четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Не хочу учиться, а хочу жениться*


Днес, в деня, в който руското гуугле отбеляза 200 години от раждането на Николай Пирогов, в българските земи окончателно победи развитият социализъм!
Пуснаха евтини банани за коледа (задължително се пише с малка буква) цял месец преди коледа и хората, по навик, избягаха от работа и отидоха пред магазините да се бият и да се ръгат с лакти, за да се снабдят с безценната стока. „Само по три килограма банани на човек, само по 10 краставици!”, ехтеше викът на тълпата**. Няколко бабички бяха стъпкани, няколко деца бяха загубени, намерени и върнати разплакани на майките си, които набързо ги целуваха, вперили безумен поглед в мечтаните щандове с потребителски стоки.
Днес потребителската кошница на българина най-сетне се напълни!

В същия този ден ме подтикнаха да погледна във фейсбуквата на министъра на образованието. Погледнах и намерих протести на гимназисти досежно кратката коледна ученическа ваканция (кратка, кратка, ама от сега пълнят хладилниците и килерите!). А протестите представляват ето това (без редакция):
Lori Lorchety:
Здравейте г-н Игнатов,
бих желала да попитам как може да ви обедим че тази ваканция ни е малко.Не е както предните години,даже и със стачката на учителите и грипните ваканции пак си беше същата ваканция.
Калин Кънев:
В европейските страни ваканционните дни са кратки, за какво разпределение иде реч..когато образованието ... в същноста му в тази страна не коренспондира европейската практика.. колкото и да се докарва по европейски модел и образец, същноста му е не коренсподира със средата и потребностите на поддрастващите. Преразпределението .. дефакто е без ефект.. ами започнете от учебните програми и дисциплините.

Ваканция ли?! Гьостерица за вас! И цяло лято учене, а не лятна ваканция и никакво „замириса на море...”!
От друга страна, каква да бъде работническата класа на развития социализъм, освен с чиста и неграмотна душа?
Та съвсем естествено си спомних думите на Митрофанушка към майка му: Не искам да уча, искам да се женя! („Недоросль”, Д. И. Фонвизин, 1782*).
Фонвизин, този древен автор, след едно свое пътуване из Европата, казва и друго:
“Видях, че във всяка земя лошото е значително повече, отколкото доброто; че хората навсякъде са хора; че умните хора навсякъде са рядкост; че глупаците навсякъде изобилстват и, с една дума, че нашата нация не е по-долу от нито една друга, и че ние у дома можем да се наслаждаваме на истинско щастие, за което няма нужда да се скитаме по чужди земи.”
Пожелавам си и аз да имам позитивизма на Фонвизин и да не си бия главата в стената за щяло и нещяло: „Ах, защо не се махнах от България още 90-та година?!”
___________________________

* Недоросль, оказа се, в българското гуугле намирам само на руски, така че предлагам собствен свободен превод – „запъртък”. Когато е в кавички, става дума за пиеса.
** Средната интелигентност на тълпата е равна на интелигентността на най-неинтелигентния в нея, разделена на броя на хората в тълпата.

вторник, 23 ноември 2010 г.

Изпълнихме желанието му – забравихме го

„It’s not important even be remembered.”- Frank Zappa
„Music, in performance, is a type of sculpture. The air in the performance is sculpted into something.”- Frank Zappa
“The computer can't tell you the emotional story. It can give you the exact mathematical design, but what's missing is the eyebrows.” - Frank Zappa
“Communism doesn't work because people like to own stuff.” - Frank Zappa
“Some scientists claim that hydrogen, because it is so plentiful, is the basic building block of the universe. I dispute that. I say there is more stupidity than hydrogen, and that is the basic building block of the universe. “ - Frank Zappa





четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Не-Месембрия



Ех, голямо преживяване ми подари днес сутринта телевизорът. Запозна ме с русокоса красавица – буйна участничка в бурните несебърски протести. Дадоха й думата, само за да чуя, че „била облякана” и „оцЕняла”. [Само едната дума ми стига to puke all over myself, а комбинацията от двете..]
„Имахме чувство, че сме под византийско робство, ако помните! [Aз лично не помня, ама съм чувала от бабите...] Преди Несебър се превземаше от Византия. А това беше още по-лошо – вчерашното – защото е причинено от българи.”
Освен от история, скромното момиче от Несебър, 24-годишна, работи като модел, учи психология [е защо не вътрешен дизайн?], е сведуща и с положението по света и с лекота прави сравнения с родната обстановка:
„В другите държави дори на безработните осигуряват то-та-лен хубав живот. А тук какво правят? Оставят местните хора без препитание, без магазини, без жилища...”
Наивният журналист пита: S-класа имаш ли?
Българската Мариана: Нямам.
Жески глас от сеирджиите: Има, има!

Мдаааа. Много поучително видео!


Аз и без това се чувствам съвсем слабо и все по-слабо свързана с родната действителност, та днес почувствах, как се рея над нея и само едно тънко конче ме свързва с родината и местния колорит.


Не знам дали още важи правилото, че от октомври до март не могат да те вадят от жилище, което обитаваш – независимо дали си се самонастанил, и др. под. Та си мисля, че цялата патардия в Не-Месембрия трябваше да стане напролет. Но останалото – революционна борба срещу ЮНЕСКО, подпалване на крепостните стени, обявяването на независимост от България, щото законите й били кофти – ме оставиха без думи.
Абе тия работяги от Несебър с мазолите по ръцете едвам си пристроили по една-две стаички – и то все за възрастни самотни баби, и за пораснали дечица. А за туристи в стария град просто не са чували.
Другата страна на барикадата – абордаж на кранове и затворници, полиция с щитове срещу псувните на туземците – достойно балансира картинката. [Туземец – в смисъл – местен жител.]


И тук е моментът да се самоцитирам – преди година писах ето това:


Бях 3 дни на морето, но морето не видях. Хотелите – гаче ли Азис им е архитект. Все едно, че си в наскоро строени Люлин и Младост, само че в междублоковите пространства има басейни. Никакви дървета. Звуков тероризъм. Кулички на всяка крачка от всякакъв вид. През лятото човек го е страх да гледа цялата многотия от намазани в различни цветове бетони, а през зимата трябва да е като във филм на ужасите – призрачни градове, ветрове, вещиците на Макбет…
Какво ли правят местните през зимата? – питам. И си представям разни банални неща като вечери в кръчмата, пляскане на карти и т.н.
Отговорът обаче е:
- Обикновено почиват на остров Бали, че е по-евтино. Правят си липосукции, цици…
Имаше и един друг хубав разказ:
Ученици от наш крайморски град на екскурзия в Париж. Четириетажен магазин за дрешки (казано на чист български – мол?). (Естествено, че ще е магазин, а не Лувъра.) Децата така устремно пазарували, такъв оборот завъртели, че направили впечатление на продавачките, на мениджмънта на магазина. И ето ти – делегация, съставена от директора на магазина и продавачки, отиват при групата и питат (как не съм била там, да чуя на какъв език и как са си говорили!):
- Извинете, деца, откъде сте?
- От ..... (името на града).
- ?!? .... А вашите родители какво работят?
- Ми нищо!
Предлагам:
За да се съхрани местният колорит, крайморските общини да назначат човек на длъжност рибар, който, с моряшка фланелка и шалче на врата, да разказва морски истории. За рибарски лодки, таляни, миди, печени на тенекия, стареца и морето…

А човекът с питона? Дали това още е първото нещо, което виждаш, като наближиш Стария Несебър?

сряда, 17 ноември 2010 г.

The Revolver

Official trailer for the "The Revolver"-- a play by Mayia Pramatarova produced by onewaytheater.us. Performed by Gina DiDonato and Ivan Angelov. Directed by Mayia Pramatarova. Choreography by Lize-Lotte Pitlo based on music by Frankie DiDonato. Music by Gheorghi Arnaoudov. Interactive media by Vladimir Gusev

вторник, 16 ноември 2010 г.

Евксиновград

МРРБ публикува „индикативна” годишна работна програма за 2011 година по Оперативна програма „Регионално развитие”. Най-много ме умилява как ще развиваме туризма с ремонта на Евксиновград. Само за 10 милиона – какво му плащаш?

Cloudlight

Eskmo "Cloudlight" (Ninja Tune)
From the full length album "Eskmo" (Ninja tune, 2010)

Eskmo "Cloudlight" (Ninja Tune) (Official Video) from ESKMO on Vimeo.

Интелигентност според Орео

В двете реклами диалогът е един и същ.
В рекламата за Румъния детето е поне с две години по-малко от момчето в българската. Верно е, че ситуацията и думичките повече съответстват на възрастта на „румънчето”.
Означава ли това, че българските деца се развиват по-бавно или пък са по-тъпи?
Според Орео? Още повече, че детето в рекламата за България разлива млякото (и моториката по-бавно се развива: една чаша не може да пренесе до масата!), а румънчето, макар и малко – не.
Таткото пък в българската реклама е по-млад от румънския татко.
Значи нещо се случва с българчетата и те с времето наваксват закъснението и съзряват за мисълта и отговорността за семейство и деца по-рано от румънците.
Според Орео.

Реклама Bg


Реклама Ro

събота, 13 ноември 2010 г.

Малки ручейчета щастие

И мъдростта на децата...
Чудя се с какво сме тооолкова по-добри от тези хора, че да живеем тооолкова по-добре то тях?


SKATEISTAN: TO LIVE AND SKATE KABUL from Diesel New Voices on Vimeo.

петък, 12 ноември 2010 г.

Жената била човек? Не е доказано


Жената има нужда от дисциплина! Пророкът Мохамед казал: Не я бий по лицето, не я загрозявай!


Другари жени! Революцията ви освободи. Сега нямате господар. Наричайте ме просто „другарю Сухов”. Забравете проклетото си минало! Вие свободно ще се трудите и всяка ще има отделен съпруг. Въпроси има ли? Въпроси няма.
„Долу предразсъдъците!Жената също е човек!”
Бялото слънце на пустинята (1970)

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Dog Days Are Over

Florence + The Machine


вторник, 9 ноември 2010 г.

Честит ви Thanksgiving Day – 10 ноември!

Имало едно време една страна, в която на 10 ноември се сътоял един пленум на ЦК (означава „централен комитет”) на местната комунистическа партия, който освободил вече сенилния генерален секретар на партията, като пленумът му изразил благодарности за дългогодишния му (33-годишен, да уточним) труд в полза на партията и държавата.
Точно след една седмица (на 17 ноември) и Народното събрание на тази страна освободило председателя (нещо като министър председател) на Държавния съвет (ДС - нещо като Министерски съвет). Предполагам – също с благодарности за дългогодишния му труд в полза на...
По една случайност генералният секретар на компартията и преседателят на ДС били един и същ човек. И той се казвал Тодор Живков.
На същата дата – 17 ноември – се случило и още нещо историческо – народните избраници депутатите отменили чл. 271 от Наказателния кодекс, който забранявал критиката срещу режима на същата тази компартия.
И като почнала една критика – та до днес.
Години след това внучката на Тодор Живков, която той бил осиновил, учела жените на тази страна как да се обличат и да бъдат модерни.
Новият (всъщост най-новият премиер министър) обяснявал, колко много неща бил направил Тодор Живков за страната си (и колко много трябва да са му благодарни хората, съставляващи населението на тази страна) и колко Тодор Живков бил голям – по-голям от всеки съвременен политик на тази страна.
А в една телевизия с национално покритие всяка неделя на обяд личният готвач на Тодор Живков показвал как се готвят любимите ястия на любимия партиен и държавен ръководител и разказвал мили спомени за него.
Имало, разбира се, една (незначителна) група граждани, които не харесвали нито компартията, нито Тодор Живков, нито любимите му ястия, но гласът им бил заглушен от щумното мляскане на широките народни маси.
Така думите на избрания нов генерален секретар на компартията (на мястото на Тодор Живков), които той (Петър Младенов - той по-късно станал и пръв председател-президент на страната) казал в заключителното си слово на оня исторически пленум с благодарностите (на 10 ноември), се оказали пророчески.
А той казал следното: “Ние виждаме преустойството в България единствено и изключително в рамките на социализма, в името на социализма и по пътя на социализма”.


събота, 6 ноември 2010 г.

Вклуциха го!

И ние имаме повод за празник – сменихме си тоалетното казанче. Така е, не минаха и 40-50 години и се наложи да го сменяме. И като почна една радост – с повод и без повод някой от фамилията пуска водата, само за да се наслади на новото.
Абе, придобивка!
Като в Созопол, като им направили канализация.
През 50-те трябва да е било. Защото още Созопол си бил рибарско, а не туристическо градче. И ето че направили канализация, монтирали придобивките и целият град чака да се втвърди циментът, та да пуснат водата. Най-сетне се чува радостен вик:
- Работи! На Касандра й го вклуциха!

(Ако не разбирате произношението, значи не сте чували гръцки български. Ако не разбирате смешката, значи не знаете коя е Касандра...)

Бельото, половете и системите

- Какво беше да си жена по време на социализма. Когато пускаха лигнин – онези големи рула, дето в никакъв плик или торба не можеш да скриеш. Умирах от срам, докато го занеса вкъщи.
- Нали Жерар Филип в Москва* го завели в ГУМ**, и там минал покрай щанд с дамско бельо. После казал, че по улиците има много деца, което го изненадвало, след като видял в какво се обличат руските жени. И веднага след това руснаците обявили, че само се прави на ляв, а всъщност е долен предател...
- А всъщност тогава в ГУМ най-вероятно изобщо не е имало бельо и организаторите са се побъркали, докато напълнят щанда с нещо.
- Веднага се сещам какво разказваше един мой състудент литовец. С двама приятели били в Москва, ударили го на живот, забърсали мацки. Цяла вечер говорили на литовски, а мацките ги мислели за шведи. Тогава шведите масово ходеха на алкохолни и секс уикенди там. Но като отишли в хотела и нашите си свалили ризите, мацките, само като им видели „потниците”, веднага ги разконспирирали, че не са никакви шведи – скандал и никакъв секс!
- Аз пък се сещам за един български режисьор на московския кинофестивал. Мернало го едно от работещите момичета – един такъв гнил западен интелектуалец – и почнала нещо да му говори. Добре, ама наоколо много хора, глъчка – той не я чул. И съвсем спонтанно попитал „Какво?” Само тази дума й била достатъчна. Погледнала го презрително и казала „Иди, иди!”*** Та според него това бил най-краткият диалог, който разкривал цялата истина за отношенията между половете и системите.
_____________
* 1955 г.
** руски ЦУМ
*** нещо като „върви си по пътя, нещастник!”


Жерар Филип пристига в Москва