четвъртък, 31 януари 2013 г.

Love Poem to No One in Particular



Не знаех нищо за Марк О’Брайън (Mark O'Brien, поет и журналист, 1949 –1999), за безстрашно искрения му текст „Да посещаваш секс сурогат”, за машината, наречена железен бял дроб (iron lung), за това как можеш да прекараш 90% от живота си в желязна кутия, която периодически създава вакуум и така повдига дробовете, за да дишаш. Предполагам, че доста са като мен.
Прочетох че филмът The Sessions (2012) разказва за поразен от полиомиелит човек на 36, който може да движи само врата си, но решава да загуби девствеността си. Малко се стреснах – явно ще е тежък, едва ли ще го издържа с разбитите си нерви.
Но когато един независим филм спечели толкова награди и толкова много се говори и пише за него, си казваш: какво пък, ще загледам, ако не мога –  няма да го догледам.
Изгледах филма. Страхотни актьори: John Hawkes в ролята на Марк (той играе само с очите и гласа си), Хелън Хънт (Helen Hunt) в ролята на секс сурогат и Уилиям Мейси (William H. Macy) в ролята на свещеник и приятел. 
Сега, след последните надписи на филма, просветлената ми душа се чуди на ограниченията, които предварително сама си наслагах.
Защото този филм няма нищо общо с представите ви, асоциациите, които мисълта ви прави, или тинестите наслагвания, наречени „жизнен опит”.
Бен Люин (Ben Lewin), сценарист и режисьор на филма, с невероятен такт и лекота се отнася към това, което показва на екрана. 
Да, филмът е забавен, светъл и лек.
Да, в него става дума за човек в железен бял дроб и секс.
Но тук става дума и за това, че психическите задръжки, внушени от родители, църква, лична несигурност, общество, което поставя на пиедестал младостта, здравето, лустрото и простите решения, се преодоляват понякога по-трудно от физическите недъзи.
Но (да ме простят онези, за които сексът не значи нищо, и онези, за които сексът е табу като тема за разговор) сексът тук се оказва път, който извървяваш, за да срещнеш душата на другия. 
И любовта в крайна сметка е територия на душата.
Защото имаш право да ревнуваш не когато съпругата ти е секс сурогат, а когато тя получава стихове като този: 

Love Poem to No One in Particular
Mark O’Brien
Let me touch you with my words
For my hands lie limp as empty gloves
Let my words stroke your hair
Slide down your back and tickle your belly
Ignore my wishes and stubbornly refuse to carry out my quietest desires
Let my words enter your mind bearing torches

Общества, които така мислят, грижат се, уважават и обичат най-слабите си, на тях принадлежи бъдещето. Респект!


петък, 25 януари 2013 г.

Маймуната и референдумът


Референдумно ми е.
Последният месец, ако не знаех, че трябва да ме информират, никаква разлика нямаше да усетя в сравнение с предишните. При нас така и така всяко нещо се влачи с години. Тамън си мислиш: край, вече всичко изговориха по тази тема, скоро няма да ни досаждат с нея, и те хоп! - на нов глас и с нов устрем я почват. Кеф ти за досиетата, кеф ти за забраната за пушенето, кеф ти за строежите в защитените територии, кеф ти за аеца... Та и сега хич и внимание нямаше да им обърна, ама на - реших да се информирам и се заслушвах.
Заваляха едни числа - от минус безкрайност до плюс безкрайност: и за това колко ще струва аеца, и за цената на бъдещия ток, и за годините, за които щял да се изплати, и за печалбата, дето щял да донесе. Само не казаха имената на хората, в чиито джобове ще влезе тази печалба. Едно обаче е сигурно - няма да сме ти или аз.
Някакви политици се надприказваха, и едните викаха на другите: вие нищо не разбирате, вие лъжете, не заблуждавайте хората. И обратно. Пък аз си трия гуреливите очи и се чудя: след като тия, дето пари получават за това, не са разбрали истината за аеца, как очакват аз да я разбера, че и информирано да им отговоря на въпроса. Знам, че отговорът трябва да е "да" или "не", ама въпросчето някак подвеждащо ми се вижда. Уж пита за едно, пък всъщност пита за второ, за трето, и най-накрая се оказва, че каквото и да отговориш, вземащите решения вече са си взели решението и ще си го реализират, а сметката на моя гръб я пишат.
Отгоре на всичко излезе, че никой не знае нито колко души живеят в държавата, нито колко наброява електоратът. И защо трошихме тая пара за преброяването лани? Пък било и доброволно. Че нямаше ли глоби* за всеки, който откаже да се преброи? На това ли му викаме вече доброволно?
И все пак: да или не?
Който гласува с "да", се съгласява утре в двора му да складират радиоактивните отпадъци. Всъщност, не е толкова лоша идеята, ако когато един ден се наложи да търсят къде го складират - говоря за онова от Козлодуй на първо време - да преброят в коя община е имало най-много гласове "да" като процент от неизвестния брой население и там да им построят хранилището.
"Не"-то може да означава, че утре могат да си построят нещо ядрено, различно обаче от електроцентрала.
Белите бюлетини наистина ли ги броят отделно - за хората, които искат да заявят гражданското си чувство, но протестират срещу въпроса и подигравката?
Бюлетините с нарисуван мъжки член като недействителни ли ги броят?
Ако не отида да гласувам, дали въобще ще забележат, след като не знаят колко са гласоподавателите?
Знам за една маймуна в по-добро от моето положение.
Маймуната си ловяла риба на реката.
Видял я крокодил и си помислил: А-ха! Сега ще я питам: Как е, кълве ли? Ако ми отговори, че кълве, ще й кажа: Е как няма да кълве, като си с този червен дирник! Ако ми каже, че не кълве, ще й кажа: Е как ще кълве, като си с този червен дирник!
Приближил се доволен крокодилът до маймуната и попитал:
- Как е, кълве ли?
А маймуната му отговорила:
- Пътувай, ла.но зелено!
Та казвам, маймуната е била в по-добро положение от моето.
Могла е да измисли добър отговор.
____________
* Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г.) Лице, което не предостави на преброителите данните по чл. 6 - 8 или предостави неверни данни, се наказва с глоба 120 лв.; Закон за преброяването на населението и жилищния фонд в Република България, 2011.

вторник, 22 януари 2013 г.

Гугъл огледало







сряда, 16 януари 2013 г.

Типи, принцесата на Африка


Tippi Benjamine Okanti Degré (родена на 4 юни 1990)
Okanti означава „мангуста” на езика на Ovambo – едно от намибийските племена.
Вярва, че може да говори с животните и че те са нейни братя.
Типи е родена в Намибия. Нейни родители са френските фотографи Alain Degré and Sylvie Robert - благодарение на тях можем да се докоснем до това чудо.
Струва си да се гледа, дори ако не знаете френски.

Светът според Типи



А тук -  част от книгата с прекрасни снимки:

събота, 5 януари 2013 г.

Странен обрат на събитията

Een Bizarre Samenloop Van Omstandigheden
Joost Reijmers, Холандия
Награда на журито
Аspen Shortfest 2012
3 несвързани случки водят до експлозивен инцидент в центъра на Амстердам.
комедия
8,32 min

Може да се гледа само на http://vimeo.com/30016983

Superman, Spiderman or Batman


Tudor Giurgiu, Romania
European Film Awards 2012
Best Short Film Award
11 min

петък, 4 януари 2013 г.

една стотна от секундата


One Hundredth of a Second
5 min.
Susan Jacobson
Grand Prize
Manhattan Short Film Festival 2007