четвъртък, 29 април 2010 г.

Правителството може!

Една жизерадостна песничка за неограничените възможности на правителството(ата):



Кой може да вземе парите ти?
И да му светнат очичките?
Да ги вземе и да ги даде на друг?
Правителството може!

Кой може да обложи изгрева?
Кой може да сложи данък на дърветата?
Да ти позволи да имаш бизнес
и да събере всичките такси?
Правителството може!

Правителството прибира всичко, което направим,
За да плати за своите „решения”: здравеопазване, промяна на климата, замърсяване, и конституцията да позабравим.

Кой може финанансово да помогне?
Да ни каже „Дръжте се прилично!”?
И да накара бащите основатели да се обръщат в гробовете си?
Правителството!
Правителството може!

(...)

Кой може да се провали?
По толкова различни начини?
И вместо да бъде уволнен,
Да си повиши заплатата?
Правителството може!

(...)

Чувствам се страхотно,
защото правителството казва, че така трябва да се чувствам!


Става дума за американското правителство! Да не си помислихте нещо друго?

вторник, 27 април 2010 г.

Всеки ден Хаити


Ние всеки ден пращаме SMS. По-скоро DMS - eдинен дарителски номер. Две български организации - Български дарителски форум и Фондация "Помощ за благотворителността в България" – поддържат системата и най-хубавото е, че 90% от всеки лев отива по предназначение.
И всеки получен SMS се отчита.
Държавата, разбира се, не се отказва от ДДС-то си.
И в тъга, и в радост хазната печели.
Когато човек погледне отчетите за кампаниите, му иде да псува и да рита.
номер 17 777
DMS PAOLA
DMS PETIO
DMS MIRO
DMS GOGO
DMS SVETLINA
DMS KRISI
DMS SILVIA
...
За нас всеки ден е Хаити.

понеделник, 26 април 2010 г.

Mama Roma

Вчера, в неделния следобед, най-неочаквано попаднах на филма на Пазолини Mama Roma (1962). Познах Ана Маняни по гласа. Изоставих каквото бях почнала да правя и се гмурнах във филма. Благодарна съм, че имах времето и спокойствието да го изгледам.
Черно-бял, скромен, непретенциозен, хваща за гърлото.
Колко ли скучен трябва да изглежда на възпитаните със спец-ефекти, техники на компютърни игри и аватари.
Разбира се, спомних си и за последното появяване на екран на уникалната Ана – в „Рим” на Фелини и нейното „Върви да спиш!”
В такива моменти се чувствам изчезващ, не, изчезнал вид. Но не съм в състояние да обясня на днешните киномани колко много са загубили.




Жената, станала символ на Рим... (Рим, 1972)

събота, 24 април 2010 г.

Големият учителски банков обир

Учителка.
Каква предпочитате за вашето дете – любовчийка или обирджийка?
Изненадващо, изненадата, предизвикана от учителката, ограбила банка, не секва.
Защото българския учител – беден, неуважаван, без перспективи в живота си – сме го хвърлили на децата си като мръвка на лъвове в зоологическа градина – не са много опасни, ако са нахранени. Но той, българският учител, трябва да е на висотата на идеалите. Чии, от кои времена, нужни или ненужни – няма значение. Доколко сме патриархални (мека форма на закостенели) в отношението си към учителското съсловие показва и обобщаващото „български учител” (мъжки род), макар поне от 60 години това да е царството на жените – главно поради ниското заплащане, поради нагласата, че жена по-лесно се справя (това дали е синоним на разбира?) с деца.
Години наред се говори за това, че децата имат нужда от мъжко присъствие в училище, че не може да оставяме всичко в ръцете на жени, които след петата година работа с нашите отрочета би трябвало да имат право на пенсиониране с почести и максимална пенсия. Колко от нас биха издържали в българското училище, ако не са идеалисти? Навремето мъжете ходели на гурбет, днес цели български области са се обезженили, защото жените са на гурбет – чистят, гледат старци и др., а мъжете получават парите и се грижат за децата. Така че и българската учителка постепенно приема мъжката си роля, а с нея и смелостта да разсече с един удар гордиевия възел, който животът е вързал за нея. Заминаване в чужбина – като чистачка. Или обир на банка?
Не знам защо нашенската банкова обирджийка не е изхвърлила перуката от обира – дали много се е харесала как изглежда в нея или пък е била скъпа и й е станало жал да я хвърли?
Пистолетът – детска играчка съвсем превръща историята във филмов сюжет, защото веднага ни напомня сцени, в които писалка, издялана от сапун имитация или просто показалец свършват работата.
Няколко дни след училище е ходила и е наблюдавала банката.
Накрая един ден е преподала урока, изпитала е един-двама, евентуално е казала на учениците, че на следващия ден ще има контролно – да се подготвят. Тръгнала си е след часовете – или пък е имала прозорец (така се нарича свободният час за учителя). В тоалетната на някое кафене или друга обществена тоалетна е сложила перуката, очилата и е наместила пистолетчето така, че да й е лесно да го покаже. Останалото е снимано от камерите. Вероятно веднага, след като е взела парите, е отишла да плати дълговете – своите или на мъжа си. И се е прибрала у дома.
От другата страна на океана една американска учителка, тогава на 35, майка на четири деца, преди време разбуни духовете в САЩ. Тя се беше влюбила в свой 12-13-годишен ученик и беше забременяла. Скандал, затвор, съд, бебе, после домашен затвор. И уж било забранено да се вижда с любимия, но ето че пак забременява от него.
Странно, нали, дори да си представиш, че учителката на сина ти вижда в него обект на любовта си. Та той дори още няма нужда да се бръсне! Вероятно майката и любимата са били на една и съща възраст, но рано възмъжалият баща заявява, че обича майката на децата си и ще я чака да излезе от затвора – тъкмо щял да е вече пълнолетен и щели двамата да заживеят заедно. Тя излежава 7 години, през 2005 г. двамата сключват брак, а за дамата се пишат песни, снимат се филми.
Съдбата на учителката, извършила обир на банка, още е неясна. При скоростта на нашето правораздаване доста години ще минат докато съдът реши как да я накаже, а тя – да изплати дълга си към обществото. Едно обаче е сигурно – пред вратите на затвора няма да я чака 20-годишен любим, който мечтае с нея да изживее живота си.
Та каква учителка предпочитате за децата си – обирджийка или любовчийка?

петък, 23 април 2010 г.

Популярност и влияние


Френската Harris Interactive представи резултатите от изследване на популярността на световните лидери, проведено по поръчка на France24 и радио RFI в 6 страни: Великобритания, Германия, Испания, Италия, САЩ и Франция.
Барак Обама е най-популярен със 77%, на второ място е тибетският лидер Далай Лама. На трето – появилата се за първи път в листата Хилари Клинтън с 62%.


Рейтинг на лидерите по популярност
Барак Обама, президент на САШ - 77%
Далай Лама, духовен лидер на будистите на Тибет - 75%
Хилари Клинтън, държавен секретар на САЩ - 62%
Ангела Меркел, канцлер на ФРГ - 54%
Никола Саркози, президент на Франция - 37%
Пан Ги Мун, генерален секретар на ООН - 37%
Бенедикт XVI, Папа Римски - 36%
Хосе Луис Родригес Сапатеро, премиер на Испания - 34%
Гордън Браун, премиер на Великобритания - 31%
Жозе Мануел Барозу, председател на ЕК - 30%
Луис Инасиу Лула да Силва, президент на Бразилия - 28%
Бенямин Нетаняху, премиер на Израел - 20%
Владимир Путин, премиер на РФ - 19%
Херман ван Ромпой, президент на ЕС - 18%
Силвио Берлускони, премиер на Италия - 16%
Уго Чавес, президент на Венецуела - 15%
Дмитрий Медведев, президент на Росия - 15%
Махмуд Абас, ръководител на Палестинската национална администрация - 15%
Ху Цзинтао, председател на КНР - 9%
Муамар Кадафи, лидер на Либия - 7%
Махмуд Ахмадинеджад, президент на Иран - 5%

В рейтинга за влияние Обама отново е на първо място с 82%, на второ място е Путин с 63%. На трето място е Ангела Меркел с 62%.

Рейтинг на лидерите по влияние
Барак Обама, президент на САЩ - 82%
Владимир Путин, премиер на РФ - 63%
Ангела Меркел, канцлер на ФРГ - 62%
Никола Саркози, президент на Франция - 57%
Хилари Клинтън, държавен секретар на САЩ - 55%
Гордън Браун, премиер на Великобритания - 52%
Бенедикт XVI, Папа Римски - 51%
Ху Цзинтао, председател на КНР - 50%
Пан Ги Мун, генерален секретар на ООН - 42%
Дмитрий Медведев, президент на Росия - 42%
Далай Лама, духовен лидер на тибетските будисти - 41%
Бенямин Нетаняху, премиер на Израел - 41%
Жозе Мануел Барозу, председател на ЕК - 38%
Силвио Берлускони, премиер на Италия - 37%
Махмуд Ахмадинеджад, президент на Ирана - 36%
Хосе Луис Родригес Сапатеро, премиер на Испания - 30%
Херман ван Ромпой, президент на ЕС - 30%
Луис Инасиу Лула да Силва, президент на Бразилия - 26%
Уго Чавес, президент на Венецуела -26%
Махмуд Абас, ръководител на Палестинската национална администрация - 23%
Муамар Кадафи, лидер на Либия - 22%


Harris публикува и резултати от изследване на оценката на личностните характеристики на 6 световни лидери: Обама, Меркел, Далай Лама, Клинтън, Бенедикт XVI и Саркози.
Папата и Саркози имат най-лоши показатели.
Папата получава стабилно ниски оценки за харизматичност (34%) и динамизъм (20%).
Саркози се оказва антилидер по четирите останали категории: сериозност (53%), честност (35%), близост до хората (37%), и убедителност (29%).
Във всички категории без динамизъм и харизматичност лидер е Далай Лама. Девет от всеки десетима жители на 6-те страни нямат никакви съмнения относно неговата честност и убедителност. Същото мислят и за динамичността и харизмата на американския резидент.

По Газета.Ru

четвъртък, 22 април 2010 г.

Тй! Не исипваи отпадаци тук


Изкрънка си едно кафе


а като поисках да го снимам, зае достолепна поза....

моем (да) носим

моем и да не носим...

петък, 16 април 2010 г.

Годината без лято, 1816

Известна още като Годината на бедността

Преди време гледах документален филм по темата, ето че изригването на вулкана в Исландия ми напомни за него. Ако правим лаишки аналогии с миналото, чака ни красиво, студено и мокро лято:

На 10 април 1815 година изригва вулканът на Тамбора, Сумбава, Индонезия.
През пролетта на 1816 настъпват неочаквани промени в климата на Западното полукълбо. Идват глад и епидемии.
Швейцария, 1816
Поради зачестилите случаи на ползването на отровни треви и мъхове за храна правителството разпространява информация за това кои растения могат да се ядат.
Езерото Женева, Швейцария, 1816
Мери Шели (Mary Shelley) е на почивка край езерото и се вдъхновява да напише „Франкенщайн”. Джон Полидори (John Polidori), почиващ в същата вила през същото лято, написва романа „Вампирът”, инспирирал Брам Стоукър (Bram Stoker) да напише „Дракула”.
Франция, 1816
Лозите в Шампан, Вердюн, и цяла Франция измръзват през лятото.
Ирландия, май – септември 1816
От 153 летни дни 142 дни вали. Смята се, че влагата е станала причина за епидемията от тиф в Европа 1816 – 1819. Студът унищожава посевите с пшеница, овес, картофи.
Унгария, януари 1816
Пада кафяв и жълт сняг.
Британия, 1815
Серните аерозоли във въздуха създават невероятно красивите изгреви и залези, нарисувани от Търнър.




В отговор на недостига на храна, причинени от "годината без лято", британското правителство през 1816 премахва данъците върху доходите.
Канада, 1816
Слана през месец май.
Индия, 1816
Епидемията от холера тръгва от Ганг и стига до Москва.


Още ТУК и ТУК

четвъртък, 15 април 2010 г.

хлебарка в задника

Преди време писах, че все повече се налага принципът „хлебарка в задника”, в смисъл, че ако сетивата ти са закърнели, а искаш да почувстваш нещо (нещичко), трябва да си изобретателен.
Мислех, явлението касае само някои нашенски специфики. Наскоро го видях реализирано по наистина категоричен начин. Във вид на танцувално изкуство. Или по-точно пърформънс. Френски.
Великите идеи не се раждат само в една глава. Но май предпочитам метафората пред реализма.
Май съм провинциална? Или съм балканка? Или символичното проникване не ми е интересно, защото, както знаем, I don’t need sex ‘cause government fucks me everyday…



Снимка: Pro.bg

сряда, 14 април 2010 г.

Гледай Флоренция – виждай София


Къде сте вий, къде съм аз? (Пегъзий Музовски)

Асоциации, когато чуете името на Флоренция:
- Люлка на Ренесанса
- Данте
- Галерия Уфици
- Ботичели
- Микеланджело
- Челини
- Фра Филипо
- Рафаело
- Тициан
- Палаццо и понте Веккио
- Медичите
- Галерия на Академията с оригинала на Давид на Микеланджело...
- Храна
- Природа
- Обслужване
- Etc., etc. ….
И 10 млн. туристи годишно.
И София, като инвестира в култура и всичко останало седем-осемстотин години, ще може да очаква същото.
Повод за тези асоциации стана споделеният факт, че министърът на културата е обяснил на премиера, а той, от своя страна, на нас, че Флоренция била посещавана годишно от 40 млн. туристи, и всеки от тях оставял по 100 евро за билетчета.
Няма лошо, да инвестираме в културния туризъм, въпреки че чужденци рядко влизат в Националната или Софийската художествена галерия.

Ще се радваме държавата да прояви подобна грижа и към изкуства, в които не се изявява министърът на културата.



Министърът разчиства пътя за милионите туристи
Снимка: Dariknews.bg

вторник, 13 април 2010 г.

По-горе билото, НОИ!

НОИ: Служителят да си плаща първия ден в болнични
По-мащабно, господа, по-смело!
Това не е реформа, че да се страхувате.
Защо само първия ден? Може изобщо нищо да не се плаща за болнични. Така хората няма да излизат в отпуска, защото ще си я пазят за случаите, когато се разболяват. И всички ще са доволни.
Служителите здрави и работливи. Работодателите – без отсъствия на служители. НОИ – с пълна каса.

понеделник, 12 април 2010 г.

София - европейска капитолия

Преди година и половина 40 млн. от нашите пари отидоха за асфалтиране на уличките (баш) в центъра на града. Жалко, без новото "асфалтиране" имаше по-голям шанс дупките да са по-малко. Тук съм снимала дереджето само на две пресечки - има-няма стотина метра. Хората грижливо са нахвърляли "камъни и дървье" в най-големите кратери, но си требе камион чакъл.
Да напомня: тогава - 40 млн., днес за всички дупки на София - 1,5 млн. лева.

video


video
































неделя, 11 април 2010 г.

Полша няма да загине, докато нас ни има

По Euronews дават на живо връщането на тялото на полския президент. Процесията в мълчание изминава километри по улиците на Варшава и целият град се е стекъл да покаже уважението и скръбта си. Някои хвърлят цветя по пътя на тъжната автоколона.
Поляците винаги са ни давали пример за мъжество и единение. Най-непокорни и по времето на социализма, не се отрекоха от вярата си. Дори партийните секретари ходеха на църква. През 80-те, по време на голямата криза и по време на военното положение, когато магазините им бяха празни, а улиците - пълни с военни, те започнаха да раждат деца и прогониха страха с бейби-бум.
Докато в България купувахме марки по 5 лв. за фонд Солидарност с някой от народите на Африка, в Полша младият електротехник Лех Валенса, баща на пет деца, застана начело на профсъюза Солидарност.
Химнът на Полша започва с думите:
Jeszcze Polska nie zginęła,
Kiedy my żyjemy.
В превод: Полша няма да загине, докато нас ни има.
Поляците са народ, който наистина става по-силен в изпитанията.

събота, 10 април 2010 г.

Катин – отново символ на непрежалима загуба за поляците


Злото, сторено в Катин преди 70 години, разпростря черното си крило и над днешна Полша.
Онлайн изданието на Газета Виборча днес: В самолета пътуваха най-важните личности на държавата
Адам Михник: Голямо нещастие сполетя Полша
Лех Валенса: Това е Катин номер две

петък, 9 април 2010 г.

Смешка за душата

Friday = Free day


от Б.Р. ц. К.

Правителството и кризата

или Режете опашката на кучето от раз или Забавянето води до провал

Струва ли си да изброявам какво се случва?
Закъснение на антикризисните мерки поне с половин година.
Приемане на бюджет, който на втория месец фалира.
Антикризисни мерки, които не пълнят бюджета (като продажбата на емисии).
В междуфирмената задлъжнялост като основен играч се включи фирмата „държава”.
Спиране и на реформите, и на приказките за тях.
Засилване на зрелищата за сметка на хляба.
Смяна на министри броени месеци след назначаването им.
И др., и под., и т.н.
А сега си представете, че всичко това се беше случило през 1997 година.
Представихте ли си?
И как е?

четвъртък, 8 април 2010 г.

МЗХ и ДАНС

Министерство на земеделието и храните (МЗХ) изсипало 5000 заменки в прокуратурата. За проверка.
Защо?
През последните две години по коридорите на МЗХ, казват, се срещаха повече агенти на ДАНС отколкото служители на МЗХ.
Не могат ли да ползват резултатите от проверките на ДАНС?
Или и проверките ще трябва да се проверяват?

сряда, 7 април 2010 г.

Гърция, мъко моя

Гърция вече няма синьо небе, прозрачно море и чисти плажове. Няма акрополи, древни елади и олимпи. За мен.
За мен Гърция е мъка, нечовешка.
Отскоро.
Няколко дни не можах да се избавя от представата за изоставения български шофьор, без пари, без помощ, който след една седмица чакане, се обеси в камиона си.
Виждах грубите му ръце, палят цигара. Очите му, вперени в пътя, ден, втори, трети...
Какво ли трябва да е видял, че да реши да му сложи край? Дали дните и нощите му са се слели и дали е загубил надежда, че помощта ще дойде? Взел е решението, огледал е камиона, избрал е къде да върже въжето, после го е извадил. Може да е изпушил последна цигара. И толкоз. Последната му сила и воля са отишли да върже примката и да сложи точката. Дали е погледнал за последно пътя, откъдето е трябвало да дойде помощта?
Днес ме сполетя още по-страшна картина.
В отдалечен селски район в околностите на Кавала българин изоставил шестгодишното си дете. Полицията го намерила след два дни. Намерили и бащата, който бил с други две свои деца. Тях къде ли е смятал да изостави? И дали всяко на отделно място или е щял да бъда по-милостив – да изостави двете заедно?
Дали е било сутрин или следобед, когато бащата оставя сина си в полето? Дали му е казал, че скоро ще се върне? Или му е казал, че скоро някой ще го намери. Виждам малкия. Как започва да се страхува, че е сам на света. Как го изплашва някое животно. Как огладнява. Ожаднява. Как се стъмва и му става студено. Как започва да плаче, а като се умори - да скимти. Как заспива от умора и трепери в съня си от студ. Сигурно е вървял нанякъде. И дори не е разбрал, че втория ден се е въртял в кръг. Как бавно е полудявал. Как е викал мама, татко, бате, как е подсмърчал. Сигурно се е опитвал да яде нещо, което е намирал. Втората нощ дали вече е намерил завет? Дали вече е свиквал със самотата си? Дали го е боляло коремчето? Дали е имал сили да плаче. Защото го намират на третия ден, след втората нощ.
Не мога да спра да виждам, да мисля за това дете.
Душата ме боли. И нямам отговор на въпроса защо така трябва да почва един живот, а друг – така да свършва.

петък, 2 април 2010 г.

Ески джумая или Търговище?

Търговище – български град? Кой ви каза?
Така запитаха братя Юзеирови, дето днес (почти) заковали втория пирон в ковчега на българския шовинизъм. Днес не успели, но скоро щели да създадат (нелегално) партията ОТОМАН.
След 50 години родният им град щял да се казва Ески джумая, казаха братята.
Заводът Шише джам обаче няма нужда да се преименува, предполагам.
Кой има файда от тази дунанма?
Който ни играй, ни пичели, който играй, пичели.
С малки суми, но редовно.
Та кой пичели?
Ами по-малкото зло печели.
Ела зло, че без тебе по-зло.
Ела, Доган, че без тебе ОТОМАН.
Ситуацията няма лесно решение.
Да погнеш Юзеирови, ще ги направиш мъченици. Всички симпатизират на слабия.
Да не им обръщаш внимание, ще връчиш инициативата на расатетата.
Как ги въприемат избирателите на Доган – българските турци и роми – няма никаква информация. Май няма и предположения. Двете общности като че все повече се вакуумират.
Как ги възприема ръководството на ДПС също няма информация. Не става дума за консултантските умения на Доган, затова не са назначили говорител да ни обясни ОТОМАН в лабораторията на Доган ли е забъркан или не.
Или в лабораторията, където забъркаха манджата РЗС?
На бензиностанция не слагай запалка в ръцете на пироман.
Във времена на криза не си играй с огъня. Макар тогава най-много да ти се играе.
Едно време баба ми, за да не си играем с кибрит, ни плашеше: Който си играе с кибрит, нощем се напикава. На нас ни действаше, защото си беше голям срам да се напишкаш в леглото. И стояхме далеч от кибрита.
Ей, политикани и политици, големи хора сте, не се подмокряйте нощем!

Ако харесвате този пост, грасувайте с бутона topbloglog

Отец Иван и шопите

Днес отново телевизия Ер Малък бе на гости на Отец Иван от Нови Хан – да ни настрои на благочестиви мисли за празника. Другата телевизия – Новата – пък ни го е приготвила за събота вечер.
Отец Иван се превърна в нашия дежурен чистач на съвести. В нашата индулгенция.
Всички са чували за неговия приют за деца, самотни майки и хора, изхвърлени от живота, които от година на година стават все повече. Някои помагат, други – не.
Наскоро за първи път и аз бях в Нови Хан. На селото не му личи, че там е бигбрадъровата къща, а за отец Иван от местните чух мърморене.
„Ама как, вие не го ли харесвате?!”, истински се изненадах аз.
„Ми не го харесваме, какво да му харесваме?”
„Напълнили са всички дерета наоколо със стари дрехи. Нали хората им пращат все стари дрехи, и като не им трябват, ги хвърлят по деретата. Замърсили са всичко.”
Спрях да питам.
Така че, хора, не пращайте стари дрехи! Помагайте по друг начин.
Тивитата – да престанат да се плъзгат по линията на най-малкото съпротивление (ако могат).
А шопите - годините минават, а те остават верни на mпредставата за „дървените шопски глави” според популярната приказка:
Шопска глава не увира. Всъщност рецептата за варене на шопска глава е една единствена: Слага се в казан и се затиска с паве, 30 минути след като се свари павето, се е сварила и шопската глава.

Ето най-новият видеоматериал за отеца в тубата от февруари 2010 г.


Ако харесвате хубликацията, грасувайте с бутона topbloglog

четвъртък, 1 април 2010 г.

Денят на глупаците

Днес бе 1 април. Денят на лъжата или, както го наричат извън България, денят на глупака.
Вчера имаше арести на одиозни* лица във Варна (председател на ОбС и лидер на местното БСП, шеф на общинско дружество "Автотранспорт", главен счетоводител на дружеството, местен бизнесмен, известен като контрабандист).
Днес имаше арести на също така скандални личности в София (доскорошен министър, бивш главен секретар на МФ, съдия от СГС).
Най-забавното е, че и вчера, и днес хората и на улицата във Варна и София, и по форумите се питаха: „Това да не е първоаприлска шега?”
Забавно е, защото на днешния ден е неприлично да сме тъжни.
___________________
* Одиозно = нещо, което впечатлява, предизвиква страх и респект.

Ако ви харесва този пост, гласувайте с бутона topbloglog