четвъртък, 30 декември 2010 г.

Густо майна


След като всички тивита и водещи ни радват с „мекане” (например „посетиме, мислиме”), с факта, че „оценят” (на български „оценяваме”, т’ва на к’ъв език е?), както и непрекъснатото „влезнахме/излезнахме” (по българските земи влизаме и излизаме, влязохме/излязохме, това от коя географска ширина и дължина е?), днес разбирам, че дори най-популярната пловдивска фраза не носи никаква полза на Рубриката за дегостация”.
Дегостация, ама на шампанско!
Жива да не бях!

сряда, 29 декември 2010 г.

„Коледа” не произлиза от „коля [прасе]”

С каква радост разни медии и журналисти започнаха да обясняват, че думата „коледа” произлиза от „коля [прасе]” тия дни.
Разбирам, че днес прасето е най-важното в коледните празници, ама нека да знаем докъде се простира шегата и къде е истината.

Думата Коледа в днешния български език се използва със значение Рождество Христово. На полски език думата Kolęda, Kolędy означава коледна песен. Същото значение има и думата Koleda на чешки език. Коляда и колядникы са украински думи, имащи отново същото значение. Сърбохърв. ко̀леда и руското колядка също. Словен. koléda, обаче и със значение коледуване. На литовски Kalėdos означава Рождество Христово.
... по същото време, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е седял славянския бог Коляда, Коленда. Изключително логично е да се приеме, че това име е спомен от претопилото се в християнската символика езичество...
Кристофър-Джоузеф Равнополски-Дийн
Цялата статия ТУК.

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Светли и радостни празници!

вторник, 21 декември 2010 г.

Коледен разказ на екскурзовода

Миналата Коледа бях с българска група в Париж. Ходил съм на курсове и съм държал изпити там, така че имам право да водя туристи и като местен гид. Обичам си работата и чета доста, а и във всяка група ще се намери поне един, който много пита и много знае. Няма да разказвам подробности за преживяванията, само ще кажа, че в групата бяха все хора „от сой”.
Приключи екскурзията и в туристическата фирма, която ме беше наела, се получи оплакване от мен, че съм „неприлично интелигентен”.
Фирмата повече не ме потърси.

Коледен разказ на шофьора на такси

В нашия блок в тристаен апартамент живеят четири семейства. От Тутракан. Една баня, една тоалетна, как живеят - не знам. Нашият апартамент е същият, та се чудя. Говоря си с единия и го питам: Какъв семеен живот с жената водите, като сте толкова много?
- А, - отговаря, - сега за Коледа като си идем на село, там ще водим семеен живот, тука не може, уа.
- Що си взел това беемве на лизинг, вместо да си живееш отделно? - продължавам да питам.
- Е трябва да се покажа с беемвето на село, кък! Ако си ида на село с по-евтина кола, нали ще кажат: язък че си в София, една хубава кола да не можеш да караш!

сряда, 15 декември 2010 г.

The first-ever Golden Tweet Award

Най ретуитваният туит за 2010:
16 юни 2010 (във връзка с разлива на нефт на BP)
StephenAtHome: in honor of oil-soaked birds ‘tweets’ are now ‘gurgles’.
1.9 млн. ретуита.

The Colbert ReportMon - Thurs 11:30pm / 10:30c
Stephen Wins Twitter - Biz Stone
www.colbertnation.com
Colbert Report Full EpisodesPolitical Humor & Satire BlogMarch to Keep Fear Alive

Коледен разказ на нощния пазач

Към 8 вечерта тъкмо бях почистил снега пред входа.
Оставих лопатата, обаче ми се стори, че има някой отпред – човек .ли, сянка някаква ли. Дай да видя какво става, си мисля, и излизам пак.
А там една висока, руса, едра дама кърши клони от борчето.
Като се ядосах!
Не те ли е срам, й викам, ние това борче го поливаме цяло лято, а ти клончета си кършиш! Не можеш ли да си вземеш клонки от хората, дето продават елхи? - за два лева ще ти дадат наръч клонки!
А тя ме гледа все едно съм извънземно.
Хванах лопатата и тя веднага се изнесе.
Две клонки вече беше съсипала.
Да беше циганка, иди дойди, ама не – руса, ти казвам!

понеделник, 13 декември 2010 г.

Ето това вече ще оправи земеделието!


Има си и видео - the making of еротичен фермерски календар.

петък, 3 декември 2010 г.

Като заваляха оставки, та цяла неделя...

Още не бяхме дошли на себе си след оставката на министъра на вътрешните работи, покрай когото се разкри, че партийното строителство било бая доходоносно занимание, и оставката на председателя на Столичния общински съвет, който след държавната си служба се беше отдал на частен бизнес, тясно свързан с общински имоти и дейности (публично-частно партньорство един вид) – също така доходоносно. Бурята обаче ни връхлетя.
Първи подадоха оставки представителите на Министерство на културата и културния туризъм – министърът, зам.-министърът, който показал Венецианския фестивал на жената и детето си, май самият директор на НФЦ – и той със съпруга, няколкото висши служители на Министерски съвет, които също се повозили на чартър до Венеция, за да отбележат участието на най-гледания за всички времена филм „Сбогом, мамо!”.
От 40 (според други медии - 36) – членната българска делегация, която посети тази година Венецианския фестивал, май само 10-15 души имали нещо общо със самия филм, другото били все държавни чиновници и шефове, някои от тях – и с жените си. Пребиваването и полетът били поети от италианската държава, пардон, от самата режисьорка/актриса/продуцентка на филма, пардон, от гаджето й. (Последно?) Да не забравяме и важния културен принос, който имала срещата на нашия министър на културата с министъра на земеделието на Италия по време на фестивала.
Авторката на филма и на екшъна около него се оказа никому неизвестната – поне в България – Мишел Бонев, която декларирала пред българския Национален филмов център и неговия директор, че филмът е подкрепен от италианската телевизия и почти автоматично получила скромна сума като копродукция. В самата РАИ пък разбрали, че „има препоръка от българските власти” и поради тази причина откупили филма за един млн. евро. Всъщност препоръката и в двата случая била от г-жа вдовицата на Илия Павлов, доскорошна шефка на настоящия български министър на културата и настояща близка сърдечна приятелка на италианския премиер, който пък е близък сърдечен приятел на българския премиер.
Доказателство за това, че именно г-жа Павлова стои в основата на шеметния успех и скандал със „Сбогом, мамо!” е отново посещение на 40-членна българска делегация в Италия месец след фестивала – този път премиерът замина с екипа си да порита футбол (и дори вкара два гола). (Това пътуване било платено от банка Уникредит, май). Та на празничната вечеря за делегацията – демек банкет – се появили двенките – г-жа Павлова и г-жа Бонев – под ръка и, както пишат тези гадове италианските журналисти, г-жа Павлова съобщила, че била помолена от премиера Берлускони да дойде и да бъде домакиня на вечерта. Българските журналисти, обаче, подчертават, че премиерът Борисов подчертано избягвал мадам Бонев. За мадам Павлова обаче не става дума.
Неотшумяло още ехото от тези оставки, оставка подаде и министърът на земеделието, защото по негово предложение фамозната Калина Илиева с фалшивата диплома и с двегодишен стаж била назначена за изпълнилен директор на фонд „Земеделие”, който разпределя огромна част от еврофондовете. Дет се вика, добре, че момичето роди, та я уволниха междувременно. Но г-н земеделският министър подаде оставка, защото не можа да понесе мисълта, че така злокобно е подвел своя патрон г-н премиера. Оставка подаде и бащата на Калина – шеф на столичната пожарна и близък приятел на премиера, добре че тъкмо му беше време да излезе в пенсия.
И когато вече бяхме уморени от толкова оставки, дойде и следващата вълна – този път се разделихме с 16 депутати, дето със служебни коли (къде сте виждали елит без служебни коли?) тръгнали на промоция на Верту (в гуглето има картинки и цени, ако като мен не знаете какво е това) – ама не с намаление, а съвсем за без пари.
Съвсем изтерзани, започнахме да се питаме „Нямат ли край тези оставки?” И като видяхме, че и премиерът вади от джоба си оставка, защото бил отговорен за всичко, което правят назначените от ръководители и парламентаристи, ревнахме гороломно:
- Не! Ти не! Само ти не! За всичко е отговорна човешката природа, алчна и ненаситна, а не ти!
Премиерът ни погледна топло, с разбиране и прибра оставката обратно в джоба си. И отиде да порита мач в Банкя.