четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Намиране и отместване

Премиерът, наред с другото, сподели:
„... Аз съм силно озадачен, ползвам тази дума, така, с радост я намерих, защото бих ползвал много по-тежки думи.
... Никога не бих казал подобно нещо, защото щом 125 млн. могат да ми се изместят от фокуса на вашето внимание при тази финансова криза, аз не бих си позволил повече да отместя за огромната работа, която съм свършил с екипа си, кмет и министър, да отмествам темата.”


И аз съм озадачена...


Цитатът е от интервю в „Здравей, България” през в. Сега

вторник, 23 февруари 2010 г.

Пак за пушенето

Пушач съм и не искам да ги отказвам. И все пак – по-добре отрежете опашката на кучето от раз, а не на части! Стига с това „иди ми – дойди ми”!
Казвам го, и веднага се сещам колко крайни могат да бъдат непушачите и ме е страх, че ще ни направят по един прозрачен куб на улицата „за пушене” и ще ни натикват там – за назидание на минувачите...
Миналата седмица вече имах случай в ресторант да ми каже една от компанията, че предпочита да не пуша. И понеже винаги се чувствам виновна за здравето на пасивните пушачи, не пуших. Следващата среща на групата обаче мина без мен. Не може само едната страна да прави компромиси, а другата да те праща при минусови температури на улицата.
Трудно се правят компромиси, така че май направо ще се разделим...
Но вместо двете непримирими групи - про и анти - да се карат, да си влиза в сила законът и да отрежем от раз опашката на кучето.
Ето един, който пуши на позволените за това места:



Update: хахаха, атаката е повсеместна, обидите - от всякакъв род, дори и нАучните изследвания доказват, че пушачите са втора (трета?) ръка хора. Чуйте това: Резултатите от проучването показват, че индивидите с по-нисък интелект са по-склонни да пушат

петък, 19 февруари 2010 г.

Историите на крадливата сврака 1 - Иглата

Крада интересни истории, които чувам от различни хора. Като свраката, която краде блестящи дрънкулки и ги събира в гнездото си.
Ето една такава история:
Знаете ли че на децата в училище им преподават предмет “Домашен бит и техника”? Та една учителка разказва на децата за иглата и се оказва, че десетгодишните не са виждали игла, не знаят за какво се ползва, как се вдява конец. Най-трудно станало, като госпожата трябвало да обясни и да научи децата как се връзва възел. „Догодина ще търся учебник, в който няма тема „Игла”, обобщи учителката.
Брей, тия майки не зашиват ли копчета?
А камилите вече през какви уши се провират?

Чудомир, Иглата:
Надигна се баба Ната, намери игла и конец, хвърли още малко съчки на огъня, обеси очилата на носа си и почна да вдява. Наплюнчи конеца, усука му края, за да се изостри и влезе по-лесно, мъчи се, пухтя - не ще да се вдене и не ще!
Откъсна малко от върха на конеца старата, наплюнчи го пак, пак го усука с костеливите си пръсти и го насочи наново към иглата. И уж право мери към ухото, ама пустите ръце нали и те треперят! Тъкмо да го мушне, гдето трябва, мръднат, конецът се подкриви и не ще да влезе.
Дядо Стоил се попочеса, прибра си разхлабените потури, привлече се до огнището при бабата, взе иглата и конеца, мъчи се, пънкави се и той и не можа да я вдене.



За досиетата и гордостта

След всяко разкриване на хората с принадлежност по цяла седмица всички медии дават трибуна на онези, които са горди, че са работили за Родината. Много ни омръзнахте, ей! Предлагам от днес нататък да се публикуват изказвания само на онези, които не са горди със сътрудничеството си със службите – ако има такива. Всички ще знаем, че ако няма публикации, значи всички са горди и толкоз. Че просто ни писна да четем/слушаме/виждаме „Гордея се, че работих за България и пак бих направил същото.”.
(Ако ви се струва, че в горното текстче твърде често се появява думата „горд”, това е нищо в сравнение с истинското й присъствие в медиите по повода...)

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Силистра – Добрич – Варна

За първи път минавам от тук през зимата. Движението е рехаво. Може би всички ползват самолети.

Добруджа е зелена.



Единствените слънца през деня са тези. Работи се, независимо, че до онзи ден валя сняг. Значи можело.


В центъра на Добрич един съсредоточено чете страницата със свободни работни места.


Варна знаково ни посреща.

Задръстването е бетер софийско – премиерът е откривал през деня нещо и блокират движението, за да мине ескортът. Гледам новите хотели, мегаломанското осветление на мегаломанските сгради, което днес се нарича артистично (няма лошо, само дето въпросът е в мярката) и разбирам, че София всъщност е дълбоката провинция. Иска ми се Варна да бъде не само морска, а въобще столица и да подарим на варненци всичките министерства, агенции и парламента. Мечти!

сряда, 17 февруари 2010 г.

Една здравна реформа, ако обичате

И ми я опаковайте като подарък – да не забравите да свалите етикета с цената.
Не минаха и две години и лекарят от „Бърза помощ”, който се изцепи по тивито, че ако му се наложи, никога няма да ползва услугите на службата си, и бе уволнен от директора, който и досега си е директор там, най-сетне е върнат на работа от съда. Той, разбира се, няма да остане в „Бърза помощ” – или поне така заяви. Което веднага ме присети за разговора с таксиджията онзи ден.
Човекът се оплака, че в такситата вече нямало пари и си търсел работа. Една седмица се хванал като шофьор на частните линии в София (новите бели автобуси). Облякъл риза, стегнал вратовръзка, обаче се оказало, че собствениците глобяват на поразия – за закъснение в графика, за второ, за трето, а за драскотина – по стотарка. Въпреки че автобусите са застраховани. Пресметнал, че от заплатата нищо няма да му остава и си тръгнал.
Ходил да си търси работа в „Бърза помощ”. Там му казали: Какво говориш, то доктори няма, само 15 линейки работят, и онзи ден уволнихме десетина колеги.
15 линейки за цяла София!
Верно, че източниците ми на информация не са два независими, но аз избирам да вярвам на човека. Щото просто няма смисъл да ме лъже.
15 линейки за цяла София!
Вече няма да жаля бабите, че им затварят болниците. И в София да дойдат, все тая. Оная с косата ще дойде преди лекарите.
Като се заговори наскоро за здравна реформа, аз явно погрешно останах с впечатление, че целта е да се спре изтичането на средства, което явно е ставало през малките болници в страната. Защото почнаха да ги затварят.
После разбрах, че съм сбъркала, защото почнаха да се планират спешни центрове, високо заплащане на лекари в тях, закупуване на скъпи линейки и дори хеликоптери (да, в множествено число!). А тъй като пътищата ни са лунен пейзаж, без да се споменава изрично, явно се планира масов ремонт на всички дупки в републиканската пътна мрежа, за да могат по тях безпроблемно да фитипалдират линейките. Да, явно не ставаше дума за спестяване на пари, а тъкмо за обратното – за мощна държавна инвестиция, съзвучна с методите на Обама за излизане от икономическата криза.
Тъй като спешната помощ се предоставя безплатно на всеки, независимо и най-вече когато не е (три-години-без-прекъсване) здравно осигурен, то ето ви още една мощна държавна инвестиция в сектора на общественото здраве. Бабите в страната пак са на кяр, а ние, с непрекъснатия тригодишен „здравен статус” ще чакаме една от 15-те линейки в София. Да не дава Господ! Нито на нас, нито на бабите! Да разчитаме на здравната реформа.
За радостните тълпи, които от два месеца обсаждат единствените две места в София за издаване на задължителните (на депутатите няма да можем да се отблагодарим достатъчно за това!) европейски здравни карти, за спонтанните карнавални маскаради на хората по опашките в НАП, които специално са си взели отпуск за един-два дни, за да си доплатят здравните вноски и да внесат Декларация № 7 (кой не знае Декларация № 7, кой не е чувал за нея?), както и за нестихващите трепети по опашките в НОИ и Здравната каса ще се наложи да пиша друг път, защото, боя се, в момента не ми достигат думите да опиша тази благодат и вселенско благословление, което ежедневно ни съпътства.

Великата снежна пустиня

Пътуването София – Силистра днес си беше изпитание. Сутринта – сняг и заледявания, след Ябланица – дъжд, дъжд, дъжд. Страхотни кратери на всеки 10 метра и мъглата – с нож да я режеш. А след Русе до Силистра си е Великата снежна пустиня. След първите 15 минути се чувстваш като попаднал на друга планета – за пръв път. Ето какво се вижда от двете страни на пътя:





От тук тръгва силистренската кайсиева...


А това е Дунава:




Ето с какво трябва да се придвижваш из Силистренско:


Утре – Добрич.

вторник, 16 февруари 2010 г.

Искам да отворя първата пушалня

Все повече хора се изненадват, че още пуша. Все повече смятат, че сама съм си виновна, като не ми стигат парите. Все повече ме смятат за измет – за разлика от пиячите (велик лаф „Ти луда ли си, ма?! Вкъщи няма пиене, тя хляб ще ми купува!”). И за разлика от наркоманите, за които масово се грижим – т’ва метадонови програми и т.н. Да не споменавам пък тия дето само пуфкат джойнтчета в умерени количества и ядат кексчета с канабис...
По пресата се замерват с взаимни обвинения, и да ви кажа и двете страни са прави:
"От 1 юни ме правите престъпник! Мен и още 3 милиона"
„Пращате ме в онкологията! Мен и още 4 милиона”
Аз не протестирам, щото няма смисъл – човечеството така и така е тръгнало към мивката...
През лятото ще се възползваме от масичките по тротоарите и в дворчетата и ще се подсмихваме на празните места за непушачи. Макар че, да знаете, няма да е задълго, защото и там – и навсякъде - скоро ще забранят пушенето. Но няма да забранят производството и продажбата на цигари, щото хазната трябва да се пълни с акциз, нали? Пък и цигарите не са дрога, така де. Не са и Пещерска. Но да се върна към летните месеци – с радост ръководителите на държавата с гордост ще отчетат, че няма спад в посещението на заведения и няма криза в жанра.
Но ще дойде есента, температурите ще паднат и тогава аз:
Първо, ще спра да посещавам заведения от всякакъв вид, щото не желая да клеча пред ресторанта с цигара в ръка – така и така го правя на работното си място и съм заприличала на работещо момиче на магистрала.
Второ, ще отворя първата пушалня. Само за пушачи. Където ще можете да си поръчате я кафе, я нещо друго. Към цигарата.

Дресирана

Днес чета, че шефовете на държавна агенция са аут заради 500 хиляди лева, усвоени чрез обществени поръчки. Спонтанната ми реакция: Само толкова?!
Добре дресирана от българските реалии, за мен това явно не са пари.

сряда, 10 февруари 2010 г.

Музиката е най-краткият път към щастието


Превеждам си La Linea del Sur като "Южен хоризонт", макар че повече ми харесва като "Линията на сюра" (в смисъл на сюр-реализма)

La piovra

Трактора бил по-по-най-нагъл и днес бил арестуван.
Опитвам се да си спомня кога чух за първи път името на Алексей Петров.
Не беше толкова отдавна – га се разбра, че бил агент на службите и че плаща по 3 млн. данъци годишно. Веднъж като си вървях по тротоара, зад мен двамина обсъждаха Трактора, и разправяха, че бил един от най-жестоките в подземния свят – това рязане на пръсти, уши, че и други по-ужасни неща за нищо ги нямал. И се чудех – по филмите съм гледала как агенти на службите проникват в мафията и организираната престъпност, ама не като нейни босове, нали? Пък и тези 3 млн. данъци – че какви трябва да са ти легалните приходи? А нелегалните?
И както си се чудех, взеха че го направиха съветник в ДАНС, дето щеше да клийнва цялата околност.
После пък стана отговорен гражданин и предаде лично на премиера нещо си.
После взе да издава нещо.
И да напира и той да става премиер.
Щом братът по съдба може, що и аз да не мога – явно тази мисъл е бродила из тракторския му акумулатор.
Ще чакам да се стопи ледът и ще гледам да се разходя из улиците – дано дочуя някое обяснение какво става, защото аз вече не зацепвам...
А днес ето какво намираме в нета:

Цвятко Цветков (дето Маргените били техни/негови момчета):

Може би днешният арест цели да попречи на Алексей Петров да говори.


Кристина Патрашкова:

Алексей Петров знаеше, какво ще се случи с него

Ако Алексей беше гузен, щеше да се скрие

Веселина Томова:

Цветанов отговори на „Галерия”, протежетата на Трактора поднесоха главата му като келнери

МВР Пресцентър: Арести – La piovra (видео)

понеделник, 8 февруари 2010 г.

откраднати снимки

Едно приятелче работи в магазин за хранителни стоки, та не можах да се спра...
С бирата и в банята






























Здравей, фъстък!















2% хипноза






























Стефано Горна Оряховица















Говеда















No comment





неделя, 7 февруари 2010 г.

За телефонните измами и общуването с електората

Разни хора ми разказват разни неща. Аз, разбира се, не им вярвам, смятам, че това са клюки, често злостни. Защо тогава ги споделям? Защото не съм егоист и искам да дам и на други възможност да не им повярват.
И така – първо за телефонните измами.
Не знам защо има още хора, които им се връзват, но така или иначе като има търсене, има и предлагане. Отделно пък по размера на доброволно предадените пари може да се мери нивото на недоверие на народа в държавата, инситтуциите, МВР-то и прокуратурата. И реципрочно – на вярата в тяхната корумпираност. Да се чуди човек как това недоверие обхвана и най-възрастните жени, дето по принцип са по-доверчиви (затова най-често и те са жертви на телефонните измами), и по принцип обичат да се уповават на държавата.
Разбрах, че било достатъчно човек да се повози на такси из разградско – Исперих, Кубрат, и шофьорът на таксито щял да ви покаже къщите, построени от телефонни измами. И да ви каже и имената на хората, които са ги построили. Даже се знаело, че точно там са измамниците, дето катастрофират, удрят деца в ПТП и т.н. Русе пък бил центърът на някакъв друг тип телефонни измами. Не можело просто така да навлезеш в измамата на други – имало си зонално разпределение и туйто. А пък измамите с телефонни ваучери (целта е да те накарат да купиш ваучери и да издиктуваш номерата им) се правели от затворници.
Въпросът е защо разследващите органи не се возят с таксита или поне защо не разговарят с шофьорите им? И защо бабите продължават да вадят хилядарките изпод дюшеците и да ги дават на любители да си строят къщи? А онази, дето се самоуби, след като я окрадоха, вече всички забравихме...
Второ, за общуването с електората на нашите любими депутати. Нали всеки уикенд се връщат по родните места и по 3-4 дни се впускат в дебрите на народните страдания, за да ги изучат и да намерят лек за тях. Та така една от новите депутатки, дето само колегите, и то от партийната група, й знаят името, била (е) зъболекарка от Пещера. Та жената всеки четвъртък бързичко се прибира у дома, при електората – хем е наблизо де – 130 км. И в събота от 8.00 ч. вече общува с електората – верно, че той, електоратът не може да й каже много за дертовете си, щото е на зъболекарския стол, с отворена уста, ама общуват, нали. И така 3-4 дни, пооправи някоя друга пломба, пардон, дерт, и хайде пак заминава за София да работи отговорната си работа в името на народа.
И накрая, само за цвят, един американец в България как разбрал нещата. Прекарал една седмица на гости, и като си тръгвал, казал: Много хубаво пеят вашите проститутки!

петък, 5 февруари 2010 г.

Един 53-годишен българин...


Един 53-годишен българин в очевидно нетрезво състояние буйствал на борда на самолет на „Лухтханза” – обиждал стюардесата на „русокоса арийка”, хвърлял храна по пода, набутал се в кухненското помещение на самолета и не искал да го напусне... В момента пътникът бил в Германия по здравословни причини (дали го мъчи махмурлук?).
Сега му проверяват дипломатическия имунитет – дали е пълен или частичен.
Дано да е частичен...

Картинката е от тук

четвъртък, 4 февруари 2010 г.

ЗАКОН ЗА ГМОнсанто










И ще стане като в стария виц дето се звъни на вратата, жената отваря, а пред нея едно ужасно същество - гледа я с любов и пита: Извинете, да сте правила аборт през 1991-ва?
Та моят въпрос е: Извинете, да сте приемали промени в закона за ГМО през 2010-та?

Без чалга

Напоследък пътувам с ОК такси и нито един от шофьорите не слуша чалга. Мммного е гот! И макар да има и други фирми с поносими цени, усещам, че не ми се рискува и продължавам да се обаждам на тел 2121.

Бива си я!

Г-жа Кристалина очаквано ни зарадва - този път не се червихме, че сме се "изложили пред чужденците". Как обаче си пролича американската школовка - или по-точно шлифовка. В смешките, в споделянето на опит. Най-въздействащи бяха личните моменти - за близкия, починал поради екологична катастрофа (силна и искрена мотивация); майката, която на 89-ия си рожден ден седи с приятелките си и тортата пред тв или монитор и три часа стиска палци на детето си и най-сетне чува мечтаното обещание на френски (администраторът и професионалистът също е човек, връзката между поколенията, пък и печелиш цялата франкофония в ЕС). Велико изпълнение! Искрени аплодисменти!

Как можа?!

Иван Кръстев казал за джазовите импровизации и стратегията на партизански командир. Ама как можа да пропусне харизмата?!