вторник, 28 януари 2014 г.

Отписване

Всъщност ние сме я отписали. България. 
Имаме си резервен изход - даже два (терминала). 97-ма нямахме и бяхме на улицата. Днес имаме. 
И всъщност дълбоко в себе си сме отписали България. 
Иначе снимката е страхотна. Усилието е страхотно.
Киев, 25 януари
ddp images / Sipa USA

Ще, ще

Летните протести от 2013-а не успяха, защото не се разпростряха из страната, а не се разпростряха из страната, защото беше летен сезон, родината се издържа от туризъм, в който някои дерат по три кожи от туристите, а други са намерили временната си заетост. И във Варна целият устрем на борбата беше преместен в туристическа посока, защото ден година храни, най-вече по морето. 

Окупация 2.0 не успя, защото се случи в най-студените дни и нощи на зимата, българинът, дори когато си е у дома, зъзне, защото няма пари за топло, какво остава да излезе да замръзва на студа. 

Така че демокрацията и бъдещето ни се определят от едните сезони, иначе ние сме борбени личности, които знаят какво искат от живота и как да го постигнат, само на сезон не случваме.


Времето обаче не пречи на увеличаването на държавния дълг, на недостойните назначения, на увеличенията на заплатите на висши длъжности, на новите придобивки на един все по-разрастващ се копоративно банков монопол, върху плановете за заличаване на национални паркове и защитени територии.


Чешем се по главите и че чудим как така не им пречи времето? Но за кратко. Не си го слагаме на сърце, защото все някога и на нашата улица ще дойде подходящият сезон.

събота, 4 януари 2014 г.

И още един филм на Малина Петрова - "Пантеон"

Много съм доволна, че филмите на Малина вече могат за се гледат!

Пантеон
Година: 1987
Режисьор и сценарист: Малина Петрова

Сещам се (приблизително) за една фраза от филма "Юг" на Фернандо Соланас: Да минеш през толкова страдания и мъки, да преживееш толкова много, за да получиш онова, което си имал преди 20 години...

Учудващо, и приликите с, и отликите от онова време са много. Остава да кажем кои са повече - приликите или различията? Освен прическите и модата какво се е променило в нас?
За младите - възможност да чуят речника на социализма. За хората от моето поколение - настръхване до болка при спомена за онази атмосфера.
Партията - невидимият главен герой...
И привилегированите на деня, недосегаеми - вчера и днес.