понеделник, 31 декември 2012 г.

ЧНГ 2013!



"честит" означава "да носи радост, да е на добро". Синоними са: щастлив, доволен, цветущ, благополучен, радостен, с късмет.
Какво повече мога да ви пожелая?
2013-та да е по-добра, от това, което очакваме от нея!
Да ви обичат и да обичате!


'Tis woman makes us love,
'Tis love that makes us sad.
'Tis sadness makes us drink
And drinking makes us mad.



вторник, 27 ноември 2012 г.

Халал да са ви тия 9 години


ако пуша, съкращавам живота си с 9 години. Да уточня, най-хубавите 9 години - от 72 до 81, с памперс и тремори, без зъби и с пенсия от 139 лв.
Халал да са ви тия 9 години.

сряда, 21 ноември 2012 г.

Няма такава дума „влезна”


Да, истина е, в българския език няма дума „влезна”. Няма и "влезнах, влезнахме".
Няма и дума „излезна”. Няма и „слезна”.
Това, че мнозина се оплакват по форуми, че могат или не могат да „влезнат в профила си” примерно във фейсбук, не ме стряска. Но това, че журналисти, всякакви интервюирани и дори литератори също не могат да „влезнат” в книжовната норма наистина ме вбесява.
Едно от основните неща, на които трябва да учим децата си (аз поне положих усилия да го направя) е да ги научим на разликата между това как говорим с приятелите си и как говорим с възрастни - т.е. на разликата между разговорен език и книжовна норма.
С демократизирането на езика (навлизането на разговорния, а по-късно – и на хашлашкия език в пресата, радиото, тв и т.н.) става направо задължително да се учим да се изразяваме и книжовно, освен ако не сме решили да общуваме само „на маса”.
И какво толкова сложно или трудно има да кажеш „Аз влязох” вместо „Аз влезнах”. По-благозвучно или по-музикално звучи „влезнах”?!  Или, защото не можеш да кажеш „влязАх”, казваш „влезнАх” по подобие на „казАх”. И само когато се правиш на грамотен, променяш мястото на ударението - така се получава „влЕзнах”...
Наскоро научих, че, за да се обяви дадена дума за част от българския език, било необходимо да се появи три пъти в печатно издание. (Ако съм разбрала правилно, де.)
Опасявам се, че речниците ще се напълнят с дублетни форми.

Ето и правилото, обяснено от Как се пише

сряда, 14 ноември 2012 г.

Данък сгради

А в Косово тепърва ги учат, че трябва да плащат данък сгради.
Лъжат ги, че като си платят данъците, щели да спомогнат за повече светлина, по-хубави паркове и по-добри настилки на улиците...

Клипът е чисто нов: Published on Oct 31, 2012

вторник, 6 ноември 2012 г.

Див мед

Опитвали ли сте див мед? От оня, дето го събират дивите пчели. Да, в горите, в хралупи или високо горе в клоните на дърветата. Как ухае!
Как се събира? Чакаш пчелите да тръгнат на водопой. Последна излита царицата-майка, придружена от търтеи.
От този момент разполагаш точно с 10 минути да се изкатериш до кошера, да бръкнеш в него и да извадиш каквото можеш. И да избягаш. След това пчелите се връщат и горко ти.
А трябва да се оглеждаш и за мечка...

Джон Бърджър навърши 86


(in color)

Джон Бърджър (John Berger)
е английски художествен критик, писател, художник, поет и автор. Романът му G. печели наградата Букър през 1972 г.
Вижте също:
Let Vietnam live!
"Простият въпрос, около който ще се концентрира цялата история на останалата част на века: дали ние от привилегированата една четвърт от света ще продължим да експлоатираме останалите 3/4?" (1967)

събота, 3 ноември 2012 г.

Changing Education Paradigms, Sir Ken Robinson

Divergent thinking - we all have it. But later we are being educated.

сряда, 31 октомври 2012 г.

Stop feeding Kansas


Самоирония и ехидство
Рабфак
(иногда пишется «РабFUCK» — российская группа, играющая в жанре протестный рок.

сряда, 17 октомври 2012 г.

Die Zauberflöte


Opera completa with English subtitles

хапче за радост






Going home

сряда, 19 септември 2012 г.

Подслушан разговор


В софийското метрото – гордостта на всинца ни:
Клиент: Извинете, продавате ли групови билети?
Служителка: Ми не знам. Досега не са ми задавали този въпрос.
Клиент: ...защото ще дойда с група от 23 души и искам да платя накуп.
Служителка: Ама аз не мога да ви продам 23 три билета накуп.
Клиент: Защо?
Служителка: Ами как така 23 билета накуп? Купете си ги от автоматите за билети.
Клиент: Значи нямате групови билети?
Служителка: Питайте полицая.
Клиент: ??? (към наблизоподпрелия се полицай) Имате ли групови билети?
Полицай: Нямаме.
Клиент (към служителката): В колко часа е последната мотриса?
Служителка: (след проверка в компютъра) В 23 ч. 58 минути.
Клиент: А гишето за билети до колко чака работи?
Служителка: Не знам.
Клиент: А вашето работно време до колко часа е?
Служителка: Не знам. (защо не пита полицая си остава загадка...)
(Почти) целият разговор (с изключение на полицая) се проведе на английски.

вторник, 4 септември 2012 г.

* * *


Касата на едната врата помни резките
с които отбелязваха височината на детето:
на 3, на 5, на 7, на 12 години
Стените на другата стая помнят последният дъх
на болния старец, който виждаше само младостта си
Гардеробите помнят грижливите ръце на жената
която подреждаше в тях
изгладените чаршафи
Стъклата на прозорците помнят хиляди
милиони измивания
Библиотеката пази праха на десетките години
и хилядите книги
В най-студената стая седи самотна старица
Никой не й звъни и тя никого не чака
Не иска да излиза
Не иска никой да я вижда
Иска да запълни цялата къща със спомените си
И от ден на ден става все по-огромна

четвъртък, 30 август 2012 г.

Животът, който живея

Приятел, обран тази нощ за четвърти път, докато семейството спи. За една година трябва да си прави четвърта лична карта. Полицаите вече го познават и съчувствено се усмихват. Е, и наличните пари също са задигнали, не са били много, но в края на месеца за това семейство са били достатъчно.

Приятелка, след втора онкологична операция и последващата след това 6-месечна химиотерапия, разбира, че според наш закон ако си бил в болнични 360 дни за две години, повече нямаш право на болнични и ако ще светът да се обърне, държавата няма да ти дава пари. Трябвало да си ползва отпуската. Химиотерапията й ще продължи още няколко месеца, но тя трябва да ходи на работа. За 10-те дни след всяка процедура, когато получава силни алергични реакции, повръща и няма сили да се движи, ще трябва да ползва отпуската си, а по-късно – да взема неплатена...

Кварталното магазинче се държи от семейство, в което бащата не е българин. Големият син, който буквално израсна пред очите ми, защото помага в магазина, не се харесал на съученици заради фамилията си (външно си е българче отвсякъде) и 15-ина момчета в кубинки го пребили. Полицията не реагира. Макар че побойниците са разпознати.

Мисля да спра до тук. Не че нямам още истории от последните дни...

Има ли и радостна история? Да - пуснаха ни топлата вода един ден по-рано.

Не знам защо външно все още изглеждаме донякъде нормални.

понеделник, 27 август 2012 г.

мина и замина - олимпиада

Олимпия, 1936 г.
Режисьор: Лени Рифенштал

По време на снимките на "Олимпия"

снимка: http://www.leni-riefenstahl.de

Откровено казано, тръпки ме побиват, като го гледам, а Рифенштал е призната за майстор на документалното кино. Все едно че са проходили стауите на атлетите пред Националния стадион в София (всъщност, дали останаха там или ги разграбиха за скрап?). Веднага ми се приисква да практикувам всички пороци, и никога никакъв спорт да не видя...

сряда, 22 август 2012 г.

Днес сутринта неочаквано

Днес, в мига между нощта и утрото, неочаквано си спомних едно друго утро отпреди ... много години. Учех в университет и живеех в студентско общежитие. Всъщност имаше женски и мъжки блокове, разделени по средата от поле. (На него растяха много макове.) Една сутрин ръководството на женското общежитие тръгва на проверка по стаите за изостанали през нощта представители на мъжкия пол. Не си спомням как тогава се разнасяха новините без мобилни телефони, скайпи и фейсбук, но секунди след посещението на първата проверявана стая от много прозорци започнаха да скачат полуоблечени и все още спящи момчета, а след тях през прозорците летяха обувки, ризи, чорапи, якета. Грабваха ги, и тичайки през полето, нанизваха тениските през главите, кецовете на краката, а чорапите пъхаха в джобовете. Някои се познавали, други тъкмо имали повод да се запознаят. Качили се на няколко коли и заминали да пият кафе на летището. (Кафенетата бяха малко, а работещите в 6 сутринта – само на летището.) И моето момче беше сред тях.
Затворих очи, споменът ми донесе ухание на свежа утрин и изгряващо слънце.

петък, 17 август 2012 г.

Щастие

От два месеца не знам кое ме мъчи повече – жегата или недоспиването. Имам да наваксвам два месеца спане по 3 часа на нощ. Тия дни стана по-хладно сутрин и трудно се събуждам. В 8,26 навличам нещо и отивам да местя колата.

Защото вчера общината ни разчерта квартала – като къде и как имаме право да паркираме. На ъгъла на всяка пресечка – а те са много начесто – очерта някакъв пресечен овал. Явно там не трябва да се паркира. Правилата за паркирането са правени в годините, когато само членовете на ЦК на БКП имаха коли и ги държаха в гаражи. Видимост трябвало да има. Ама че улиците са еднопосочни и че това с видимостта е съвсем различно – подробности! Някои овали са с дължина два метра, други – с 5. Изядоха доста места за паркиране. А те и без това бяха малко. Да де, ама вечерта само тези овали бяха свободни. Хем хората още са по отпуски, и колите им също. Паркирах на един по-дългичък.

В 8,29 – току-що съм се преместила на позволено място – се появява паякът. На първия ъгъл спира и започва да катери една кола. В 8,30 колата е качена и паякът потегля. Добре че не си измих зъбите, ами веднага слязох да местя колата – направо съм щастлива. И съм щастлива, че още е август, защото след първи септември ще трябва да извършвам процедурата по местенето на колата преди 8 ч., а не чак в 8.26. И този нещастник, дето му отвлякоха колата, също е късметлия, защото днес това ще му струва 30 и нещо лв., а след първи септември – 60 и много. И всичкото това - с цената само на няколко баки боя и 150 лв., които ще платя на общината за правото да ми вдига колата всяка сутрин. Ще се стигне до момент, в който нормалните хора ще трябва да продадат позанемарените си апартаменти в центъра, за да могат да платят всичките си задължения към общината – най-високите данъци в града, винетката, наказателния паркинг.

Тогава тези, които трябва, ще изкупят апартаментите – може би всеки ще си купи по няколко, по една къща на 5-6 етажа. Единият от тях ще е гардеробната на съпругата. Ще си сложат бариери на улицата и нито някой ще им пречи да паркират, нито паяци ще минават. Ето тогава всички ще бъдат щастливи.

сряда, 8 август 2012 г.

Добра вечер!

От Павлина научих, че думата „вечер” някога била в мъжки род, но после променила рода си и днес е в женски род. Защо ли така? Дали хората преди нас са поискали на дадат на мъжа Ден една жена Вечер, та да го посреща уморен и да го приласкава? Или това е нелюбимата жена на Ден-я, при която той се прибира, а все мечтае за недостижимата Нощ? Или пък младият Ден пораства, преминава през пика на силата си и после бавно остарява, за да стигне до смъртта си в прегръдката на милосърдната си сестра Вечер, която затваря очите му и го завива в саван. За да го предаде на Смъртта-Нощ.

Както и да е, да знаете, че е правилно да си казваме „Добра вечер!”

понеделник, 6 август 2012 г.

Животът в един ден

Life In A Day is a film capturing for future generations what it was like to be alive on the 24th of July, 2010. Executive produced by Ridley Scott and directed by Kevin Macdonald.

понеделник, 30 юли 2012 г.

Колекция лято 2012

Ако някой иска да бори чалгата (независимо с каква друга музика), важното е да заложи на младите – не, на най-младите.

понеделник, 23 юли 2012 г.

Писна ми Влади Въргала

Писна ми Влади Въргала да обяснява кое е истинското кино, за какви филми трябва да се дава национална субсидия и как НАРОДА (нарочно с кратък член) знае повече от разни там.... Даже видни навремето кинокритички, днес в кинокритическа възраст, го обявиха за велик, щото бил заснел „касов хит”. Простото ми обяснение е, че Въргала от кинаджиите май единствен на всеослушание се обяви за върл поклонник на ГЕРБ и лично на ББ, та веднага бе произведен във виден актьор/режисьор/сценарист. Е, само оператор не сколаса да стане.
„кой си ти, бе, бай Миле, че да разбираш повече от кино от 2-3 милиона души?” – изригна Въргала в поредното тв студио (днес).
Не знам защо, като заснемеш едно нещо (то и филм не мога да го нарека), едно ужасяващо нещо, само защото си го записал на лента, това ти дава право да се изказваш по разни въпроси на културата, киното, живота и смъртта. Аз, признавам си този грях, реших да му помогна на човека да не си загуби жилището, че го бил ипотекирал, само и само да заснеме „филма”, деца има, и го гледах, че и човек заведох. Подпомогнах го, но как преживях тези два кошмарни часа, и до днес не знам. Съжалих, че не беше обявил набирателна сметка - да си внася лептата, който иска да му помогне. Въргал, нищо не съм ти направила, че да ме подлагаш на такива мъчения, на така нареченото ти творчество.
Сопри се малко, престани да се изявяваш като виден творец по студиата.
Сус, бре!

сряда, 18 юли 2012 г.

Гор-ски-я!

Получихме очаквания размазващ доклад от ЕК за петте годиин 2007 - 2012.
Борисов за доклада на ЕК: Размазват от критика Станишев.
Станишев за доклада на ЕК: Размазват от критика Борисов.
Чакаме да дойде горския да изгони и двамата от гората.
Или ние сме горския?

неделя, 8 юли 2012 г.

Нещо хубаво

Нещо хубаво се случи.
Няколко малки островчета на нормалност.

Но човек трябва да ги гледа отблизо, за да не вижда кочината наоколо.

Следите на Мордор иначе са навсякъде. Най-обичат санирани сгради, но и на старите не прощават.

петък, 6 юли 2012 г.

Stabat mater

Stabat mater dolorosa
iuxta Crucem lacrimosa,
dum pendebat Filius.

Скръбна Богородица стоеше
до кръста,
до разпънятия си син.

Джовани Батиста Перголези (1710 - 1736)

понеделник, 2 юли 2012 г.

Строим за Родината под бащинския взор на наш’то слънце

Начало: на фона на встъпителните акорди нежен баритон произнася вдъхновено:
"Така ми се иска да изглежда България - слънчогледи, жита, по средата - магистрала..."

Пред нас са блеснали житата,
Окъпани от слънчев* лъч.
По магистралата вървим, вървим нататък.
И то се знай, че няма край нашир и длъж.
Пр.: Ехо, ехоооооо, до край нашир и длъж...

Деца на светлата** родина
със ножичка в ръка,
ний с твърди стъпки (3) ще подминем
и ще надминем всяка наша суета.

Пр.: Ехо, ехо, да, наш'та суета. (2)

И няма край живота бодър
и няма край живот, копнеж...
И няма (4) край възхода***,
възхода смел на герберския ни стремеж.

Пр.: Ехо, ехо, на нашия стремеж... (6)

_______________
* слънчев - произхождащ от наш'то слънце
** светла - защото цялата, без изключение и постоянно е огряна от наш'то слънце
*** всъщност има край, ама той е чак на луната

четвъртък, 28 юни 2012 г.

Тамара

Още

Още

неделя, 24 юни 2012 г.

Паничище и орелът

Водя група чужденци към Паничище. Ще ги возя на лифта – те много обичат да са на зелено и хладно. По пътя се обаждам да питам горещо ли е там, има ли опашка и т.н. Всичко било наред.
Пристигаме. Нищо не е наред.
Заварваме доста хора – чакат поне от час – и лифт, който не работи.
Нещо компютърът се развалил, извикали ИТ специалиста и го чакаме да дойде да оправи нещата. Ама от къде са го извикали – от София ли, от другаде ли – отказват да ни кажат. Така че не е ясно колко ще чакаме.
От време на време пускат лифта „на дизел” – каквото и да означава това, ама мирише много. Целта е да свалят хората, които висят от час.
Късметлиите, които не са си купили билет – 15 лв. все пак – тръгват нагоре пеша.
Останалите си искат парите. Изненада: не им ги дават, защото лифтът щял всеки момент - !! – да тръгне и те щели да се качат. Или пък да вървят нагоре пеша, а на връщане щели да си ползват лифта. А като ни задържахте толкова време тук, няма ли поне да удължите работното време? Не, казват, работим до 16 часа.
Аз обаче не мога да кажа на моите туристи, че лифтът е закъсал, защото това означава да си мислят, че у нас всичко е развалено и вече никъде и на нищо няма да се качат.
„Не работи, - казвам, - в момента лифтът, защото една птица се е заплела в него и сега я спасяват.”
„Каква птица?” – ме питат най-любознателните.
„Орел!” – храбро отговарям аз.
Така в игри и закачки мина цял час на адския пек – никаква сянка,една водица сал продаваха, та не изпукахме от жажда, лифтът не проработи и си тръгнахме по живо, по здраво.
Тия дни, по истински случай.

сряда, 20 юни 2012 г.

Агитпроп върху банкноти

Една банкнота за времето на живота си минава през ръцете на 500 души. Поне половината от тях ще забележат вашето послание.
Идеята е руска – твърдят, че купюрите не губят стойността си.
Нашата Наредба № 18 за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение казва същото:
Чл. 19. (2) Не се считат за умишлено повредени:
1. български банкноти, които са повредени в незначителна степен от нанесени бележки, цифри, черти от молив, писалка, химикалка или друг тип пишещо/печатащо средство.
Когато медиите и правителството си правят оглушки...

петък, 15 юни 2012 г.

Чак не знам какво да кажа...

Кремъл „преформатира” стратегията си в областта на младежката политика. Например работата по изграждане на младежката политика в междунационален аспект на правителствено ниво ще поеме специален комитет, който ще бъде ръководен от члена на президиума на „Конгреса на руските общини” и помощник на вицепремиера Дмитрий Рогозин Александър Босих (Александр Босых).

7 ярки изказвания на младия политик:

1. За националността и междунационалните бракове
„Да, аз идентифицирам себе си на първо място като руски човек. За мен Русия, руската земя са по-важни от всички останали, взети заедно. За мен руския народ/нация е по-важен от останалите. И аз искам процъфтяване, ръст, развитие за своя народ. Да, аз искам децата ми да са руснаци и никакви междунационални връзки не приемам.”
2. За изпадналите
„Може би трябва да въведем категория хора, които не е нужно да поддържаме, няма смисъл да ги спасяваме или да осъждаме престъпленията срещу тях? Да не оправдаваме и да не се радваме (законът не позволява това), а просто мълчаливо да одобряваме.
Например, проститутките. Нещо, понякога много полезно (сам не съм ползвал, но за сваляне на напрежението приятелите ми понякога наемат). Това не е жена – това е предмет. Нещо повече – тя позори званието жена. И ако тя е рускиня или славянка, ще съм за това... тя да престане да позори жените. Какво ли не може да се случи с нея. В тоя кюп слагам всякакви боклуци като Ерофеев, всичките правозащитници, педита, извратеняци, толерасти, наркомани, хронични алкохолици и т.п. Реално има много хора, редом с които те е срам да живееш, които позорят самото звание човек. И ако законът не ми позволява аз самият да изчистя този боклук – защо аз да не „не забележа”, че някой друг го е изчистил?
3. За хората паразити
„С лекота мога да ритна циганка, която проси, които мамят хората, продават дрога и крадат. Да плюя в мутрата на проститутка. Да напръскам с газ бездомник в очите, да не ми смърди и да не разпространява зарази. Всичко това е боклук, тези хора изначално са паразити, врагове.”
4. За нападението върху журналиста Сергей Асланян (Маяк, Ехо Москвы)
„При цялото ми негативно отношение към исляма и някои негови представители, разбирам онзи, който нападна Асланян.”
„Някой вижда проблем в това, че мюсюлманите колят журналисти. А може би проблемът е в това, че ги колят само мюсюлмани? На мен като православен ми е обидно да изоставам. На кой му е жал за това лъжливо създание, не мога да разбера? Да свикват да отговарят за думите си.
5. За нападение върху автобус с гей активисти
На жителите на Питер [Санкт Петербург] - респектище! Юнаци!
6. За сбиването с момиче по време на акция за защита на Pussy Riot
„На близък човек си подаваш бузата, а тя по никой начин не ми е близка, затова я ударих.”

„Същество в маска, одобряващо феминизма” (за Pussy Riot)
„Задачата е да смажем гнъста! Или държавата ще изпълнява работата си и ще защитава гражаданите, или ще подтиква съзнателните граждани да защитават своите ценности, заобикаляйки закона. Сами ще са си виновни!”
7. За търпимостта
„Най-глупавото, най-предателското по отношение на своята вяра и предците, което може да направи руският православен – това е да прояви търпимост към либералната паплач!”

Източници:
Линк
Линк

сряда, 6 юни 2012 г.

Каква е мъничка!

Венера...

петък, 25 май 2012 г.

Мегафон

Щели да ни съобщават с мегафон, че току-що е имало земетресение. А японците получават sms. Щото са прости. И пак застраховките щели да стават задължителни.
Мой познат се застрахова (и) срещу земетресение и познайте какво пише в договора: че трябва да докаже пред застрахователя, че е имало земетресение с бележка от БАН.
Също така трябва да докаже, че е предприел всички възможни мерки за избягване на застрахователното събитие и намаляване на щетите.
Като представи и докаже, тогава застрахователят евентуално ще си помисли какво, кога и как. И дали.
Тъпи мегафони отсекъде!

четвъртък, 24 май 2012 г.

Аз Буки Веди Глагол Добро Есть

Аз Буки Веди Глагол Добро Есть Живете Дзело Земля (Йота) Иже Герв Како Люди Мислете Наш Он Покой Рци Слово Твердо Ук Ферт Ха От Ци Черв Ша Ща Ер голям Еры Ер малък Ят Йот Ю Юс малък Юс малък йотиран Юс голям (носовка) Юс голям йотиран Фита Ижица

Днес с особена топлина си спомням за майка ми, за която нямаше по-голям празник от 24 май, и за баща ми, който с лекота и радост цитираше "пряжде убо славяне не имяхон книга, но чртами и рязами писахон..."

вторник, 22 май 2012 г.

денят след земетресението

снимки: Боби Аврамова

четвъртък, 17 май 2012 г.

Всичко хубаво на този свят беше синьо*

Посоките „дясно” и „ляво” означават нещо на пътните знаци. В политиката отдавна са се омесили. На български терен левите въведоха 10% ДОД, което си е възможно най-дясна мярка, ЕНП (дясната партийна формация в Европарламента) гушнаха 6-те евродепутати на ГЕРБ и тутакси обявиха ПП-то за дясна, но на местна почва гербаджиите се определят като „дясно-център”.
Както и да е.
ББ върви по стъпките на учителя си Тодор Живков и поради качеството на „мат’риала” в държавицата има всички шансове и той да управлява 30 години. ББ успява да даде на всички (искащи да лапат) с изключение на редките случаи, когато за хатъра на Еврокомисията дава курбан някое заблеяло се жертвено агне (справка – захарния крал, който бил бая крал).
И има едни хора, които са избрали професията „политик” и които постепенно разбират, че са заложили на погрешния кон. В крачка и бързо те трябва да се преориентират, да станат почетен караул на нови водачи, които евентуално да ги доведат до бляскаво политическо бъдеще – депутатство, постове, и свързаното с това богатство и следване на децата в чужбина. Измислят се някакви поводи, правят се някакви изказвания – и най-сетне заветният ход е направен. 20 души напускат една партия и колективно се записват в друга. Една партия зарязва друга партия, за да се разбере кое е правилното синьо, с което ГЕРБ трябва, ама просто трябва да се коалира. Веднага разни други бивши, дето все търсят кой да им даде милионче за предизборна кампания, също изникват и викат: „И ние, и ние!” (сме добри и послушни).
Чудя се дали щяхме да се чувстваме по-добре, ако ни казваха истината, вместо да ни загалвикват с уж идейните си подбуди.
Чудя се дали Костов е успял да открадне от държавата повече или поне толкова, колкото Софиянски (и Антоан, и Бакърджиев, ох, около него името им Легион) от общината?
Всъщност, не се чудя.
Все ми е тая.
Има обаче един ключов въпрос.
Има ли политик в България, на когото вярвам.
Да, има, и за мен това е Радан Кънев.
_______________________________________
* Популярна естрадна песен от 60-те (?)
Изпълнява: Мими Николова Автор: Иван Стайков
Всичко хубаво на този свят е синьо,
сини са и твоите очи.
Ах, да знаеш, синьото, как хубаво блести,
само мене гледай ти!

сряда, 16 май 2012 г.

Тежко

Колко много думи имахме едно време!
Днес е достатъчна една – с ясен произход, дори мога да си спомня кога за първи път и от чия уста чух фразата „тежки осъдителни присъди”.
Днес думата тържествува:
тежко заобикаляне на закона
тежка демографска криза
тежък сезон
тежка инфраструктура
тежки осъдителни присъди
тежки престъпници
тежък труд
тежка катастрофа
тежък стрес
тежък реванш
тежка диагноза
тежък (свински) грип
тежка (изборна) загуба
тежка отговорност
тежка депресия
тежък припадък
тежка контузия
тежък пубертет
тежка софра
тежък удар
тежка вечер
тежки проблеми (с Конституцията)
тежки обвинения
тежък срив
тежки думи
тежък пожар
тежки нарушения
тежък спад
тежки инциденти
тежки присъди
тежки тренировки
тежки условия
(под) тежък чехъл
тежки артикули
тежък махмурлук
тежки машини
тежък случай
тежки преговори
тежък трафик
тежки усложнения
тежък рекорд
тежки наркотици
тежък спор
тежки комплекси
тежък обет
тежко поражение
тежък жребий
тежко престъпление
тежък инцидент
тежко акне
тежко падане
тежко състояние
тежък запек
тежък мач
тежък проблем
тежък период
тежък избор
тежки (народни) песни
тежък обезитет
тежък пърхут
тежък сблъсък
тежък вот
тежък престъпник
тежък грим
тежък пост

сряда, 9 май 2012 г.

დაბადების დღე, ბულატ ოკუჯავა!

ЧРД, Булат Окуджава!

ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ

Ваше благородие, госпожа Разлука,
Мы с тобой родня давно, вот какая штука.
Письмецо в конверте, погоди, не рви!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

Ваше благородие, госпожа Чужбина,
Жарко обнимала ты, да только не любила.
В ласковые сети, постой, не лови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

Ваше благородие, госпожа Удача,
Для кого ты добрая, а кому иначе.
Девять граммов в сердце, постой, нe зови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

Ваше благородие, госпожа Победа,
Значит моя песенка до конца не спета.
Перестаньте, черти, клясться на крови!
Не везёт мне в смерти, повезёт в любви.

***

ВАШЕ БЛАГОРОДИЕ

Ваше благородие госпожа Разлъка,
отдавна сме роднини, та така.
Писъмцето в плика чакай, не късай!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта.

Ваше благородие госпожа Чужбина,
горещо ме прегръщаше,но не ме обичаше.
В ласкавите врежи, чекай, не ме лови!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта.

Ваше благородие госпожа Късмет,
за някого си добра, а за друг - иначе.
10 грама в сърцето, чакай, не ги викай!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта.

Ваше благородие госпожа Победа,
значи моята песен още не е изпята.
Спрете, дяволи, да се кълнете пред кръвта!
Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта

P.S.Любим филм!

Давайте восклицать

Давайте восклицать, друг другом восхищаться.
Высокопарных слов не стоит опасаться.
Давайте говорить друг другу комплименты -
ведь это все любви счастливые моменты.

Давайте горевать и плакать откровенно
то вместе, то поврозь, а то попеременно.
Не нужно придавать значения злословью -
поскольку грусть всегда соседствует с любовью.

Давайте понимать друг друга с полуслова,
чтоб, ошибившись раз, не ошибиться снова.
Давайте жить, во всем друг другу потакая, -
тем более что жизнь короткая такая.

надежды маленький оркестрик под управлением любви

Eще неясный голос труб,
слова, как ястребы ночные срываются с горячих губ,
мелодия, как дождь случайный, гремит; и бродит меж людьми
надежды маленький оркестрик под управлением любви.

В года разлук, в года сражений, когда свинцовые дожди
лупили так по нашим спинам, что снисхождения не жди,
и командиры все охрипли... он брал команду над людьми,
надежды маленький оркестрик под управлением любви.

Кларнет пробит, труба помята, фагот, как старый посох,стерт,
на барабане швы разлезлись... Но кларнетист красив как черт!
Флейтист, как юный князь, изящен... И вечно в сговоре с людьми
надежды маленький оркестрик под управлением любви.

вторник, 8 май 2012 г.

Героите от Плевен

Както знаете, дори и да не знаете, много странни неща стават в Москва – нещо като „Окупирай паметника на героите от Плевен” в почест на инаугурацията (трета поред, нищо че ни я пробутват като първа) на Путин.

Оказва се, че този именно паметник, посветен на руските гренадири, паднали в боевете за Плевен, бил отдавна известно място за срещи и разходки на гей обществото.

Във връзка с изключително прогресивните наредби в стил 18-и век, които приеха някои общини в Русия срещу пропагандата на сексуална ориентация, нищо чудно сега да арестуват несъгласните с Путин именно за пропаганда на гей правата.

Остри обиди се разменят във форумите между подкрепящите Путин и подкрепящите протестиращите. Диалозите ме карат да се радвам, че не знам чак толкова добре руски, но (колкото и да ме е срам) копирам един характерен:

- Шо, бомжуют, болезные? Оно и правильно, я бы таких уродов тоже из дому выгнала.
- Вытащи путинскую залупу из своего рта и скажи нормально.
- Пошел на хуй, пидорас. Так понятнее?
- На хуй жопа твоей еблоголовой мамаши хороша, да и то чурбанье оценит. Поняла, хуета?
- И тебе нахуй, терпила обдроченный. Иди, жопу помой.
- Едросская блядь истерит? Ебаное ты быдло.

Май последната дума все пак беше на анти-путин-овец...

вторник, 10 април 2012 г.

Глупостта, загърната в патриотизъм, става епична

Докога, докога ще избиваме комплекси и ще крием срамното си днес в гънките на историята?
Защо, защо някои смятат, че глупостта, като я опаковаме в патриотизъм и патриотарщина, ще се превърне в мъдрост?
30 години се караха за гроба на Левски, 10 години се карат дали да бъде обявен за светец, и ето сега - това:
133 метра! Паметник на Левски! Край Свиленград.
Даже не ми се коментират "естетическите" качества на предложението. Нито земетръсните.
Паметник на Орфей, на дядо Йоцо гледа, на Филип Македонски имаме, имаме и на Съветската армия. На партизани, на антифашисти, на възрожденци, на войводи, на.... - имаме.
Друго си е обаче да издигнем 133 метра - с 9 м по-висок от Айфеловата кула - паметник на Апостола на българската свобода, защото само така ще станем достойни за заветите му, ще се обединим, ще се възродим, ще решим всичките си проблеми, ще гледаме с оптимизъм в бъдещето и няма да сме сред 10-те най-нещастни нации в света.
Народе...
С колко въпросителни?
Да ги направим 133!




четвъртък, 5 април 2012 г.

Сатанински фотошоп

Преди дни в сайта на партриаршията на Русия е публикувана снимка на Патриарха Московского и всея Руси Кирилла по време на официална среща. Срещи и снимки много, но това, което прави впечатление, е, че на ръката на партриарха няма часовник, докато върху лъскавата повърхност на заседателната маса има отражение на часовник. Става дума за коментиран в пресата доста скъп швевйцарски часовник Breguet. Часовник все пак е имало, както свидетелства видео, публикувано на сайта на патриаршията.
След очаквана реакция на нета прес-службата на партриашията обяснява появата на снимката с техническа грешка, грубо нарушила вътрешните етични правила.
Първо, те нямало какво да крият, и, второ, патриархът носел много по-евтин часовник, подарен му от Медведев.
Трето, грешката била допусната от 24-годишна девушка, която била светска, а не монахиня.
Ето какви драми предизвиква желанието православния клир да спазва някакви норми на приличие. Макар и за пред хората.
Ако разгледате други снимки на патриарха на сайта, ще забележите, че мястото на часовника на дясната му ръка е закрита ту от цвете, ту с ръкав. Не с фотошоп, а просто така са аранжирани снимките.
Нашите православни отци не се притесняват да показват нито часовниците, нито джиповете си.
И така не влизат в капана на дяволския светски фотошоп.

неделя, 25 март 2012 г.

зомбитата атакуват

диктатура на неинституционализираното гражданство.... улицата трябвало да гласува веднъж на 4 години и после да си трае, ако обича!
аз съм същисана: къде трябва да си мислиш, че си, за да пропагандираш подобни неща.... може би в Уганда на Иди Амин?
д. дамянова и с. шаренкова демонстрират необратимото: как парите превръщат човека в зомби.
слугите на вземащите решения за тази "една икономика" са по-просташки в изявите си от господарите, затова и си позволяват да изказват на глас онова, което господарите мислят. Институцията като триметрова ограда от щенията на пъплещата отвъд оградата улица (простолюдие, маса, електорат). равенство, братство, ... всъщност няма значение какво беше третото, защото и трите днес не са актуални. а по нашите ширини май никога не са били.
откровената глупост се е хванала ръка за ръка с демагогията, популизма и откровената лъжа.
забавно ли е да виждаш човек, години говял на хранилката на лукойл, да повтаря обвиненията, че протестиращите срещу/пред парламента са платени от стария голям брат, когато протестират срещу добива на шистов газ, или новия голям брат, според случая.
поговорката за крадеца, който вика "дръжте крадеца" е допълнена от нова версия за рубладжията, който вика на врага си "ти си гаден рубладжия".
респект към Татяна Буруджиева и реакцията й.
погнуса към другите две събеседнички, които в подтекст заявяват: направихме доста, за да няма в България гражданско общество, ще правим и занапред.
диктатура на неинституционализираното гражданство

петък, 23 март 2012 г.

Банкова драма в шест действия

Персонажи:
Г. – герой/героиня, средностатистически българин/ка, което значи престъпник и нарушител пар екселанс
Глас на чиновничка от фирма за събиране на дългове
Банкова чиновничка
Банкова охрана (мъж)


Действие първо
Г. седи на стол. Чува се иззвъняване на цифров телефон.
Г.: Я, получих SMS.
(чете SMS-а)
...дължите 8 лв. на Прокредит банк...
...ако не се издължите, ще заведем дело...
Какви 8 лева? Че аз преди две години си закрих сметката в Прокредит! Фирма за събиране на дългове? От банката не можаха ли да ми пратят SMS, писмо, да ми се обадят най-сетне, че да ме информират, вместо направо да ме дават на фирма...
Тука има някакъв телефон за справки. Сега ще им звънна.
(набира номер, чака да му/й вдигнат отсреща)
Здравейте! Току-що получих SMS за някакви 8 лв., които дължа на Прокредит банк. Но аз отдавна нямам сметка при ...
Глас на чиновничка от фирма за събиране на дългове: (много строго, като гаулайтер) Подадени сте ни от банката. Уредете си сметката там, защото ви тече лихва. Към момента дължите 9 лв.
Г.: Е кога станаха 9? Само преди миг бяха 8?
Глас на чиновничка от фирма за събиране на дългове: Тече ви лихва и си уредете дълга към банката. (Прекъсва връзката.)
Затъмнение

Действие второ
Банков клон на Прокредит банк. Г. седи на стол пред бюрото на Банкова чиновничка.
Г.: Преди две години си закрих сметката и не ми споменахте, че ви дължа нещо.
Банкова чиновничка: (щрака по клавиатурата, взира се в монитора) Да, така е, нямате задължения, сметката ви е закрита преди две години.
Г.: А ще можете ли да ми дадете писмено удостоверение за това?
Банкова чиновничка: Да, разбира се. (Започва да пише.)
Затъмнение

Действие трето
(Г. седи на стол и се взира в себе си. Внезапно скача.)
Боже, нямах ли аз една сметка и в евро? Ма нали и нея я закрих? Тя тази чиновничка в банката дали я видя? Това удостоверение и за двете сметки ли се отнася – левовата и в евро?
Затъмнение

Действие четвърто
Банков клон на Прокредит банк. Г. седи на стол пред бюрото на Банкова чиновничка.
Г.: Извинете, можете ли да проверите... Имах и една сметка в евро – дали е закрита?
Банкова чиновничка: (щрака по клавиатурата, взира се в монитора) Да, така е, имате сметка в евро, празна, и натрупани задължения 10 лв. за поддръжката й.
Г.: Искам да я закрия и да се разплатя. А не можехте ли да ми кажете за тази сметка, когато... Както и да е, заповядайте 10 лв.
Ще ми дадете ли писмено удостоверение за това, че съм закрил/а всички свои сметки в Прокредит и че НИЩО не ви дължа?
Банкова чиновничка: Да, разбира се. (Започва да пише.)
Затъмнение

Действие пето
Г. седи на стол и се взира в себе си. Внезапно иззвънява цифров телефон.
Г.: Я, получих SMS.
(чете SMS-а)
...дължите 11 лв. на Прокредит банк...
...ако не се издължите, ще заведем дело...
Какви 11 лева? Нали се разплатих, преди 10 дни!
Сега ще им звънна!
(набира номер, чака да му/й вдигнат отсреща)
Здравейте! Току-що получих SMS за пари, които държа на Прокредит банк. Но аз преди десет дни се разплатих...
Глас на чиновничка от фирма за събиране на дългове: (много строго, като гаулайтер) При нас се водите, че дължите, така сте ни подадени от банката, тече ви лихва. Към момента дължите 15 лв.
Г.: Е кога станаха 15? Много ви моля, държа документа от банката в ръцете си...
Глас на чиновничка от фирма за събиране на дългове: Може да сте измамник/чка – аз няма как да проверя. Банката не ви е извадила от списъка с длъжници. Тече ви лихва и си уредете дълга към банката. (Прекъсва връзката.)
Затъмнение

Действие шесто
Банков клон на Прокредит банк. Г. седи на стол пред бюрото на Банкова чиновничка.
Г.: Здравейте! Днес пак получих известие, че ви дължа пари. От фирмата за събиране на дългове ми казаха, че вие – банката – трябва да ги известите, че съм уредил/а задълженията си, за да престанат да ме безпокоят.
Банкова чиновничка: Това е ваш ангажимент – вие им се обадете.
Г.: Направих го вече, можете да се убедите сама. Но ми казаха, че от банката трябва да бъдат уведомени.
Банкова чиновничка: Трябва да си мине по процедурата, предполагам, че ще ги уведомим официално.
Г. : Кога? Аз съм се издължил/а! Вместо да ме давате на фирма за събиране на дългове, можехте вие да ми пратите SMS, а не сега час по час някакви грубияни да ме притесняват и да се държат с мен като с престъпник. Искам сега да им се обадите и да им кажете да ме извадят от списъка с длъжници!
Банкова чиновничка: Това не е моя работа. Имаме отдел, който се занимава с това.
Г.: Тогава се обадете на отдела си.
Банкова чиновничка: В момента това не е възможно.
Г.: Няма да си тръгна, докато не ме махнете от списъка с длъжници.
Банкова чиновничка: Това в момента не може да стане.
Г.: Бихте ли извикали управителя на клона?
Банкова чиновничка: Защо пък сега ви е управителят?
Г.: Защото с вас няма да се разберем.
Приближава се Банкова охрана.
Банкова охрана: Господине/Госпожо, моля, напуснете салона.
Г.: Защо да го напускам? Не се държа неприлично, не крещя, не нарушавам реда, просто искам да се реши случаят ми. Чакам управителя. Аз съм клиент! Това нещо говори ли ви?
Банкова охрана: Господине/Госпожо, моля, напуснете салона.
Г.: Защо да го напускам?
Банкова охрана: Все пак останалите клиенти могат да ви чуят.
Г.: И какво? Да си развалят мнението за банката? Повече от това възможно ли е?
Банкова чиновничка: (набира телефон, говори) Колега, искам да извадиш един/една клиент/ка от списъка с длъжници, току-що се издължи. Да, и ще уведомиш фирмата, нали? Благодаря.
Г.: А сега ми напишете удостоверение, че нищо не ви дължа и че сте ме извадили от списъка длъжници!
Банкова чиновничка: (пише) Това ли искахте?
Г.: Да, сега вашето име, подпис и печат.
Банкова чиновничка пише, подпечатва. Г. взима удостоверението и тръгва към изхода. Банкова чиновничка се затичва след него/нея.
Банкова чиновничка: Чакайте, чакайте! Моля ви, върнете ми удостоверението. Не трябваше да ви го давам!
Г. Трябваше, трябваше! (стремително излиза)
Затъмнение. Пълно.


картинка

четвъртък, 22 март 2012 г.

Българският принос към олимпиадата в Лондон

Това е. Отчетохме се.
Повече от нас не очаквайте.



Олимпиада + румънски попритми + ръст от метър и петдесет, който събужда всички майчини инстинкти у фенките – да видим тази рецепта дали води до успех.
Нищо лично, аз самата не съм Джина Лолобриджида.
Но и Skrillex, който повсеместно буди майчински чувства, спечели три грами-та и се е запътил към четвърто. Освен че промени виждането на щатската публика за dubstep-а.

вторник, 20 март 2012 г.

У дома часовник трака

Филмов часовник: В часовника има не човек, а филм, който се върти непрестанно


Часовник - перка


Часовник на метачите


Часовник: обратно на часовниковата стрелка


Часовник гаров


Часовник празнува 600-годишен юбилей


Часовник: Прага, 15-и век

сряда, 29 февруари 2012 г.

Законно

Закон за горите: питам се когато един закон е приет по незаконен начин, самият закон законен ли е?

понеделник, 27 февруари 2012 г.

Вече седмица съм спасена

...от самоубийство
Миналата събота следобед – студ и сняг. Колите, дето не ги караме през зимата, затънали в преспи. Отивам да припаля моята, щото, ако падне акумулаторът, се включва алармата и свири до откат. Миналата година щяха да ме бият съседите, защото само аз не бях разбрала, че моята свири цяла нощ.
Седя в колицата и бройкам разни младежи и девойки, които явно отиват на Луков марш. (Ей, Фандъкова го разреши и тази година! Wtf и докога!?)
По ъглите – двойки полицаи, оставили са на земята каските и щитовете си.
Изведнъж един от тях ме стряска - чука на прозореца на колата:
- Госпожо, така ще се задушите, ауспухът ви е заринат със сняг.
- ?... (кой да се сети с моя технически мозък)
Отива и утъпква снега отзад.
- Ама аз само за малко...
- Аз помислих, че вие нарочно!
Какво ли трябва да му е минало през главата на човек, че да си помисли, че в центъра на града някой публично се самоубива?
Благодарско, непознати спасителю!
Едно добро дело на фона на приказки като: „Достатъчно ми е, че баща му е евреин!...” (по-нататък не посмях да подслушам, защото не си бях взела бухалката, а само иронията).

събота, 25 февруари 2012 г.

Гьоч - да прекрачиш границата

Гьоч - миграция





събота, 18 февруари 2012 г.

Хотел „Челси”, Ню Йорк

Онзи хотел вече не съществува. Духът на свободата го е напуснал.
Марк Твен, Артър Кларк, Анди Уорхол, Мерилин Монро, Артър Милър, Джак Керуак, Уилям Бъроуз, Боб Дилан, Едит Пиаф, Тенеси Уилямс, Хенри Милър, Джанис Джоплин, Джим Морисън, Джими Хендрикс, Ник Кейв, Милош Форман and many more…
Сега те са примамка за богати туристи.

Julia Calfee Inside the Chelsea Hotel from DOX Centre for Contemporary Art on Vimeo.

Milos Forman About Chelsea Hotel from DOX Centre for Contemporary Art on Vimeo.

Chelsea Hotel (Song for JANIS JOPLIN) by Leonard Cohen (Her ex-boyfriend)
I remember you well in the Chelsea Hotel
That's all, I don't even think of you that often"

петък, 17 февруари 2012 г.

Прогнози

Първо щеше да има празни язовири и режим на водата.
После щеше да има режим на тока поради голямото потребление в студа.
После ни чакат наводнения от снеготопенето.
После се оказа, че ще има глад, ечемикът и пшеницата били съсипани от студовете.
Само поскъпването на газа, тока и парното не успяха да предвидят нашите медии.
Както и увеличаването на броя на безработните. И на цените на хранителните стоки.
Нашите медии копнеят за катастрофи.
Но не за тези, които наистина се случват.
А когато някоя катастрофа се случи, не дай Боже, тя става повод за благодарности към правителството, партията и лично другаря....
Ох, отплеснах се, това се казваше преди 30 години...

Снимка: Изгубената България http://www.lostbulgaria.com/

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

1984


BBC Television's live production of George Orwell's "1984". Produced in 1954. Creative Commons license: Public Domain.

If you want a picture of the future, imagine a boot stamping on a human face – forever.
Eric Arthur Blair alias George Orwell, 1984

Ако искате картина на бъдещето, представете си един ботуш, тъпчещ човешко лице - завинаги.
Ерик Артър Блеър с псевдоним Джордж Оруел, 1984


1 час 47 мин.

събота, 11 февруари 2012 г.

Лозунги

Кой не скача е за Acta! Хей, хей, хей! (от Кой не скача е червен)- впрочем страхотен при минусови температури
И преди, и сега интернет е свобода! (от И преди, и сега БСП е мафия!)
Новите лозунги са по-оптимистични, нали?

сряда, 25 януари 2012 г.

Corridor Digital

Двама. От Калифорния.
И графити оживяват.
Може би това е бъдещето на изкуството – някакви хора ще го правят за кеф и ще го споделят с приятели.
И тук-таме ще имат страхотни попадения.





На пичовете им куца музиката, ама като имат пари да платят правата само на това...

вторник, 17 януари 2012 г.

Тя, дървото, която станала пън

Разбирам, че такива приказки за всеопрощаващата, всеразбираща и всеотдайна любов ми се струват захаросани, сладникави, дразнят ме, с една дума. И не бих ги препоръчала за деца. Може би никога не са ми харесвали, но може и с възрастта да са ми опротивели.
Но като че усещам "тренда" - да ги харесваме и да пълним главите на дечицата с тях.
Смятах, че някоя сладурана, спечелила 5-6-7 милиона от нея, е написала книжката.
Оказа се, че е ето този, приличащ на деец на арабската пролет, човек.
Защо така, бе, Шел?!
Че и майка си си намесил.
То и без нея става ясно, че имаш предвид майчината любов, и в частност любовта на твоята майка.
Не, не, не.
Не така с майките.
Никоя от тях не иска да става пън.


Once, there was a tree…
And she loved a little boy.
And every day the boy would come
And he would gather her leaves
And make them into crowns and play king of the forest.
He would climb up her trunk
And swing from her branches
And eat apples
And they would play hide-and-go-seek.
And when he was tired, he would sleep in her shade.
And the boy loved the tree… very much…
And the tree was happy.
But time went by,
And the boy grew older.
And the tree was often alone.
Then, one day, the boy came to the tree and the tree said:
–”Come, Boy, come and climb up my trunk and swing from my branches and eat apples and play in my shade and be happy!”
–”I am too big to climb and play” said the boy. “I want to buy thing and have fun. I want some money.
Can you give me some money?”
–”I’m sorry”, said the tree,”but I have no money. I have only leaves and apples. Take my apples, Boy, and sell them in city. Then you will have money and you’ll be happy.”
And so the boy climbed up the tree and gathered her apples and carried them away.
And the tree was happy…
But the boy stayed away for a long time… and the tree was sad.
And then one day the boy came back, and the tree shook with joy, and she said:
–”Come, Boy come and climb up my trunk and swing from my branches and eat apples and play in my shade and be happy.”
–”I am too busy to climb trees,” said the boy. “I want a house to keep me warm”, he said. “I and want a wife and I want children, and so I need a house. Can you give me a house?”
–”I have no house”, said the tree. “The forest is my house”, said the tree. “But you may cut off my branches and build a house. Then you will be happy”.
And so the boy cut off her branches and carried them away to build his house. And the tree was happy.
But the boy stayed away for a long time…
And when he came back, the tree was so happy she could hardly speak.
–”Come, Boy” she whispered, “Come and play”.
–”I am too old and sad to play”, said the boy. “I want a boat that will take me away from here. Can you give me a boat?”
–”Cut down my trunk and make a boat”, said the tree. “Then you can sail away… and be happy”.
And so the boy cut down her trunk
And made a boat and sailed away.
And the tree was happy…
But not really.
And after a long time the boy came back again.
–”I am sorry, Boy”, said the tree, “but I have nothing left to give you – My apples are gone”.
–”My teeth are too weak for apples”, said the boy.
–”My branches are gone”, said the tree. “You cannot swing on them”.
–”I am too old to swing on branches”, said the boy.
–”My trunk is gone”, said the tree. “You cannot climb”.
–”I am too tired to climb”, said the boy.
–”I am sorry” sighed the tree. “I wish that I could give you something… but I have nothing left. I am just an old stump. I am sorry…”
–”I don’t need very much now”, said the boy. “Just a quiet place to sit and rest. I am very tired”.
–”Well”, said the tree, straightening herself up as much as she could, “well, an old stump is good for sitting and resting. Come, Boy, sit down… sit down and rest”.
And the boy did.
And the tree was happy…
The end.

неделя, 15 януари 2012 г.

Чучулиги на конец

реж. Иржи Менцел, 1969. Забранен. На екран: 1990 г.
По Бохумил Храбал
Златна мечка, 40 филмов фестивал Берлин
Субтитри: английски

четвъртък, 12 януари 2012 г.

Устата Му хубава, очите Му зелени

Археолозите – при ватенките.
Селяните – при сланинката върху вестник.
IT специалистите – при овцете.
Свинете – квичат и се връщат в кочината.
ББ – сърцето му магистрала.

Не по Селинджър

вторник, 10 януари 2012 г.

Скарабей

Шок! Оказва се, и скарабеят бил торен бръмбар.
А древните египтяни смятали, че е свещен, че носи здраве и бил символ на живота.
Като се замисля кое е нашето свещено нещо днес, май те все пак са били по-умни от нас.

Зимни гуми

Много се запече работата. Оказа се, че при тировете нямало зимни и летни гуми (като при колите). Тировете имали само гуми и вериги.
Какво ще правим като опандизят всички шофьори на тирове? Щото нали така каза ББ.


Не чакайте! Ваш'те хора са в затвора!

вторник, 3 януари 2012 г.

Чия е тази песен

Адела Пеева*
Номиниран за най-добър европейски документален филм, 2003


Baklava
Fel Shara, Üsküdar'a gider iken (Katibim), Oj devojce (Ој девојче)

____________
* (за щастие, необесена - виж края на филма)