понеделник, 17 март 2014 г.

Дядя Толік з Бахчисараю

Как ми се иска чичо Толик да не го излъжат пак, дано му се изпълнят мечтите, дано най-сетне и те, забравени от Бога, да престанат да живеят в л..на. На братята украинци ми се иска да кажа - пуснете ги да си вървят - тези, които си харесват Путин и търсят пенсия, които искат да са на държавната копанка - поради възраст или поради мислене, те няма да станат други. Поне сте голяма държава, и да се разделите, пак ще си останете големи.
25 години, и най-вече последните 15 от тях се опитваме да налеем малко друго мислене на тези същите глави у нас - и не става, и няма да стане! На човек му се приисква да резне държавицата на две и те да си останат в едната половина, да си славят Путин, да гледат в петък руска телевизия без превод, да им харесва да са бедни заради корумпирани олигарси и олигархчета, да им говорят с го-ди-ни едно е също - за катарските милиони, за реформата в съда, за електронното управление, за ..., за ..., и партиите, дето си ги създават, все на бекапе бият, е, някои и на безенесе, те да клатят глави, а да ги интересува да си получат копанката, пълна по възможност, нали, щото не е сигурно.
А другите, дето искаме сами да си издялкаме копанката, сами да си сготвим и да си сипем, и които не искаме вече да ни лъжат и крадат, да си се отделим в другата половина.
Щото заедно не става, не-ста-ва!

Срам

Пиеш си кафето в кварталното кафене и покрай теб по прашната уличка минават две лъскави черни коли. Ей така, като нищо си минават 200 хиляди евро.
След 20 минути минават още сто хиляди. Евро.
И почваш да се притесняваш, защото улицата е прашна и невзрачна. Паважът е разбит, поне от 20 години не е ремонтиран, за асфалт да не говорим. Тротоарите едни криви, с едни грозни  криви колци, половината пълни с фасове. Пък и тия 15-20-годишни коли, дето сме изпонапаркирали, каското им струва повече от самата кола, затова не го и плащаме. Пък и това евтино квартално кафене. Грозна картина.
Просто те хваща срам, че не сме накарали общината да оправи улицата и тротоарите, че не сме закарали колите си на автоморга, че...
Защото тия хиляди евро, дето така се изнизаха за няма и 20 минути, заслужават други тротоари и други улици, без  паркирали коли. Заслужават асфалт и други кафенета, и други пиещи кафе.
И те хваща срам...


неделя, 16 март 2014 г.

Вариации

Във връзка с одобрението, с което бе посрещната инициативата на Русия за преразглеждане на държавните граници, установени след края на Втората световна война, и интересът, който проявиха редица европейски и полуевропейски страни към нея, на Балканския полуостров започна ентусиазирана подготовка на римейка на Междусъюзническата война. От всички краища на полуострова гърмят военни маршове, вадят се униформите на дедите и кримките - последен писък на модата.
България традиционо се снижава, да види накъде ще задуха вятърът, като междувременно залага на това за колко време всяка от съседните страни ще успее да пусне зелени човечета в интересуващата я територия, погрешно наричана днес българска, и за колко време ще организира и проведе референдума, който ще легализира присъединяването на изконната територия към историческата родина.
България няма да вади униформи и манлихери, така и така превърнати вече в кукерски костюми, поради липса на селяни, които винаги са били основата на българската армия, решавали за броени месеци въпросите със суверенитета на страната, поради липса на свободно време, тъй като полската работа не чака, и лозето иска мотика, а не молитва.
Залаганията са най-оспорвани в онези кътчета на териториите, в които шансът да се появат зелени човечета от две, а дори и от три съседни държави е най-голям. Засега в наддаването печелят онези съседни страни, в които пенсиите са най-високи и пенсионната система - най-солидарна.

***

Българската целокупна общественост е на прага на събирането на последните 10000 подписа от общо половината милион, необходими за провеждането на национален референдум за присъединяването на България към родната, хм, тук имаме малък проблем, защото нацията още не е изчистила въпроса коя да бъде: родната Германия, родната Холандия или родната Австрия. Това, разбира се, не може да бъде проблем, защото въпросите на референдума могат да бъдат два: 1. Коя желаете да е историческата родина на България? и 2. Желаете ли България да се присъедини към така избраната историческа родина? Очаква се отговорите и на двата въпроса да бъдат "Да".
Привържениците на родната Русия изобщо не проявяват интерес към процеса, защото за техния референдум е необходим само един глас - този на Путин.


петък, 14 март 2014 г.

Подпалването на Севастопол

Владимир Пастухов

13 март 2013

http://polit.ru/article/2014/03/13/acident/

Има събития, чието самостоятелно значение бледнее в сравнение с последствията, на които те дават живот. Изстрелът в Сараево предизвика свличането на такава политическа лавина, че едва ли някой се интересува от подробностите на подготовката и изпълнението на убийството на престолонаследника, освен историците. Интервенцията в Крим може да се окаже пролог към така грандиозни събития в Русия, че скоро за нея ще си спомнят като за второстепенен исторически факт.

Пробуждането на основния инстинкт


Намесата на Русия в гражданската война в Украйна (а по-точно провокацията на тази война) е предизвикана не толкова от външно политически причини (икономическите интереси на Русия в региона, геополитическата стратегия на Москва, изпълняване на хуманитарна висия и т.н.), колкото от вътрешнополитически причини. Агресията е реакция на предреволюционния смут в самата Русия, нещо като изпреварваща игра на Владимир Путин.

Кримската (и като цяло укрраинската) кампания трябва да разглеждаме в две плоскости: не само военно-политическа, но и мистично-символична. Като втората плоскост е много по-важна от първата. Крим е кодова дума в руската историческа памет. Загубата на Крим е един от най-дълбокте белези, възникнали в народното подсъзнание след разпада на съветската Империя. Безкраен брой оголени нерви на руския свят се събират в една точка. Мъката от загубата на Крим се намира отвъд пределите на рационалното възприятие и живее практически във всяко руско сърце. Затова Путин не просто изпрати армията в Крим. Той прещрака ключа на запалването в националното подсъзнание и мигновенно вкара населението на огромната страна в състояние на афект. Щом бяха произнесени сакралните думи "Крим" и "война", в душите на десетки мириони хора се включи "основният инстинкт" и се чу "ревът на племето". И сега този "рев на племето" стана обективен фактор, който определя обществено-политическата обстановка в страната.

С едно движение на политическия превключвач народът беше преведен от едно психолочическо състояние в друго и сега всички ние трябва да свикнем да живеем с друг народ. Първи усетиха новата нагласа СМИ, които бяха принудени едно след друго да изключват функцията "коментари" заради преливащата омраза. От днес истеричното състояние на афектираните маси - това е обективната реалност на руския живот.

Черната революция


Изглежда, революцията, за която толкова много говореха либерално настроените граждани, почвайки от 2011 година, се случи, обаче изглежда съвсем не така, както очакваха. Това, че революцията в Русия съвсем няма да е оцветена в оранжев цвят, разбираха мнозина. Но едва ли някой е разчитал, че ще я оглави Путин. И все пак се случи точно тона - Путин стартира революционният процес в Русия, като организира запалването на "кримския Райхстаг".

Кремъл реши да не чака някой друг да постави под въпрос авторитарната легитимност на съществуващата власт, а започна сам по собствена инициатива да я разрушава, за да я замени с нова тоталитарна легитимност. Всичко отдавна се движеше в тази посока, но събитията в Украйна станаха катализатор на рязко ускорилия се процес. Трябва да се съглася с Глеб Павловски, че завършек на този процес ще е промяна на обществения строй на съвременна Русия (ако, разбира се, нещата бъдат доведени до края).

Изглежда, в края на миналата година в Кремъл е имало два сценария за туширане на революцията: вегетариански (в рамките на който Ходорковски излезе на свобода и бяха изпълнени и други символични движения) и черносотнически. Сега остана само един - и руският брониран влак с пълна скорост прескочи още едно разклонение по пътя към историческа задънена улица. Печалният опит от 2011-а никого на нищо не е научил.

Символичният акт, който тегли чертата под епохата, стана домашният арест на Алексей Навални. Гръмките антикорупцонни разобличения на Навални така и не станаха повод за властта "да му спре кранчето". Но обръщението му във връзка с революцията в Украйна и националните интереси на Русия - стана. Щом Навални излезе извън обичайните рамки и се прояви като зрял политик, който формулира не популистка, а принципна позиция по крайъгълния въпрос на общественото развитие, нервите на властта не издържаха.

До последната линия


Проблемът е в това, че лесно можеш да вкараш обществото в състояние на афект, но да го изкараш от това състояние е на практика невъзможно. За това на Германия  се наложи да загуби Втората световна война, СССР - да преживее поражение в Студената война. Трудно е да си представим катастрофа от какъв мащаб трябва да се случи сега, да са изтрезнеят десетките милиони хора, чието съзнание буквално беше изключено от агресивната всепроникваща пропаганда.

Още по-лошо е това, че онзи, който вкара обществото в тази патриотична ярост,  тутакси загуби контрола над случващото се. Кремъл не може да каже, че се е пошегувал, че Русия е правила учения в Крим, а властите на Украйна вече са станали легитимни и трябва да обсъдим отново цената на газа. У обществото са събудени апетити, които ще трябва да се удовлетворяват ежедневно, давайки за храна на патриотите една жертва след друга.. Демиургът на черната революция се превръща в неин роб. Той трябва да следва вече не своята логика, а логиката на болното въображение на роденото от него чудовище.

Трябва да свикнем с мисълта, че сега много неща ще бъдат напълно различни от старите. Старото, нефелно, но търпимо и прилично, сега много бързо ще се заменя с ново, ужасно и нетъпимо. И бърз изход от тази ситуация няма. Защото ключовете за нейното решение вече не са у Русия. Страх ме е, че Русия вече не може да направи нишо, за да излезе от утъпканата историческа пътека,  в която пропада отново страната,  както нищо не може да се направи днес от вътре в Северна Корея, колкото и да желаят това дълбоко законспирираните противници на режима. Сега не само Путин е заложник на ситуацията в Русия, но и самата Русия е заложник на ситуацията в света. Нейната съдба зависи изключително много от конюктурата на външните пазари. Тази конюнктура може да бъде отчасти неуправляема и отчасти - управляема. Но онези, които я управляват, трябва да разберат какво се случи. И това няма да стане веднага, ще сработи ефектът на закъсняващата рефлексия. Ще е необходимо значително време, за да повярват лидерите на световната политика и флагмените на световната икономика в реалността на случилото се.  Та нали щом на нас, руснаците, ни е трудно, ще е трудно и за чужденците.

Между първия и последния акт на драмата ще има значителна разлика във времето. Не може да се предугадае колко трагедии ще се вместят в този отрязък. През 20 век в такъв отрязък влезе цяла световна война. Надявам се, че историята е научила на нещо човечеството и чак до там няма да се стигне. Въпреки това, когато дойде осъзнаването на мащаба на проблема и изкристализира промяната на общественото мнение за Русия към консолидирана политическа воля на обединените нации, в Русия ще настане Армагеддон. Пристъпвайки към Чонгарския пролив от другата страна, Русия за втори път за сто години се озова до последната черта.


сряда, 12 март 2014 г.

изкуството и културтрегерите

Много са ми интересни хората на изкуството, дето са членове на разни партии. По времето на соца беше ясно защо имаше такива - ако си бездарен, издават ти книгата, ако си талантлив - издават книгата в огромен тираж. Вили, творчески отпуси, коли и апартаменти без чакане... дори пътувания в чужбина!
Днес за някои нищо не се е променило - веднага подкрепят партията, спечелила най-голяма субсидия (напр. В. Маринов), макар че голямото изкуство няма много общо с хонорарите и хонорарните листове, ама пък кой сега се стреми към голямо изкуство?
Ей и тия над 100 души в Русия, дето подкрепили позицията на Путин за Крим -повечето са стари кримки, бивши членове на КПСС, днес са членове на някоя КП, или на Единая Россия, шефове на некви културни организации, дотирани от държавата, обадил им се некъв чиновник от министерство на културата, и те "изразили едно отношение", подкрепили, виртуално подписали. Не че са били подложени на натиск, не, те просто така си мислят и чувстват.
Слушам интервю с единия от подписалите - Игор Бутман, саксофонист, народен артист (Боже, ние забравихме вече какво беше това) на Русия, член на Единая Россия. Той обяснява, че като демократи, трябва да се вслушаме в гласа на народа на Крим - да видим какво ще покаже референдумът. Журналистът го пита: а дали не трябва и при нас в Русия да се проведе референдум дали искаме да присъединим Крим - все пак това ще струва доста пари. Игор, съвсем логично, казва: е, чак пък референдум, защо сега така, ние сме упълномощили Путин, той всичко точно е изчислил, той ще вземе решението. Е, ако се окаже, че е сгрешил, ще го сменим и ще изберем друг президент.
Изводи - два:
1. Ако това им са културните лидери, да са им живи и здрави. Булгаков се радва, че не е сред живите.
2. Най-голямата слабост на демокрацията е нейната беззащитност - антидемократични, тоталитарни и дълбоко античовешки системи започват да ползват аргументите и лексиката на демокрацията в името на постигането на също така антидемократичните си тоталитарни и античовешки цели. И демокрацията е абсолютно беззащитна и не може да спре тези попълзновения. Примери: 1. ЕС настоява армията да не се бърка в граждански дела, демократът Ердоган натиква военни в затвора и въвежда забрадки в университетите.; 2. Путин където му е удобно провежда демократичен референдум, където му е по-удобно - не провежда... Защото и двата подхода са дълбоко демократични - на пряката и на представителната демокрация. Да чакаме писмата с подкрепа от трудовите колективи...





събота, 8 март 2014 г.

Товарищ Путин, вы большой стратег!

И така, приемаме, че Путин е изчислил всичко и легално (!) след референдум, приъсединява Крим. (Оказа се, че това е новото ниво на автономност, за което се говореше в началото на кризата, а не самостоятелен Крим, както си мислеха някои.)
Обаче ЕС, САЩ, Китай и др. не признават резулатите от референдума.
Какво правят управляващите в България?
От една страна, трябва да не признаят и те, защото още не са подали официално искане България да напусне ЕС.
От друга страна, трябва да признаят, защото, нали, волеизявлението на кримския народ, кримските българи, и др. путински опорни точки.
От трета страна, България е интересна на Путин само като пета колона (точният цитат е "троянски кон") на Путин в ЕС, т.е. не трябва да признават.
Обаче ако признаят, Путин ще спре газа или цените на газа ще скочат до небето, и площадите на България пак ще се напълнят.
От пета страна, Кримски-Путинов трябва да си осигури гърба и да върже ръцете на гневна и мразеща го Украйна. Като инсталира удобен нему президент (напр. Тимошенко).
От шеста страна, Майданът е там, на площада.
От седма страна, Путин ще трябва да се освободи от Майдана, като присъедини земите поне до Днепър. Което може и да не стане с легални референдуми във всяка община. А с участието на частните армии на Путин, на Газпром, Транснефть....
Което ЕС няма как да одобри.
А узурпиралите властта в София няма как да не одобрят.

Кво правим, Сергей Дмитриевич?

събота, 1 март 2014 г.

Океан Ельзи - Відпусти - Пусни ме

Відпусти

Я вважав би, що ти білий день без дощу,
Але сльози на твому обличчі.
І сказав би тобі: "Не моя, не моя",
Тільки ти не пускаєш мене.

Я вважав би, що ти тиха ніч без зірок,
Але сяють твоі ясні очі.
І сказав би тобі: "Ти лиш сон, тільки сон," -
Але ж ти не пускаєш мене.

І вважав би, що ти пелюсток на весні,
Але ж ти не зівянеш ніколи.
І казав би тобі: "Ти моя, не моя",
Ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла.

Приспів:
Відпусти, я благаю відпусти,
Бо не можу далі йти я.
Відпусти, я благаю відпусти,
Я не хочу більше йти.

Відпусти
Відпусти
Відпусти

Пусни ме

Бих те приел за светъл ден без дъжд
Но по лицето ти има сълзи
И бих ти казал: "Не си моя, не си моя"
Само че не ме пускаш.

Бих те приел за тиха нощ без звезди
Но очите ти сияят.
И бих ти казал: "Ти си само сън, само сън"-
Но ти не ме пускаш.


Бих те приел за пролетно листо,
Но ти никога няма да увехнеш.
И бих ти казал: "Не си моя, не си моя"
Ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла.

Припев:
Пусни ме, моля те, пусни ме,
Защото не мога да вървя по-нататък.
Пусни ме, моля те, пусни ме,
Не искам повече да вървя.

Пусни ме
Пусни ме
Пусни ме