неделя, 23 декември 2018 г.

вежди


вежди

не, не, няма да си сложа черна рокля
черни обувки и черен шал
ще дойда при теб в бяло
ако се случи да дойда
и девет бели поли
ще са върху мен една под друга
ще седна пред огледалото
(то ще е покрито с ленено платно)
ще драсна кибритена клечка
тя ще изгори, и аз
ще я наслюнча
и ще си нарисувам черни вежди
върху моите черни
и ще имам два чифта вежди
мои и твои над тях
не, не, няма да си сложа черна рокля
ще си сложа черни вежди
твоите върху моите

Когато започна войната и аз написах стиха "вежди", мнозина смятаха, че той е любовен, че става дума за мъж. Всъщност ставаше дума за баба ми Маруся.
Този стих е изпълняван от известни певици в няколко европейски страни и е четен по радиото от носителя на наградата Шевченко, преведен е на много езици от най-добрите преводачки и преводачи, но най-важното е, че той е за нея. Тя обичаше да боядисва веждите си със специална боя за вежди, защото нейните някога тъмноруси станаха сиви и тя не можеше да се примири с това.

Любов Якимчук, поетеса, писателка, сценаристка, Украйна

#LyubaYakimchuk


брови

ні-ні, не одягну чорної сукні
чорних туфель і чорної хустки
прийду до тебе в білому –
якщо доведеться прийти
і дев’ять білих спідниць
будуть на мені одна попід одною
я сяду перед дзеркалом
(воно буде завішене рядном)
чичиркну сірником
він обгорить, і я
наслиню його
і намалюю собі чорні брови
поверх моїх чорних
і буде в мене дві пари брів
мої і твої над ними
ні-ні, не одягну чорної сукні
я одягну чорні брови
твої на себе

Коли почалась війна, і я написала вірш "брови", багато хто думав, що він любовний, що йдеться про чоловіка. А йшлося насправді про мою бабусю Марусю.
Цей вірш виконували відомі співачки в кількох європейських країнах та читав лауреат Шевченківської премії на радіо, його переклали багатьма мовами найкращі перекладачки і перекладачі, але найголовніше, що він про неї. Вона любила підфарбовувати собі брови спеціальною фарбою для брів, бо її колись темно-русі стали сивими та вона не могла з цим змиритися.

Любовь Якимчук, поетесса, писательница, сценаристка, Украина

#LyubaYakimchuk

неделя, 2 декември 2018 г.

Иван Елагин

На 1 декември се навършват 100 години от рождението на поета Иван Елагин

АМНИСТИЯ

Още е жив човекът,
разстрелял моя баща
през лятото в Киев, трийсет и осма.
Вероятно се е пенсионирал,
спокойно живее,
изоставил обичайните дела.

Ако пък е умрял,
сигурно е жив човекът,
пред самия разстрел
затягал
с дебела тел
ръцете
на моя баща
зад гърба.
Вярвам, и той се е пенсионирал.

Ако пък е умрял,
сигурно е жив човекът,
изтезавал на разпити моя баща.
Този, вече, много добре се е пенсионирал.

Може би още е жив конвойният,
извел на разстрел моя баща.

Ако поискам,
мога да се върна в родината.
Чух,
че всички тези хора
са ми простили.

***

Не проливайте сълзи над мен.
Живях. Видях земята. И отминах.
Трябва някога да станеш прах,
за да се опазиш от злото.

(превод РР)
____________________

Еще жив человек,
Расстрелявший отца моего
Летом в Киеве, в тридцать восьмом.
Вероятно, на пенсию вышел.
Живет на покое
И дело привычное бросил.

Ну, а если он умер -
Наверное, жив человек,
Что пред самым расстрелом
Толстой
Проволокою
Закручивал
Руки
Отцу моему
За спиной.
Верно, тоже на пенсию вышел.

А если он умер,
То, наверное, жив человек,
Что пытал на допросах отца.
Этот, верно, на очень хорошую пенсию вышел.

Может быть, конвоир еще жив,
Что отца выводил на расстрел.

Если б я захотел,
Я на родину мог бы вернуться.
Я слышал,
Что все эти люди
Простили меня.

***
Слёз не проливайте надо мною.
Жил я. Видел землю. И прошёл.
Надо стать когда-нибудь золою,
Чтобы оградить себя от зол.