понеделник, 14 септември 2015 г.

Циганско лято

Ние го наричаме циганско или сиромашко лято - последните топли дни преди зимата, голяма радост най-вече за най-бедните.
На чешки, полски, беларуски, украински, руски, хърватски се нарича babí léto - женско лято. На немски - Altweibersommer (лятото на стариците). Вероятно защото бабите могат за последно да се погреят на слънце, седнали на пейка пред къщата. Същото е и в Литва - Bobų vasara (бабешко лято).
Сърбите го наричат Михољско љето (на Св. Кириак отшелник - Михољдан).
В САЩ (от края на края на 18. век) и Канада се нарича индианско лято - Indian Summer - и е свързано със северноамериканските индианци. А във френскоговоряща Канада се превежда буквално като été Indien. В Обединеното кралство терминът станал популярен от началото на 19. век, като погрешка смятали, че е свързан с Индия.
Във Франция терминът станал популярен с песента на Жо Дасен.
Преди това този период на годината наричали на различни светии: във Франция l’été de la Saint-Denis (лятото на Сен Дени - 7 октомври) и été de la Saint-Martin (лятото на Сен Мартен - 11 ноември).
В Каталуния това е estiuet de Sant Martí (малкото лято на Сан Марти), същото е и в Италия - estate di San Martino (малкото лято на Сан Мартино). В Испания Veranillo de San Miguel се превежда като малкото лято на Сан Мигел.
В Турция се нарича pastırma Yazı - може би тогава правят пастърмата.
В Южното полушарие (Чили, Аржентина, Парагвай, Уругвай) също има циганско лято, но се пада на 21 юни - деня на слънцестоенето. Там тези последни топли дни преди зимата се наричат малко лято на Йоан Кръстител (Veranito/Veranillo Juan el Bautista).




Жо Дасен:
Беше есен и времето бе хубаво, сезон, който съществува в Северна Америка, наричат го индианско лято.
C'était l'automne, un automne où il faisait beau une saison qui n'existe que dans le Nord de l'Amérique là-bas on l'appelle l'été indien

i have a dream



99% от нашите политици мечтаят само за (три в) едно: да имат три задника - първият обърнат към Русия, вторият - към "Запада" и САЩ, и третият - към Турци и Близкия Изток. Но!
Природата е била немилостива към тях и им е дала само по един. Затова в поза "винаги готов" подържаме бесепенцето - да има кой да посреща с хляб и сол Русия на Дунава или в Росенец, ако се наложи, депесенцето, от друга страна - със затоплен ибрик в ръка, ако се наложи откъм южната ни граница... Е, най-талантливите успяват и с един задник да постигнат онова, за което на други им трябват три. Ето, ту пускат самолети към Сирия, ту преговарят с "партньорите", ту ловят удавени пилоти в морето...