неделя, 29 ноември 2015 г.

Тимоти Снайдер // Timothy Snyder








Timothy David Snyder (инж. Timothy David Snyder; род. 18 септември, 1969) - Американски историк. Професор в Йейл. Специалист по история на Източна Европа и по-специално, Украйна, Беларус, Литва, Полша и Русия, ново време. Работи по въпроси, свързани с национализма, тоталитаризма и Холокоста.

вторник, 24 ноември 2015 г.

Ян Шванкмайер – последният сюрреалист 2

Jan Švankmajer










http://bit.ly/1MOrqPc

Анимиран автопортрет



събота, 21 ноември 2015 г.

Кинетичните скулптури на Susumu Shingu


video
Resonance (2008)
video
Snow Flower (2010)

BREATHING EARTH SUSUMU SHINGU'S DREAM a film by Thomas Riedelsheimer from GALERIE JAEGER BUCHER on Vimeo.

И още:

Göç / Гьоч (2010)


Гьоч - да прекрачиш границата (2010)

Документален филм
реж. Ирина Недева и Андрей Гетов
сценарий - Даниела Горчева
оператор - Любен Бързаков
музика - Йозгюр Ялчъ и група Кара Гюнеш
звук - Мариана Вълканова
монтаж и постпродукция - Андрей Гетов и Симеон Цончев
продуцент - Център за култура и дебат Червената къща

понеделник, 16 ноември 2015 г.

Снежната кралица

интерактивна книга на английски и украински
издател Иван Малкович
илюстрации: Владислав Эрко (Ерко)


яхнал мечка и гол до кръста, но без мустаци и лула

Путин мечтае да възроди ялтенския свят след края на Втората световна война и най-вече сферите на влияние в Европа, а ако може - и в Азия. До това се свежда борбата му с Гейропата, САЩ и т.н. Той е готов веднага да смени тона и дори да разреши на поданиците си да ядат полски ябълки, само и само да получи своя СССР 2.0 и социалистическиблок 2.0, възможността да монополизира поне газа, горивата и обществените поръчки с пари от еврофондове в страните от сферата си на влияние и всичко ще бъде ОК - той ще е мил и усмихнат, Русия ще е отново част от Европа и дори може да отпусне малка хапка свобода на словото. А може и да не отпусне. Но за сметка на това няма да спре интернета в Русия.

През 1941 г. съюзниците трябваше да забравят подялбата на Полша от Сталин и Хитлер, съветската агресия срещу Финландия, присъединяването на балтийските държави към СССР. Днес Кремъл иска Западът да забрави анексията на Крим и руската агресия срещу Украйна, за да бъде изградена коалиция срещу ДАЕШ.

На Путин ДАЕШ, кризата с бежанците и терористичните атаки в Париж му идват дюшеш - и му дават възможност да реализира мечтата си: да бъдат свалени санкциите, Русия да бъде извадена от изолацията, а той самият да се яви (яхнал мечка и гол до кръста) като обединител на всички прогресивни сили в борбата с ДАЕШ. Чудно ще е също така да избуят всичките льопеновски партии и да спънат или разпънат Европейския съюз, защото той, Путин, отдавна ги е закупил и те са негови рупори. Последна капка за постигане на пълно щастие ще е качване на цената на нефта - като начало на 80, а после и до 120-150 долара за барел.

Ясно е, че Путин добре е изучил уроците на Сталин, сега остава да видим кои на Запад са научили урока от онова време и дали ще си спомнят какво се стовари върху главите на онези, които бяха отстъпени да станат сферата на влияние на Сталин. Като крепостни селяни.


Стара политическа карикатура изобразява завземането на Източна Европа в резултат на конференцията в Ялта, февруари 1945.




петък, 2 октомври 2015 г.

Да спасим легитимните кървави диктатори от народите им!

Външният министър на РФ Лавров казал, че Русия предлага Съветът за безопасност на ООН да приеме декларация, съгласно която страните, в които е бил извършен държавен преврат, да бъдат подложени на изолация от международната общност.
Ето как изглежда легитимността на диктаторите:
Хафез Асад умира на 10 юни 2000 от сърдечна недостатъчност. На 11 юни първият вицепрезидент Хадам удостоява Башар Асад със званието генерал-лейтенант и го назначава за главнокомандващ на армията. Сирийският парламент променя конституцията, като намалява минималната възраст на кандидатите за президент от 40 на 34 години специално заради Башар Асад.
На 20 юни конгресът на управляващата партия БААС избира Башар Асад за генерален секретар и той е номиниран като единствен кандидат за президентския пост, а седмица по-късно кандидатурата му е одобрена от парламента. На 10 юли в страната се провежда референдум за избор на глава на държавата, съгласно резултатите от него Башар Асад е избран за президент на Сирия с 97,29% от гласовете.
P.S. Напомниха ми, че таткото Асад е бил законен президент 30 години, като става такъв в резултат на военен преврат, след който изпраща в затвора до края на дните му предшестващия законен президент, който пък станал такъв 7 години по-рано в резулат на военен преврат, извършен и с помощта на Асад баща.

понеделник, 14 септември 2015 г.

Циганско лято

Ние го наричаме циганско или сиромашко лято - последните топли дни преди зимата, голяма радост най-вече за най-бедните.
На чешки, полски, беларуски, украински, руски, хърватски се нарича babí léto - женско лято. На немски - Altweibersommer (лятото на стариците). Вероятно защото бабите могат за последно да се погреят на слънце, седнали на пейка пред къщата. Същото е и в Литва - Bobų vasara (бабешко лято).
Сърбите го наричат Михољско љето (на Св. Кириак отшелник - Михољдан).
В САЩ (от края на края на 18. век) и Канада се нарича индианско лято - Indian Summer - и е свързано със северноамериканските индианци. А във френскоговоряща Канада се превежда буквално като été Indien. В Обединеното кралство терминът станал популярен от началото на 19. век, като погрешка смятали, че е свързан с Индия.
Във Франция терминът станал популярен с песента на Жо Дасен.
Преди това този период на годината наричали на различни светии: във Франция l’été de la Saint-Denis (лятото на Сен Дени - 7 октомври) и été de la Saint-Martin (лятото на Сен Мартен - 11 ноември).
В Каталуния това е estiuet de Sant Martí (малкото лято на Сан Марти), същото е и в Италия - estate di San Martino (малкото лято на Сан Мартино). В Испания Veranillo de San Miguel се превежда като малкото лято на Сан Мигел.
В Турция се нарича pastırma Yazı - може би тогава правят пастърмата.
В Южното полушарие (Чили, Аржентина, Парагвай, Уругвай) също има циганско лято, но се пада на 21 юни - деня на слънцестоенето. Там тези последни топли дни преди зимата се наричат малко лято на Йоан Кръстител (Veranito/Veranillo Juan el Bautista).




Жо Дасен:
Беше есен и времето бе хубаво, сезон, който съществува в Северна Америка, наричат го индианско лято.
C'était l'automne, un automne où il faisait beau une saison qui n'existe que dans le Nord de l'Amérique là-bas on l'appelle l'été indien

i have a dream



99% от нашите политици мечтаят само за (три в) едно: да имат три задника - първият обърнат към Русия, вторият - към "Запада" и САЩ, и третият - към Турци и Близкия Изток. Но!
Природата е била немилостива към тях и им е дала само по един. Затова в поза "винаги готов" подържаме бесепенцето - да има кой да посреща с хляб и сол Русия на Дунава или в Росенец, ако се наложи, депесенцето, от друга страна - със затоплен ибрик в ръка, ако се наложи откъм южната ни граница... Е, най-талантливите успяват и с един задник да постигнат онова, за което на други им трябват три. Ето, ту пускат самолети към Сирия, ту преговарят с "партньорите", ту ловят удавени пилоти в морето...

понеделник, 31 август 2015 г.

ето и лятото мина

неделя, 30 август 2015 г.

войната няма дом

войната няма дом.
тя влиза в нечий чужд.
и го разрушава.
и там повече няма да се раждат хора.
войната няма дом.
ако си я чул
преди да отвори с гръм твоята врата
и си избягал
гледаш отдалеч разрушенията.
чукаш на вратата на чужд дом.
къде ще се раждат децата на твоите деца?
войната няма дом.



сряда, 22 юли 2015 г.

Счетоводителят Иванов

Бухгалтер Иванов

Луны ущербный лик встает из-за холмов, В лесу продрогший фавн играет на сопелке. Упившийся в соплю бухгалтер Иванов Бредет сквозь лес к своей летающей тарелке. Он не бухгалтер, нет, он чужезвездный гость, Застрявший навсегда среди российских весей, Он космолет разбил, и здесь ему пришлось Всерьез овладевать нужнейшей из профессий. В колхозе «Путь Зари» нет мужика важней, В колхозе у него участок и домина, Машина «Жигули», курятник, шесть свиней, Жена-ветеринар и прочая скотина. Чего еще желать? Казалось бы, живи, Работай, веселись, культурно развивайся, Читай Декамерон, смотри цветной TV, А то в облдрамтеатр на выходной смотайся. Но нет, грызет тоска инопланетный ум, Обилие скота не радует, не греет Искусство и TV не возбуждают дум… Бухгалтер Иванов пьет водку и звереет. Как волк голодный, он в полночный небосвод Вперяет иногда тоскливые гляделки, И, принявши стакан, потом другой, идет К запрятанной в лесу летающей тарелке. Укрытые от глаз ветвями и землей, Останки корабля покоятся в овраге, Куда упал со звезд когда-то наш герой, Сломав хребет своей космической коняге. И плачет Иванов, и воет, и рычит Пиная сапогом проклятую планету. И, глядя на него, Вселенная молчит, Лишь одинокий фавн играет тихо где-то. 1984

сряда, 8 юли 2015 г.

Краят на една мечта

След края на сесията на Европейския парламент, на която бе поканен г-н Ципрас и една трета от залата бе покрита с гръцки знамена и табелки "ОXI", се случиха светкавични исторически събития.

Първо, след огнените слова на испанските евродепутати за възтържествуването на правдата на обикновените хора над диктата на финансовия и банковия капитал, Каталуния и баските обявиха незабавно провеждане на референдуми за отделяне от Испания. До 19 ч. същия ден референдумите бяха проведени и гордото решение на двата народа, което веднага влезе в сила, бе отделянето им. В отделни части на Испания бяха проведени плебисцити за отхвърлянето на монархията и към 19.30 ч. републиките бяха факт. Някои по-бедни части на бившата вече страна с основание решиха, че дълговете на екс-Испания са им харизани, затова във времето от 18 ч. до 19 ч. проведоха референдуми с един въпрос и един отговор и започнаха, изпълнявайки решението на гордия испански народ, да изземват гръцка собственост - сгради, кораби и под., за да пълнят хазната си.

Разбира се, гордите народи на Великобритания и Франция и техните представители, положили ухо на пулса на гордите си народи, не губеха време. В UK партията на г-н Фарадж иззе инициативата от ръцете на Камерън и проведе, на следващия ден, предсрочни избори и референдум. Така, по-малко от 30 часа след края на сесията на ЕП, гордите народи на Обединеното Кралство гласуваха за напускане на Евросъюза и Еврозоната (то така или иначе от тях вече нямаше полза) и за управление, оглавено от самия г-н Фарадж. Така островната държава отплава в свободно плаване.

Във Франция президентът Оланд се опитваше да запази остатъците от здравия разум, главно за да не завие разговорът към дълговете на самата Франция, но Марин Льо Пен зае диаметралната позиция: да се говори за дълговете, защото така или иначе Франция няма да ги плаща. Бе реализирана демократичната процедура "референдум - предсрочни избори - излизане от Евросъюза/Еврозоната". Новото правителство, възглавено от г-жа Льо Пен, като първа своя задача реализира печатането на франкове, за щастие не бе изхвърлило печатницата за пари.

Някои от останалите европейски държави в тарапаната започнаха също да изземват гръцка собственост (имоти, кораби и под.), като паралелно обявяваха излизането си от Евросъюза/Еврозоната.

Европейският север, известен с привързаността си към здравия разум, с погнуса напусна Евросъюза/Еврозоната. На Германия най-сетне й писна и с тръшване на вратата напусна Евросъюза/Еврозоната.

Така последен и единствен член на Еврозоната остана Гърция, защото 80% от гордите й жители желаеха това. Нямаше нужда да печата евро, защото еврата от цялата Еврозона й принадлежаха.

В Евросъюза имаше още един член (страна, която обаче не беше член на Еврозоната) и това бе България. Не стана ясно дали България е проследила всички исторически събития, протекли през последните три драматични дни, защото бе твърде заета да бламира иначе подкрепената от собствения си парламент съдебна реформа...

неделя, 31 май 2015 г.

Вмирисаната херинга, обърнатата пирамида, голямата лъжа, 40 на 60, абсолютната очевидност...

Учих журналистика в Московския държавен университет, имахме военна катедра. В обстановка на секретност ни учеха на бойна специална пропаганда - изкуството да се сеят раздори в редиците на врага с помощта на дезинформация и манипулиране на съзнанието.

Бойната или "черната" пропаганда допуска всяко изкривяване на реалните факти за решаване на пропагандни задачи. Това е ефективно оръжие, което се използва единствено с цел  да изпържиш мозъка на противника.

Методът на "вмирисаната херинга". Методът на "обърната пирамида". Методът на "голямата лъжа". Принципът на "40-60". Методът на "абсолютната очевидност".

Всички тези методи вие също познавате. Просто не осъзнавате това. Както си и следва.

Учеха ни да ползваме техниките на бойната спецпропаганда срещу армията на противника. Днес те се ползват срещу мирното население на собствената ни страна. Вече две години, като чета руски вестници или като гледам тв шоу, с интерес отбелязвам, че хората, които в Русия координират подхвърлянето и интерпретацията на новините, явно са учили по същия учебник, при същия бодър полковник и неговите колеги.

Например методът на "вмирисаната херинга". Работи така. Подбира се лъжливо обвинение. Важно е то да е максимално мръсно и скандално. Добре например работи дребна кражба или, да речем,  блудство с деца или убийство, най-добре - от алчност.

Целта на на "вмирисаната херинга" съвсем не е обвинението да бъде доказано. А това то да предизвика широко публично обсъждане на неговата... НЕсправедливост и НЕопрадваност.

Човешката психика така е устроена, чи щом обвинението се превръща в предмет на публично обсъждане, то неминуемо възникват негови "привърженици" и "противници", "познавачи" и "експерти", бесни "обвинители" и пламенни "защитници" на обвиняемия.

Но независимо от своите възгледи всички участници в дискусията отново и отново изричат името на обвиняемия във връзка с мръсното и скандално обвинение, втривайки по този начин повече "вмирисана херинга" в неговите "дрехи", докато накрая "миризмата" не започва да го следва навсякъде. А въпросът "убил-откраднал-съблазнил или все пак не" се превръща в главен при споменаване на името му.

Или, например, методът "40 на 60", въведен от Гьобелс. Той се състои в създаване на СМИ, което дава 60 процента от своята информация в интерес на противника. Но, като по този начин спечелва доверието му, използва останалите 40% за изключително ефективна, благодарение на това доверие, дезинформация. По време на Втората световна война съществувала радиостанция, слушана от антифашисткия свят. Смятало се, че тя е британска. Едва след войната става ясно, че в действителност това е радио на Гьобелс, което е работило на принципа "40-60".

Много ефективен метод е "голяма лъжа", който малко прилича на "вмирисаната херинга", но всъщност работи по различен начин. Същността му се състои в това, че с максималната степен на сигурност се предлага на аудиторията толкова глобална и ужасна лъжа, че е практически невъзможно да повярваш, че за това може да лъже.

Трикът тук е, че правилно подредена и добре разработена "голяма лъжа" предизвиква у слушателя или зрителя дълбока емоционална травма, която след това дълго време определя неговите възгледи, въпреки всички аргументи на логиката и разума.

Особено добре работят в този смисъл лъжливи описания на жестоки издевателства над деца или жени.
Да допуснем, съобщението за разпънато дете поради дълбоката емоционална травма, която то предизвиква, дълго време ще определя възгледите на човека, получил тази информация, колкото и да се опитвате след това да го убедите в обратното, с помощта на обичайни логични аргументи.

Но нашият бодър полковник почиташе най-вече метода "абсолютната очевидност", даващ, макар и не бързи, но надеждни резултати.

Вместо да доказвате нещо, вие представяте това, в което искате да убедите публиката, като нещо очевидно, разбиращо се от само себе си, и затова безусловно подкрепено от огромно мнозинство от населението.
Въпреки очевидната си простота, този метод е изключително ефективен, защото човешката психика автоматично реагира на мнението на мнозинството, като се стреми да се присъедини към него.

Важно е само да се помни, че мнозинството трябва да е преобладаващо, а подкрепата му - абсолютна и безусловна - в противен случай ефектът на присъединяването няма да се случи.

Обаче ако тези условия са изпълнени, тогава броят на поддръжниците на "позицията на мнозинството" започва постепенно, но сигурно да расте, с течение на времето се увеличава вече в геометрична прогресия - главно с представителите на ниските социални слоеве, които са най-изложени на "ефекта на присъединяването".
Един от класическите начини за подкрепа на метода на "абсолютната очевидност" е, например, публикуването на резултати на всякакви социологически изследвания, демонстриращи абсолютно обществено единство по един или друг въпрос. Техниките на "черната" пропаганда, разбира се, не изискват тези доклади да имат поне някаква връзка с реалността.

Методите на "черната" пропаганда въздействат върху аудиторията на нивото на дълбоките психологически механизми, така че последствията от това въздействие не могат да бъдат отстранени чрез конвенционални логични доводи. "Голямата лъжа" постига този ефект чрез емоционална травма. Методът на очевидността - чрез "ефекта на присъединяване". "Вмирисаната херинга" - чрез внедряване в съзнанието на публиката пряка асоциация между обекта на атака и мръсни, скандални обвинения.

Казано по-просто, бойната спецпропаганда превръща човека в зомби, който не само активно подкрепя вградените в неговото съзнание постановки, но и агресивно се противопоставя на тези, които имат друго мнение или се опитват да оборят неговото с помощта на логически аргументи. Не може и да бъде по друг начин. Всички методи на бойната спецпропаганда се обединяват от една обща цел. Това е да се отслаби армията на врага за сметка на вкарване в нейните редове на вътрешни борби, взаимна омраза и недоверие.

Днес тези методи се използват срещу нас самите. И резултатът, до който те водят, е точно този, за постигането на който те са били създадени. Само че взаимната омраза и вътрешните противоборства възникват не в армията на врага, а в нашите домове и семейства.

Просто излезте на улицата и вижте как се е променила страната през последните три години. Мисля, че срещу собственото си население бойната спецпропаганда работи дори по-ефективно, отколкото срещу войниците на врага.

Вероятно, защото, за разлика от войниците на врага, мирните граждани не могат да се защитят.

Владимир Яковлев
http://www.sguschenka.com/propaganda/ 

вторник, 21 април 2015 г.

цветенца

Начи тва българите сме (50% от нас - оптимистичен вариант) неграмотни, щото завършили 3 клас преди години и всичко забравили. Забравили до степен да не знаем в коя година живеем и къде пребиваваме. Лоботомирани - тва спомени, тва да знаеш да говориш на некъв език, хеле па на родния си - нанай. Невроните не подават никви връзки, блясват некви енергийни импулси тук-таме, без последствия, само като кучето на Павлов сме затвърдили некви действия - ходим на работа, прибираме се от работа, копаме градинката, наливаме ракията, режем салатката, пием бирата, гледаме телевизора, слушаме чалгица, чешем се по тумбака, завиваме се да не настинем, децата навличаме да не настинат, краднем де що докопаме, а кат ни дойде телевизията на крака - омрънкваме и овийваме орталъка колко сме зле.
Има едни сред нас, дето невроните им още правят тук таме некви връзки. Те са завършили четвърти клас, някога си. Те ни казват кога трябва да търчим. И ние търчим - я да гласуваме, я да протестираме, я да защитим някоя рода' крадлива, я да изберем некой политик крадлив, я да изсечем някоя гора, я да излеем некой бетон.
А на следващия ден не помним нищо, щото нали невроните ни не правят връзка.
Иначе сме много добрички, обичаме и себе си, и хората, и не можем да разберем е защо така скапано живеем, дейба,като сме такива цветенца...

събота, 4 април 2015 г.

По следите на един тв сериал

По следите на един тв сериал стигнах до:

Разстрелът на гладния бунт в Новочеркаск, юни 1962

От 1953 до към 1965-а в СССР е т.нар. Размразяване при Хрушчов.
22 конгрес на КПСС (1961) обявява, че до 1980-а ще бъде построен комунизмът.
От 1 януари 1962 г. в Новочеркаския електровозостроителен завод "Будьони" (НЭВЗ) производствените норми на работниците са увеличени с една трета, съответно заплатите намаляват.
На 31 май 1962 г. с постановление ЦК на КПСС и МС на СССР от 1 юни се повишават цените на маслото и месото съответно с 25 и 30 %. Това повишение се извършвало по молба и при пълното одобрение на народа и трудовите колективи (пише в съветската преса).
На следващия ден - 1 юни - в НЭВЗ започва стихиен митинг. Там директорът на завода Курочкин казва фразата: "Щом няма месо за пирожки, яжте пирожки с дреболии".
Към 11 часа пред управата на завода са се събрали хиляди. Митингът продължава вечерта и през цялата нощ. Докараните БТР-и и танкове изтласкват стачкуващите и поставят завода под въоръжена охрана.
На 2 юни стачкувашите се събират на градския площад пред ГК на КПСС. Към тях се е присъединил половината град. Плакатите са "Месо, масло, повишаване на заплатите".




От покрива на ГК и на съседни къщи снайперисти откриват огън (и от картечница), има убити и ранени, хората в паника се разпръсват. Убити са 24 души, сред които - жени и деца. Ранените са около 90, но много хора не отиват на лекар, от страх да не бъдат арестувани. Телата на жертвите са извозени късно през нощта от града и са погребани тайно в различни гробища на Ростовския регион.
На 3 юни работниците пак се събират на площада с искане да бъдат освободени задържаните. По високоговорители се съобщава въвеждането на комендантски час. В 15 ч.  по радиото говори членът на Президиума на ЦК на КПСС Козлов с обещание за "внимателен анализ на недостатъците във въвеждането на новите разценки в предприятията в града" и "да се предприемат мерки за подобряване на търговията с храни и потребителски стоки".
Хората се разотиват, напрежението почва да отслабва, през нощта са арестувани 240 души.
В дните от 14 до 20 август в Новочеркаск под засилена охрана от МВР и армията се провежда "открит" съд срещу "подбудителите на масови безредици". На разстрел са осъдени седем работници за "бандитизъм" и "антисъветска дейност": Александър Зайцев, Андрей Коркач, Михаил Кузнецов, Борис Мокроусов, Сергей Сотников, Владимир Черепанов, Владимир Шуваев. 

105 души получават присъди от 10 до 15 години колония със строг режим. Стотици милиционери и военни дават подписка за неразгласяване. В пресата процесът изобщо не се отразява.
Първото отбелязване на събитията се случва след 29 години с градски митинг.

В нета може да се гледа тв сериал " Однажды в Ростове", който започва с тези събития, заснет през 2012, но май непоказван по руските телевизии.




петък, 3 април 2015 г.

Ангела, на 88



Ангелът на България

четвъртък, 2 април 2015 г.

Madison Nicole "Maddie" Ziegler

родена на 30 септември 2002







12-годишна

сряда, 11 март 2015 г.

Вова

Като бил малък, Вова много обичал лятото, защото мама и татко го водели на дача. Вова тичал, играел си и дишал чист въздух. А дачата се намирала на брега на езеро. Езерото се казвало  Комсомольское. Но до 1948 година езерото се казвало Киимаярви (Kiimajärvi). Намирало се на 100 км от Ленинград, всъщност на окупирана част от Финландия.
Вова пораснал, на мястото на дачата построил нова дача, поканил и свои приятели и те си построили дачи наблизо. Така възникнала световно известната вилна кооперация "Озеро", явно кръстена на същото онова анексирано езеро Киимаярви. А е световно известна, защото фигурира в документи, публикувани на интернет страницата на МФ на САЩ, както и на страницата на OFAC, което е финансовото разузнаване на САЩ.
Но и като голям Вова продължил да си пада по анексираните територии и развил направо хибридни умения да анексира. Няма нужда да ви казвам, че и приятелчетата му си падали по тях. Толкова силно ги привличали чистият въздух и игричките.
(по С. Рабинович)

неделя, 22 февруари 2015 г.

след Минск 2 да минем направо на Минск 9

Гледам го тоя Путин как се размотава по терена - ту воюва, ту преговаря, после пак преговаря и пак воюва, ту казва, че воюва, после пък не бил той, ту пак прехвърля дватриста танка от тук там, после воюва, пак преговаря и подписва някакви декларации и принуждава някакви да подписват някакви договори за примирия, после пак почва всичко отначало.
Защо ли? Човекът просто печели време. Докато ни загалвиква с нови военни или мирни действия - в зависимост от фазата - и ни отвлича вниманието с преговори от по 16 часа в Минск 1 и Минск 2, някъде на потайно място в тайгата усилено и ускорено се строи грандиозна система от противоатомни бункери, попълват се запаси и технологии за 20-25 години, изготвят се списъци на хора, необходими за поддържане на живота на малцината вип персони, достойни да споделят бъдещето с Путин. Когато всичко това стане готово, системата заработи и целият обслужващ персонал е по местата си, Путин, да се слави името му, ще се разположи на кожен диван в стая с поне 20 тв монитора, ще извади куфарчето и ще натисне червеното копче. И ще ни гледа сеира. На мониторите.
Защо в тайгата ли? Не знам, просто така си го представям.
И любимото му куче, прекрасния каракачанин, подарен му от българския премиер, ще е спасен в бункера.
Затова, уважаеми господа, с оглед на макар и малката възможност да осуетим плановете му, предлагам след Минск 2 да минем направо на Минск 9.

събота, 21 февруари 2015 г.

За 50-те нюанса

Не бях чувала за тях. За 1 мин. намерих и прегледах резюметата на трите книги - първата е филмирана, във втората двамата протагонисти (милионер мъж и невинна жена девственица) се женят и имат дете, в третата се ражда второто им дете. Във втората и третата жената все по-благотворно влияе на мъжа и той (май?) съвсем се отказва от своето садо-мазо хоби. Пак във втората и третата главният антагонист е дамата, която е приучила главния протагонист към садо-мазото - жена на възраст и приятелка на мащехата му. Или беше на майка му?
После за 2 мин. превъртях онлайн и безплатно копие на "филма". Понеже знаех сюжета, ориентирах се добре и на 2-3 пъти се разсмях. Актьорите в главните роли не са чак толкова атрактивни (за мене пък - хич), че да издържат втора и трета серия, но, отново, на кой му пука!
Да, зная, че не съм им таргета, но бива ли толкова време да се губи за тези (хм, коя дума да избера?) ... творби? Поне завъртат товарооборота между 14 февруари и 8 март - това белезници, камщици... Велика сила е любовта, разбийшли...

сряда, 18 февруари 2015 г.

Висшите руски генерали - бивши украински трактористи

Именно Путин бил настоял за 60-те часа отстрочка за примирието, после се наложило да има още 60 часа жестоки боеве и последва презрително изказване за украинците, че е наистина трудно да победиш миньори и трактористи.
(Веднага ми дойде на ума стария виц за "мирноорящия съветски танк", който отговорил на стрелбата.)
И, както ни убеждават, няма ни-как-во участие на Русия във войната в Украйна. И винаги се казва: А' докажете го, де!
Видео: 72 украински войници се предават в плен. Процесът се ръководи от мъж с шапка, без опознавателни знаци, с бронежилетка. Представен е като един от командирите на подразделение на НМ (народна милиция?) на лнр.
Това е генерал-лейтенант Александър Ленцов - замесник главнокомандващ на Сухопътните войски на ВС на РФ. На длъжността е назначен на 31 юли 2014. Преди това - заместник командващ на Въздушно-десантните войски. На сайта на МО на РФ пише, че за участие в бойни действия генерал Ленцов е награден с ордени За мъжество, За заслуги пред Отечеството IV степен, За военни заслуги, Червена звезда, медали. Човек с опит.

Чието хоби е да прекарва отпуската си като някакъв командир на някакво подразделение в лнр.


неделя, 25 януари 2015 г.

Без да искам

"Без да искам", черна новогодишна комедия, 20 мин.




Само защото не е спечелил никаква международна награда, режисьорът Жора Крыжовников още не е осъден на 50 удара с камшик на голо на Червения площад.
Пояснение за несведущите (вкл. и мен):
Билан е виден естраден певец, Тимати е виден рапър. Не бойте се, няма да пеят.

понеделник, 12 януари 2015 г.

Левиатан

http://cinemapark.pw/film/4583/
http://smotrionline.tv/videos/leviafan/

Кинокритичката Олга Шакина за "Левиатан":

В Кан, където гледах филма, на моменти ми се насълзsваха очите, а колегите се смееха - те смятаха, че това е сатира, не можеха да допуснат, че такова нещо е възможно в живота.

И два други филма на Звягинцев:

Возвращение А. Звягинцев - 2003 г.


Изгнание 2007
«If you want to kill, kill. If you want to forgive, forgive»

петък, 9 януари 2015 г.

The Internet's Own Boy: The Story of Aaron Swartz (2014)

Документален, 105 мин.



Aaron Hillel Swartz (November 8, 1986 – January 11, 2013) 

The film follows the story of programming prodigy and information activist Aaron Swartz. From Swartz's help in the development of the basic internet protocol RSS to his co-founding of Reddit, his fingerprints are all over the internet. But it was Swartz's groundbreaking work in social justice and political organizing combined with his aggressive approach to information acc ess that ensnared him in a two-year legal nightmare.

It was a battle that ended with the taking of his own life at the age of 26. 

Aaron's story touched a nerve with people far beyond the online communities in which he was a celebrity. This film is a personal story about what we lose when we are tone deaf about technology and its relationship to our civil liberties.

Guerilla Open Access Manifesto 

Information is power. But like all power, there are those who want to keep it for 
themselves. The world's entire scientific and cultural heritage, published over centuries 
in books and journals, is increasingly being digitized and locked up by a handful of 
private corporations. Want to read the papers featuring the most famous results of the 
sciences? You'll need to send enormous amounts to publishers like Reed Elsevier. 

There are those struggling to change this. The Open Access Movement has fought 
valiantly to ensure that scientists do not sign their copyrights away but instead ensure 
their work is published on the Internet, under terms that allow anyone to access it. But 
even under the best scenarios, their work will only apply to things published in the future. 
Everything up until now will have been lost. 

That is too high a price to pay. Forcing academics to pay money to read the work of their 
colleagues? Scanning entire libraries but only allowing the folks at Google to read them? 
Providing scientific articles to those at elite universities in the First World, but not to 
children in the Global South? It's outrageous and unacceptable. 

"I agree," many say, "but what can we do? The companies hold the copyrights, they 
make enormous amounts of money by charging for access, and it's perfectly legal — 
there's nothing we can do to stop them." But there is something we can, something that's 
already being done: we can fight back. 

Those with access to these resources — students, librarians, scientists — you have been 
given a privilege. You get to feed at this banquet of knowledge while the rest of the world 
is locked out. But you need not — indeed, morally, you cannot — keep this privilege for 
yourselves. You have a duty to share it with the world. And you have: trading passwords 
with colleagues, filling download requests for friends. 

Meanwhile, those who have been locked out are not standing idly by. You have been 
sneaking through holes and climbing over fences, liberating the information locked up by 
the publishers and sharing them with your friends. 

But all of this action goes on in the dark, hidden underground. It's called stealing or 
piracy, as if sharing a wealth of knowledge were the moral equivalent of plundering a 
ship and murdering its crew. But sharing isn't immoral — it's a moral imperative. Only 
those blinded by greed would refuse to let a friend make a copy. 

Large corporations, of course, are blinded by greed. The laws under which they operate 
require it — their shareholders would revolt at anything less. And the politicians they 
have bought off back them, passing laws giving them the exclusive power to decide who 
can make copies. 

There is no justice in following unjust laws. It's time to come into the light and, in the 
grand tradition of civil disobedience, declare our opposition to this private theft of public 
culture. 

We need to take information, wherever it is stored, make our copies and share them with 
the world. We need to take stuff that's out of copyright and add it to the archive. We need 
to buy secret databases and put them on the Web. We need to download scientific 
journals and upload them to file sharing networks. We need to fight for Guerilla Open 
Access. 

With enough of us, around the world, we'll not just send a strong message opposing the 
privatization of knowledge — we'll make it a thing of the past. Will you join us? 

Aaron Swartz 

July 2008, Eremo, Italy