сряда, 19 септември 2012 г.

Подслушан разговор


В софийското метрото – гордостта на всинца ни:
Клиент: Извинете, продавате ли групови билети?
Служителка: Ми не знам. Досега не са ми задавали този въпрос.
Клиент: ...защото ще дойда с група от 23 души и искам да платя накуп.
Служителка: Ама аз не мога да ви продам 23 три билета накуп.
Клиент: Защо?
Служителка: Ами как така 23 билета накуп? Купете си ги от автоматите за билети.
Клиент: Значи нямате групови билети?
Служителка: Питайте полицая.
Клиент: ??? (към наблизоподпрелия се полицай) Имате ли групови билети?
Полицай: Нямаме.
Клиент (към служителката): В колко часа е последната мотриса?
Служителка: (след проверка в компютъра) В 23 ч. 58 минути.
Клиент: А гишето за билети до колко чака работи?
Служителка: Не знам.
Клиент: А вашето работно време до колко часа е?
Служителка: Не знам. (защо не пита полицая си остава загадка...)
(Почти) целият разговор (с изключение на полицая) се проведе на английски.

вторник, 4 септември 2012 г.

* * *


Касата на едната врата помни резките
с които отбелязваха височината на детето:
на 3, на 5, на 7, на 12 години
Стените на другата стая помнят последният дъх
на болния старец, който виждаше само младостта си
Гардеробите помнят грижливите ръце на жената
която подреждаше в тях
изгладените чаршафи
Стъклата на прозорците помнят хиляди
милиони измивания
Библиотеката пази праха на десетките години
и хилядите книги
В най-студената стая седи самотна старица
Никой не й звъни и тя никого не чака
Не иска да излиза
Не иска никой да я вижда
Иска да запълни цялата къща със спомените си
И от ден на ден става все по-огромна