петък, 8 април 2016 г.

Вербеште бомбоане курулуй

Зрението ми е отвратително, но слухът ми си го бива, а паметта ми за гласове е, може да се каже, професионална.
Казвам го защото тия дни влязох в едно кафене да си измия ръцете и чувам: момичешки глас (сигурно говори по телефона):
- Защото не ме обичаш, Женя, ето защо! Така си и знаех! ... Какво "Альона"? Какво пак "Альона"? Вече двадесет и четири години съм Альона!
После поръчвам на келнерката тирамису, а тя ми казва:
- Знаете ли, по-добре си поръчайте чийзкейк. Днес ги докараха. А тирамисуто може и седмица да не го забравите.
Помислих си: "Каква мила келнерка! Откъде я познавам?"
А когато ми донесе чийзкейка, се сетих: това е същото момиче с телефона!
Казвам й:
- Альона! Погледнете ме по-внимателно. Познахте ме, разбира се. Да, аз съм Йон Унгуряну, победителят на третия четвъртфинал на Битката на екстрасензите. Шести сезон. Помните ли епизода, в който гадаехме на плешивината на Павел Костицин?
Искам да ви благодаря за доброто ви сърце, Альона. А аз съм потомствен ясновидец и виждам, че понякога с вашия приятел Женя се посдърпвате.
Келнерката вдига вежди, но мълчи. Аз  продължавам:
- Запомнете: когато се карате, ето какво трябва да направите. Неoчаквано го целунете - силно, а после прошепнете нашата потомствена клетва за вечна любов: "Вербеште бомбоане курулуй". И всичко ще се оправи.
Горкото момиче нищо не каза и си тръгна.
А когато ми върна рестото, на сметката с големи букви все пак написах:
"Вербеште бомбоане курулуй".


(Андрий Альохин, Киев, Украйна)
(превод - аз)