вторник, 28 юни 2011 г.

Глобул: осирането продължава

Двете с Боби пием кафе.
Виждам ръцете й и те не държат телефон.
Моят звъни.
Каква изненада? – звъни ми Боби.
Да я питаш защо ми звъни, като съм пред нея и от половин час клюкарстваме.
И как ми звъни – явно набира чрез телекинеза, защото телефончето й е в чантата.
Глобул отчете 18 сек. разговор. За който се плаща като за половин минута.
С малки суми, но редовно. И от много хора.
Капка по капка – вир става. И няколко милиона месечно повече.
Та така.

понеделник, 20 юни 2011 г.

Тук усмивките са забранени

В страната, да ви кажа, и чувството за хумор е плесенясало.
Само когато става дума за смешки с дупета и цици, 90% от хората се смеят.
А когато става дума за модерно, атрактивно, многопластово смешно, тогава някои фактори стоят с каменни като на съветски войник от паметник лица и хващат парцалите (вж паметника на съветската армия тия дни), или опищяват орталъка (спомнете си клекалото на Черни).
Толкова ли е трудно да си признаем, че Европа, пътувайки на изток, именно в България за първи път вижда клекало?
Толкова ли е трудно да видим новите окупатори в гениалната хрумка с паметника на армията на страната, която вече не съществува?
Пропагандата, комунизмът, ботушът и шмайзерът бяха заменени през последните години от консуматорство от всички възрасти.
Когато в Бг тръгна по кината (някога имаше кина) първият филм за Батман, той нямаше никакъв успех. Тукашните деца, ако харесваха комикси, ги свързваха с Пиф. Така че какъв Батман, какви 5 лева? Машината обаче се завъртя, промиването на мозъци продължи и всеки следващ Батман филм имаше все по-голям успех.
Може би ще си остана самотна в нехаресването на плоските шегички и еднотипните филми по нашите екрани (има други, ама тях не ги внасят). Да напомня. Когато след Втората световна война италианците правят и гледат неореализъм, американските филмови компании решават безплатно да предоставят за разпространение своите филми – дотогава, докато създадат своя си публика и пречупят гръбнака на местното кино. Което се случва.
Само преди десетина години в Лондон мултиплексите (говоря за кината) нямаха успех, да не говорим за Макдоналдс. Днес фиш енд чипс не можеш да си намериш, но бигмак – моля!
Разбира се, всеки избира какво да харесва, но също така всеки артист е свободен да има своята оценка. И когато тя е изразена модерно и с чувство за хумор, това още повече ме радва.
Нали се борим за туристи? Тази смешка е истинска туристическа атракция.
Съжалявам всички, които се възмущават и крещят „Вандали!”
Нали не сме забравили как точно СССР ни освобождава от фашизма?
Нали знаем, че в България загинал съветски войник няма?
Тогава за какво са тия сълзи?

Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Дядо Коледа, Роналд "Макдоналдс", Жокер, Капитан Америка, Супермен ще бъдат измити, защото ние държим в центъра на столицата да си имаме съветски войници и партизани

Искам да летя

Някак си заглъхнаха приказките и вълненията около българските бежански центрове. Условията са ужасни, имаше и някакви хора, дето получаваха заплати, без да има работещ център, имаше и една бременна арменка... Днес на кой му пука?
Бедни сме били, затова така стояли нещата.
Оказва се обаче, че и богатството на една държава и демократичната й система пак не дават гаранции за това, че хората се раждат равни.
Богатата Холандия, където безработните получават над хиляда евро на месец и общински жилища, е решила проблема с бежанците с по-хуманен от нашия, но явно дълголетен затвор.
Искам да стана пилот и да летя, казват децата от убежището за бежанци.
Чудеса обаче има само в приказките.


I Am Here - Doc Pilote (English Subtitles) from Amin Mueller on Vimeo.

STUCK – a brief summary

We are all stuck in Bg. For years more than enough. We do not have the access neither to the many possibilities for the time to pass by as these two guys, nor the attitude, nor the energy.
Love you, boys.


STUCK from Joe Ayala on Vimeo.

петък, 17 юни 2011 г.

Какво, ако?

Какво щеше да се случи, ако китайците не бяха измислили барута?
Нямаше да има празнична заря, но нямаше да има и пушки.
А ако Нобел не беше измислил динамита?
Нямаше да има Нобелова награда за мир, но нямаше да има и ….
Ако Балканският полуостров беше станал част от Австро-Унгарската, а не от Османската империя?
Ако Чърчил бе написал и Сталин – приел: „България и Гърция – Великобритания (в съгласие със САЩ) - 90%, Русия - 10% предимство”? на онази хартийка за следвоенното разпределение на Балканите?
Ако войските на Варшавския договор не бяха влезли в Чехословакия през 1968-а?
Ако през 1993-а, примерно, бяха изпратили наведнъж всички мутри от групировките в запас за две седмици?
Ако се беше намерило поне едно българско некрадливо правителство?
Ако досиетата бяха разкрити през 1990-а?

сряда, 15 юни 2011 г.

Луков марш и Атака – може, а Прайд и джамии – не може, а?!




Почва да ми писва. Ама яко да ми писва.
От години – все едно и също.
Някои в тази държавица са замръзнали във времето и не виждат как всичко наоколо се променя. Огледалото им отразява само това, което те искат да видят. Останалото е недопустимо, излишно, вредно, вражеско.
А какво е враг? Човек, който предпочиташ да е мъртъв.
Мисля, че нормалните хора сме повече, ама другите са по-кресливи и повече се чуват.
Човек имал в душата си два вълка – на доброто и на злото. Побеждавал онзи, когото нахраниш по-добре. Ти кого от тях храниш?

вторник, 14 юни 2011 г.

Европейската троица

Напоследък всеки ден изпитвам погнуса – по един или друг повод.
А това ни отличавало от животните!
За дълбоката метафизика и други мисли на Славой Жижек (с помощта на Kaligon)

вторник, 7 юни 2011 г.

Обичайните заподозрени / The Usual Suspects