенсию, сразу заказывай гроб.
Старикам здесь не место, это такой гороскоп.
Читая „Золотого теленка” я никогда не давился от смеха.
Мне всегда хотелось чтобы Бендер уехал.
Но в книге все всегда заканчивалось плохо.



Вася Обломов - Магадан (официальная версия)
Шефа е доволен. Препоръчва ме на приятелите си олигарси. Печеля „Мелодия на годината”!

Моё место работы называется кафе "У Бобра".
Каждый день в 20 вечера за синтезатором появляюсь я,
Играю много старой советской фигни.
Женщины просят про гранитный камушек в груди,
Мужики заказывают "Владимирский Централ"
Однажды один мне её 10 раз подряд заказал.
Как бы я ни смотрел, работа не фонтан,
То ли дело у моего друга-пианиста начальник Гаранян.
Вообще я с высшим музыкальным образованием,
Родители хорошо занимались моим воспитанием,
Но лучше работы я так и не смог найти:
Тут или главбухом быть или двор мести.
Программа типичная, ни дать ни взять,
И каждый день кто-нибудь нажирается и начинает ко мне приставать.
И чтобы как-нибудь разнообразить собственный треклист,
Я решил запеть свои песни, ведь я голосист.
Сочинил песню, пою её иногда для местных армян.
Песня про то, как вора закрыли, слезливая такая история с простым припевом: Еду в Магадан.

Еду в Магадан!
В Магадан!

Песня - дерьмо, конечно, но местным нравится,
Говорят, у меня талант, и я должен прославиться.
Уже толпы на входе в кафе "У Бобра",
Все ждут мою персону, все меня встречают на ура.
Хозяин "Бобра" доволен, бабки текут рекой,
Уволил сессионную певицу, повысил мне ставку,
Ты, говорит, только, Вася, пой, Вася, пой!
Мою песню мы начали продавать в рингтонах,
На концерты приходят люди в погонах.
Над черноморским побережьем звучит Магадан.
Я реально поднялся, я реальный пацан!

Еду в Магадан!
В Магадан!

Вот я на заказнике пою этот трек
Потанин доволен, выписывает мне чек,
Рекомендует меня всем своим друзьям-олигархам.
Вы слышали? Он рекомендует меня всем своим друзьям-олигархам!
У меня песня года! У меня золотой граммофон!
Я не верю глазам, но это не сон,
Вот министр культуры поднимает стакан,
И вы не поверите: из его айфона 3г победоносно звучит:

Еду в Магадан!
В Магадан!

Но к сожалению, я так и остался автором одного хита. Одного, но зато такого, который знает вся наша
необъятная страна.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Не се бойте, с предоставените статистически данни няма да има злоупотреби!



- Благодаря. Не се бойте, с предоставените статистически данни няма да има злоупотреби!

автор: Владимир Ренчин

сряда, 2 февруари 2011 г.

Еко

Малки, бедни, мръсни*, движението е рехаво, но! Грижим се за хората, мислим екологично и имаме пулсиращ знак „пешеходна пътека”, който се вижда отдалеч и не можеш да го пропуснеш! Знакът е със соларна батерия.
Искам същия знак на изтритата пешеходна пътека пред офиса! Ама нямаааа.





________________
* ЕЙ, не искам никого да обидя: казвам го, защото и ние сме същите, пък и така е по-интигуващо, и контрастът е по-голям – Искър (между Долни Дъбник и Кнежа, Плевенско)