неделя, 28 март 2010 г.

Нестандартен поглед към прехода

Базиран на превърналото се вече в стандарт наше ежедневие - интересен текст от доц. Тотка Монова в Public Republic: "Времето на жените срещу времето на мъжете". Струва си да го прочетете докрай.
"Така в началото на ХХІ век в България съжителстват икономически и социални отношения, които са характерни за три епохи – домодерната, индустриалната и постиндустриалната. Едва ли има друга страна в света, в която най-голям дял в националния доход да имат услугите (характерно за постиндустриалната ера) и същевременно 20% от населението да се занимава със земеделие, и то (най-често) не като бизнес, а предимно като средство, за поминък и оцеляване, така характерно за хора от домодерната ера.
Така че, когато говорим за днешния българин, възниква въпросът – „За кой от българите става дума?”

четвъртък, 25 март 2010 г.

Целенасоченото протакане с мерките

Липса на воля за реформи, липса на ясна визия за антикризисни мерки, липса на действия – като например разплащане на задълженията към бизнеса, връщането на ДДС в законовите срокове, и т.н, и т.п.
Защо правителството се държи така, сякаш онази предибозборна и антикризисна програма не беше на ГЕРБ?
Защо е всичкото това тутлявене?
Отговорът е близко до ума и се крие в цикличността на нашия живот:
Идва Великден и всички, след като счупят яйцата, тръгват да садят това-онова.
После идва 24 май, краят на учебната година за малките, абитуриентски балове, всефамилни тържества, броене от 1 до 12 по цяла нощ, наемане на суперски автомобили да извозят чедото до бала и изобщо...
Всички поливат това-онова.
С изключение на местата, където са станали наводнения от дъждове и снеготопене.
После пък идва лятото, почивките, слънце, пясък, море. Или кандидатски изпити – за гимназии, университети.
Всички събират поникналото и порасналото.
Почват да правят бурканите.
Идва 15 септември, първи учебен ден, учебници и ремонти на училищата.
А после идва и снегът и става студено за протести.
Така че правителството трябва да устиска още седмица-две през април и също толкова през октомври – времето, когато някои от нас ще са склонни да се занимават с политика и дори да протестират за нещо.
В останалото време правителството ще може да си взима каквито иска решения, а хората ще си гледат работата и ще си подготвят зимнината, защото не са свикнали да разчитат на държавата. Обратно на всеобщото мнение, че българинът все чакал на държавата. И цикличността на живота ни го доказва.
Важното е догодина по същото време държавата някак да е изпълзяла от дупката, и то без големи сътресения, че, ей, избори идат!


Ако харесвате този пост, използвайте бутона topbloglog.

сряда, 24 март 2010 г.

Гражданите и дупките

В столицата гражданите ще контролират как се асфалтират дупките
Тоя филм вече сме то гледали.
За тези, които не помнят:
Преди години имаше 35 екологични организации в София. Които направиха Зелена коалиция и прекарваха доста време в скандали както помежду си, така и със столична община. Тогавашният кмет Софиянски не им обръщаше никакво внимание.
После кмет стана Бойко Борисов, който създаде (2006) граждански комитет за контрол на уличните ремонти - осем души с председател Атанас Черешаров (председател на Гражданско сдружение "Младост", участник в инициативата "Граждани за зелена София"). Както тогава бе оповестено, всичките членове били пътни специалисти и представители на неправителствения сектор.
Председателят на комитета Атанас Черешаров (както пише в сайта на СОС, инженер по свързочна техника) се включи в меренето на качеството на ремонтите активно – и досега си го спомням как го даваха по телевизора – еманация на будната гражданска съвест. Ето какво споделя той в едно интервю:
„Гражданският комитет осъществява текущия контрол на ремонтираните участъци. Нямаме възможност да стоим през цялото време, защото всеки от нас работи и има ангажименти. Целта е внезапно да се провери как се извършва ремонтът, да се вземат проби от сместа, с която се запълват дупките, спазва ли се технологията - дали се полага на суха основа, за да не се отвори дупката след няколко месеца, и т.н. С кмета сме в постоянна връзка. За околовръстното шосе веднага го информирахме какво ни направи впечатление и той взе веднага мерки, за да бъдат отстранени слабостите.”
И на следващите избори г-н Черешаров бе включен в листата на ГЕРБ и бе избран за общински съветник.
После асфалтираха (вълнообразно) част от Цариградско, на следващото лято за 40 млн. “асфалтираха” (голееми кавички) уличките в центъра (как иначе сега щяха да приличат на швейцарско сирене, ако не беше онзи ремонт?), но г-н Черешаров някак си не се включи в контрола на качеството, не го показаха по телевизора...
Чакам сега някой г-н Вишнаров да замести г-н Черешаров и да се включи в замерването, мониторинга и контрола, и не за да стане и той общински съветник, в никакъв случай, а за да има по-малко дупки в София.

Ако харесвате този пост, използвайте бутона topbloglog.

Сингеръ



В „Изгубената България” днес публикуват снимката
1930-1940, Домакиня, токущо закупила шевна машина “Сингеръ” от представителен магазин на фирмата
По този повод се сетих за следната история, която са ми разказвали:
В Свищов докарват първата в България шевна машина – от Европата, по Дунава. (Будните свищовлии много първи неща са докарвали в родината.)
Събират се всички мъже на площада да разберат как работи.
Въртели, сукали, разглобили я, сглобили я пак, но така и не почнала да шие махината.
Ядосали се и я хвърлили в Дунава.
Не знам дали историята е истинска, но е много хубава!

Ако харесвате този пост, използвайте бутона topbloglog.

понеделник, 22 март 2010 г.

Поп арт, поп фолк








... Поп арт, поп фолк, майката на детето на Гергов, масирана реклама навсякъде, Виваком.
В едно нещо, дето е хем Museum, хем Gallery, хем на Modern Art, показват за седмица Анди! Уорхол! Няколко души, по случай откриването, научиха две нови думи: Анди! Уорхол!
Всички радостни позират до Мерилин. Има една „двойничка” на Мерилин (с много големи кавички), има и една с рокля с десенче Мерилин (и това било много шик тия дни!).
Няма лошо, всички се окултуряват, учат нови думи, допринасят за културната палитра на столицата и страната. А и за развитието на самото изкуство. Защото самото събитие е поп арт!
Само че нямаше ли да е по-удачно да изложат супата в консерва?
Айде, следващия път ще е „Фонтанът” на Marcel Duchamp.

Снимки: Дневник


неделя, 21 март 2010 г.

смях и пак смях

събота, 20 март 2010 г.

Няма пълно щастие!

Учените открили, че цигарите правят жените много по-тъпи, отколкото мъжете.
Баси, сега колкото съм умна, ако не пушех, щях да съм Айнщайн в пола! А ако бях и мъж, направо не мога да си представя к’ъв ум, к’ъв мозък щях да съм. Учените просто нямаше да могат да ме измерят.
Работата става като в оня не-полит-коректен виц, дето двама гейове си пият кафето на крайбрежната алея, край тях дефилират красавици и единият въздъхва:
- Гледай колко са секси! Сега да бях и лесбийка!
Т’ва е – няма пълно щастие!

сряда, 17 март 2010 г.

Скандал скандал избива

И всеки скандал за три дни.
То не бе ГМО, то не бе Трактора, то не бяха октоподи, Красьо, импийчмънт, то не бяха антикризисни мерки, дето не били мерки, саботажи, сатъри ...
Традиционните скандальозни новини като непочистен сняг, списъци на хора с принадлежност, полицейски своеволия, изнасилвани деца, и дори педофили вече не предизвикват онази тръпка, която...
Гледам медиите как се напъват и ги жаля – как сами се натикаха в тази задънена улица. И понеже трудно се измислят все по-скандални скандали, стига някой да си прочисти гърлото, и това се представя като изявление, предложение, реч, новина, решение. След това срамотията се замита под килима и хайде юруш на следващото прокашляне.
В един от филмите на Дейвид Линч ставаше дума за някакъв братовчед, който намирал утеха единствено в това да си пъха хлебарки в ануса. Когато сетивата ти са закърнели, трябва да си изобретателен.
Нашите (какви наши?) Техните! медии с предозирането на скандалите (от години) доведоха българина до затъпяване, обръгване и апатия. Време е да почнат да предлагат хлебарки.



Франц Кафка, автор на най-известната хлебарка Грегор

понеделник, 15 март 2010 г.

Правителството призна, че не е плащало здравни осигуровки на държавните служители


Едни 150 млн. здравни осигуровки на държавните служители досега ги била плащала държавата.
Сега тези 150 млн. ще ги плащат самите осигурени.
И в Здравната каса приходите щели да се увеличат със 150 млн.
Т.е. в пълно противоречие на математиката минус 150 плюс 150 не е равно на нула, а на 150.
- 150 + 150 = 150
Държавата, без да иска, призна, че никога не е плащала здравните осигуровки на държавните служители, в противоречие със закона. И че балъците от другите не-държавни сектори издържат цялата здравна система.
То и да ги беше внасяла, пак щеше да е от данъците на балъците (защото това е държавната хазна), и всъщност по-добре, че не ги е внасяла. При тези нива на неконтролируемо изливане на пари в неработещата здравна система просто щяха да изчезнат като вода в пясък. Сега поне виртуално са в резерва.

най-важното е колко вашенци сме разкарали, колко нашенци сме назначили и колко капана сме поставили...


Юри Асланов, ляв политик и социолог, днес в „Денят започва”, БНТ, каза:
Второто полувреме на мача* няма да се играе на този терен – на друг терен ще се играе, това се разбира… [… Водещ: На кой терен?] На Конституционния съд. Това не е поле, на което има мнозинство управляващата партия.

Толкова за независимостта на съда. Бил той и Конституционен.

* мач = войната между Президента Първанов и Правителството/Дянков

четвъртък, 11 март 2010 г.

Че всички сме полудели, спор няма. Ама някои...

Разглеждам си аз блогове, и попадам на изказване. Явно всичко тръгва от скандалното представяне на скандалната нова поетична книга на скандалния Мартин Карбовски (покрай което научих, че и у нас, О, Боже, най-сетне, изпонАдахме се, подмладяват вагини и усъвършенстват Ж-точки, три пъти ура). Бидейки от друго поколение (или може би не?) и във връзка с празника на жената, който събуди най-доброто и женствено в мен, бях впечатлена, озадачена, да не кажа, слисана.
Отговорът на хвърлената ръкавица е мигновен, светкавичен и саблен.
Привеждам двата цитата (всеки изписан в нейния си блог), формиращи разговора, за да почувствате и вие яснотата на мисълта, силата на аргументите, красотата на логиката...

Едната страна казва:

Чета този постинг http:/ /milenafuchedjieva.blogspot.com/2010/03/blog-post_08.html
и по-точно коментарите отдолу и се опитвам да разбера:
1. против какво протестира, след като си снима сама циците и ги пусна на ниска резолюция в книга със слаба поезия? Знае ли, че жестове като нейния и като на госпожа “стрийптиз”, правят за смях и мен без да имам техните мераци да съм обект на еротични желания, а и без да имам техните, хм, стрии?
Освен това, Фучеджиева, ти не правеше ли мили очи на тези същите “поети”. Аз избягвам дори да ги критикувам, за да не “обера” нещо от “известността” им, толкова ме е гнус. Защо не направиш и ти същото?

Другата страна отговаря:

горката недоснимана писателка. ми да си си снимала и ти циците, а ако искаш висока резолюция, може да ти ги покажа на живо.
ако те карам да се чувстваш злепоставена, означава, че съм там където искам да бъда, защото освен, че съм феминистка, съм и садистка към тъпанарки и тъпанари.
не правя мили очи на поети, нито ги плюя без повод, а казвам каквото ми се казва и както ми се казва.
досадна мухо постоянно кръжаща около всяко мое ядене, а после лайно, винаги ще бъдеш антураж.


"Раскрепощенная женщина - строй социализм!", Страхов-Браславский А. И., 1926
Превод за младите: Разкрепостена жено, строй социализма!


Update от днес: Задочният разговор продължава. Овен двете пряко замесени може би само аз следя развитието на интригата. Адски ми е забавно. Чакам да видя до какви висоти ще стигнат участниците.
“грозна женка” (със съкращения)
Колкото е по-арогантно пропагандното вуду, толкова по-ефективно е то, а това не само го има отдавна в Бухай, това останалият свят не може да го е научил от другаде, освен от Бухай! Едно малко и на пръв поглед незначително наблюдение от всекидневния живот в полза на твърдението ми: повечето бивши апаратчици и деца на бивши апаратчици отдават предпочитание на попрището на Спектакъла (медии, мода, реклама). Случайно ли е това? Заради лекотата и доходността на професията? Или защото връзката с реалността на всеки един от нас и самоутвърждаването му минават през филтъра на Привидността (медиите, модата, рекламата). Реалността е не друго, а тъкмо това, което медиите-модата-рекламата покажат. И интересно, че колкото по-грозна женка е тази реалност, толкова по-упорито медиите-модата-рекламата твърдят, че тя е красива. Не е нужно дори да е умерено грозна, спокойно може да бъде и страшилище!
Вярно, че понякога вудуто е доста lame. За да прихване, му трябва и lame публика.

Update пак днес, от фейсбук (явно) през блог – с незначителни съкращения. Тук освен двете дами, познати ни до този момент, на сцената излизат нови образи – един гениален скандален поет, един фотограф феминист, и един, който се подвизава с женско име – де да знам, и тя може да е някой гениален творец български. Ах, цялото ми воайорство тържествува! Не спирайте, о-ще! о-ще! о-ще!
Днес получих следното под формата на лично съобщение от една позната, намираща се в момента в североизточната част на Америка. (ахтунг! лексиката надхвърля някои норми, така че си плюйте в пазвата ако ще четете)
”горката недоснимана писателка. ми да си си снимала и ти циците, а ако искаш висока резолюция, може да ти ги покажа на живо. (...) ... винаги ще бъдеш антураж.
Updated 5 hours ago • Report Note
4 people like this.
Тома Марков за кого е това? кой те разгневи?
5 hours ago
Zorka Tumbakieva не знам защо толкова ми харесват хапливите ти думи
5 hours ago
Milena Fuchedjieva ами разгневила, само я бъзикам, правя се на гневна:) кой може - малко, черно, женско, пише, от бургас - що е то?
5 hours ago
Milena Fuchedjieva садисткааааааааааааааа на голяма метлаааааааааааа, ураааааааааааа.
5 hours ago
Milena Fuchedjieva целувам ви всичко поотделно преди да сте станали много:)))
5 hours ago
Zorka Tumbakieva и аз искааааам
5 hours ago
Milena Fuchedjieva е и ти си включена, не само мъжете и мъжете-поети:)
4 hours ago
Тома Марков о, разбрах. Райна ли? хахахахахахахахахаха!!! Обичам Райна като мед… хахахахахахаха
4 hours ago
Milena Fuchedjieva еми коя друга? има ли по-злобно същество в българската литература? няма. поне в едно нещо ще е първа и недостижима.
4 hours ago
Тома Марков хахахахахахахахаха! хохохохохохохохо. Райна!
4 hours ago
Тома Марков държа да отбележа обаче, че въпреки всичко, има един текст които много харесвам. нарича се МЕСО.
4 hours ago
Milena Fuchedjieva никога не съм казвала, че няма талант и никога няма да го кажа, каквито и говна да ми натресе на главата.
4 hours ago
Тома Марков рабирам. и аз съм така относно нея.
4 hours ago
George Neykov mnogo se izkushavam da se vklucha v toya razgovor,ama nali ne sum pisatel,shte si zatvorya chekmejeto….
3 hours ago
Milena Fuchedjieva да, ама си фотограф, така че казвай:)
3 hours ago
George Neykov i pri tova feminist:-)…
This is one take on the subject;
G.B.Shaw said: Never wrestle with a pig. You just get dirty, and besides, the pig likes it.”
3 hours ago
Milena Fuchedjieva аз обичам да ям плячката/прасето след като съм го победила. никакво вегетарианство, само кръвожаден феминизъм. а ти, че си феминист е напълно разбираемо, защото си умен пич.
2 hours ago
Нали не живее в България, познатата изпратила ми съобщението, има утопичната представа, че мога да озаптя тази простотия в съда. Не, не мога. В България тази простотия се вихри из най-публичните медии. На нея й се плаща. Тя е на почит! Тя е мода. А иначе, разбира се, че повече от половината дращещи по медиите трябва да бъдат отправени незабавно към наркоманските клиники и изтрезвителното. Ако има само качествени текстове, народът ще се успокои и ще престане да псува, ще се види принуден да мисли пък току виж видял и решение на проблемите.
Изобилието на отрепки в медиите и произвежданата от тях жълтевина, май ще се окажат най-добрата от всички цензури! (лонг лайв Маркузе!)


Е, не тези са неуморими! Егати егАта*, егати чудото! 100 000 бебета се родиха по света, 100 000 отидоха на по-доброто място, а тези още се коментират. Последен update, защото и аз умрях, и предсмъртните ми думи бяха: Благодаря ти, Господи, че не съм Бг творец интелектуалец! Дали не ме е било срам да публикувам това възраждане на епистоларния жанр? Не. Всъщност малко. Но не защото съм събрала на едно място онова, което иначе е разхвърляно на 2-3 места, доста лесно откриваеми, дори ако не ги търсиш. Но, съгласете се, драматургията куца.

недоснимана писателка 2.0
ха! недосниманата писателка е посъветвана от нейна позната - от чужбина, не от бургас или от софия! - която копи/пейства разговорите ми във фейсбук, да ме съди. ако познатата наистина е от чужбина, би трябвало да знае, че никъде няма споменато цялото име на недосниманата писателка и няма и да бъде споменато. то не ни е интересно. тя ще продължава да кръжи анонимно и да създава мноооого лек …

* множествено число от „его”

сряда, 10 март 2010 г.

Електификация + такса =


Не ползваш ток, но винаги имаш достъп до него; затова трябва да плащаш такса мощност. Не пазаруваш от магазина, но той е отворен за теб – моля, заповядай. Ако не пазаруваш, плащай такса магазин. Не ти върши работа метрото, а ползваш тролей? Какво от това, метрото винаги е на твое разположение, така че не се назландисвай, ами плащай такса метро. А такса библиотека, кино, гинеколог? Не ползваш, защото си мъж? Ама стига с тия оправдания! Важното е, че имаш осигурен постоянен достъп, така че плащай! Bezahlen bitte! И по-schnell, че да не станем на кълбо! И немски не ползваш? Е, тази такса сам си я изпроси!
Както, казват, казвал Красимир Гергов: „Най обичам да съм монополист.”
"Въвеждане на такса "мощност" за всеки електромер обсъждат държавният енергиен регулатор и енергоразпределителните дружества."

вторник, 9 март 2010 г.

Битът ни е просто непоносим!

По принцип като стане някой политически скандал в родината, все се оглеждам какво точно се опитват да скрият от нас. То не е малко. Вижте само за последните дни за какво става дума:
- Въвеждат такса ”Мощност” за тока
- Не на шега от 1 април повишават цената на парното
- Вноска "здраве" скача с 2 на сто до 10%
- Такса „рецепта” в аптеките
Иначе не знам какво не повишиха – здравните и другите вноски, цената на тока (или само искаха да я качат?) горивата, детските градини,... Май едното ДДС и плоския данък още не са пипали.
И от началото на годината до днес чувам само „трябва!”, „длъжен си!”, „при просрочие – глоба от 500/1000 лв.!”, и т.н, и т.п.
Битът ни е просто непоносим!
Вместо да ни дават заплати и ние като луди да тичаме насам-натам да смогнем с всичките си задължения, предлагам:
Държавата да ни удържа от заплатите всичко, което си реши, и в каквито желае размери, и после да спуска по 50-100 лева на глава месечно за „джобни”.
Държавата да задели, разбира се и такса „банкови преводи”, такса „банкови извлечения” и всичко, което сега позволените от закона и независимите от държавата лихвари така и така си взимат.
Какво е това лицемерие – заплата, пък бруто, пък нето, и после всяка вечер с тиви новините – сърдечен удар, а при получаване на сметките в пощенската кутия – инфаркт.
Пък и най-сетне увеличената поне с 200% от 2000-та година администрация да свърши някаква работа и да докаже, че е нужна.


смешки по мейла


Политическото говорене у нас става все по-изискано


Не се чудете, просто плакатче.

понеделник, 8 март 2010 г.

Осмомартенски мисловен бъркоч



Днес всеки втори пост в българските блогове е честитка за 8-ми март. В първите години след демократичните помени някак си беше неудобно да празнуваш „Световния ден на жената”. Твърде жив беше все още споменът за това, в което се беше превърнал празникът по време на соца – в празник на колежката. Шегувахме се, че всички жени си слагат големите цици и тупираните коси и тръгват да празнуват. Имаше служебни (често задължителни) банкети, на които не бяха канени половинките, със задължителната мешана скара с вкус на подметка, карамфилче за колежките и ред други простотии.
Днес, гледам, българинът, изтерзан от нерадостното си битие, само търси повод да празнува. И е прегърнал 8-ми март като чуден празник – на майката, на любимата. И все по-странно изглеждат хората като мен, които се, как да се изразя, гнусят от тези обществени, също като едно време задължителни всенародни чествания. Всеки вестник, всяко тв предаване и шоооо се чувства длъжно да говори за жената, семейството, кърмата... Лошо няма, ама защо точно днес?
Жените днес се разкъсват между две алтернативи: кариеристка и майка. Любима тема е от какво лишава семейството и децата си жената, когато се развива в кариерата, засега не съм чула разгорещени дебати относно това в какво се превръща жената домакиня.
В изследване сред гражданите на 23 държави се оказва, че 25% от участниците смятат, че жените трябва да си стоят в кухнята, до печката. Този резултат възприемам като добър и напредничав, като имам предвид страни като Индия, Пакистан, Турция, арабските и други мюсюлмански страни.
В един от разказите на гениалния Бохумил Храбал (по-познат от екранизацията на Йиржи Менцел „Постригването”, Postriziny, 1981), героят – момче на десетина години, чиято майка е артистична, занимава се с любителски театър, шие костюми и декори за представленията и т.н., мечтае майка му да е дебела, да стои цял ден до печката и да му прави палачинки. За да прилича на майките на останалите деца.
Социализмът разката фамилията на жените в България, защото ги „еманципира” – равенство в труда, неравенство в заплатите и кариерата, орден „Майка – героиня” и безплатен обиколен жп билет веднъж годишно и твърдо разделение на домашния труд на женски и мъжки.

Днес за много жени е невъзможно да си представят, че няма да работят и че няма да са независими. Но явлението „домакиня” и „държанка” напъпи и разцъфна с развитието на мутро-барока и разни дами – млади или младеещи – ходят по фитнеси, пазаруват в Милано дрешки и не могат да си представят, че някой може да ги накара да умеят нещо. По-амбициозните в началото на прехода беше модно да имат я бутик, я фризьорски салон, днес завършват тримесечни курсове по история на изкуството в Ню Йорк и имат галерии.
А как се справят в България жените, които са „глава на семейство”? Засега те са извън полезрението на институциите, гражданите, пресата.
Аз изпитвам ужас, като гледам така любимите турски сериали, в които някакви жени завършват висше образование, работят и в момента, в който се омъжат, стават домакини и бавно се побъркват от интриги, слухове и сплетни у дома и в квартала, защото само това осмисля живота им. И децата, де. Съвременните арабски жени, които ходят облечени с палатки, дори и най-богатите, имат едно забавление и това е мотаенето по сука и пазаруването. И задължението да раждат множество деца.
Къде е балансът? Какъв е моделът, който препоръчваме на децата си? Един дявол знае, навсякъде е такъв бъркоч, че май те не се интересуват от възможности и избор, а направо се насочват по пътя на най-малкото съпротивление, към силикона и аратамента като подарък за завършване на гимназия и мечтата за солвентен мускуляга.

петък, 5 март 2010 г.

Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.

Такааа... Какво разбрахме до тук от епичната стенограма?
Че администарцията на президента, а и самият той първо много внимателно са гледали едно шоу, направили са запис, гледали са записа - неколкократно, че са готвили стенограма, че са чели стенограмата, сверявали са я със записа на шоуто, проверявали са интернет сайтове за въпросния цитат, станал ябълка на раздора, подготвили са изявлението на президента, публикували са го.
Идва трети март – участие в празнично честване, вечеринка.
Продължава работната седмица и усилният труд в президентската администрация продължава да кипи. Уговаря се посещение на Дянков в президенството, прави се сценарий и разпределение на ролите в предстоящата среща (а може би и репетиция?), провежда се срещата, записва се, сваля се стенограма, публикува се стенограмата.
И работната седмица свършила.
Въпросът е за това ли им плащаме заплати?
За да ни представят мисли като тази в заглавието като върха на мъдростта и принципността?
За да сподели президентът, че е убеден, че срещу него се кове интрига, и Дянков е съпричастен?
За да се каже отново, че президентът иска да се отворят икономическите досиета на прехода? За които в хода на разговора самият президент казва: „Всички знаем, че няма досиета.”
Ми да започнем тогава:
Г-н Президент, каква пушка имате, колко струва тя и откъде я имате?
Затреляхте ли онзи архар?
И да знаете, че напълно се присъединявам към думите Ви:
„Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си.”
И накрая: спокойно, г-н Президент, ние знаем, че не сте милиардер. Не сте и милионер. Както казва руската пословица: „Не имей сто рублей, а имей сто друзей”. (Превод за младите: нямаш нужда от сто рубли, ако имаш сто приятели.)

четвъртък, 4 март 2010 г.

Богатство и религия

Богатството на САЩ съобразно религията – оказва се, че има и такова изследване. Hindu (да не се бърка с Buddhist), Jewish и Ортодоксални са най-богати, а най-бедни са Християни (Черните църкви), мюсюлмани и Свидетелите на Йехова.
Хм, интересен повод за размисли...

сряда, 3 март 2010 г.

Bg асансьорът и Bg журналистиката

В майчин дом падна асансьор с 12 души. Всъщност, ако сметнем и бебетата на 9-те бременни жени (едната носела близнаци), хората стават 22-ма. Аз, разбира се, съм щастлива, че няма загинали. Но когато цяла вечер по всички видове медии журналисти упорито ми обясняват, че всички са в добро здраве, защото за късмет всички били в последните месеци на бременността си, почвам силно да се изнервям.
Представяме ли си какво значи да изкараш последния най-труден от всяка гледна точка месец преди раждането на детето с гипс, какво значи да раждаш с гипс, какво значи да се грижиш за бебе – да го кърмиш, да го къпеш - с гипс?!
Bg журналистиката явно беше получила указания от някъде да не нагнетява лоши чувства и отиде в другата крайност – да отрази случката като дреболия. Дори не прибегна до иначе така любимите вопли за това как в навечерието на големи празници у нас винаги се случва нещо лошо, прокълнати ли сме и т.н.
Днес едното от асансьорните бебета е изродено, тежи 1,8 кг, дават му лекарства за развитие на белите дробове... Никой не споменава израждането има ли връзка с вчерашния инцидент.
Пък и днес имаме нови новини и нови указания да изпълняваме.
Вярвам, че в „Майчин дом” са истински притеснени. Но вместо да се тюхкат, да вземат да поемат денонощно обгрижване на асансьорните бебета в домашни условия до момента, в който родителите им започнат да се справят сами.