Струва ли си да изброявам какво се случва?
Закъснение на антикризисните мерки поне с половин година.
Приемане на бюджет, който на втория месец фалира.
Антикризисни мерки, които не пълнят бюджета (като продажбата на емисии).
В междуфирмената задлъжнялост като основен играч се включи фирмата „държава”.
Спиране и на реформите, и на приказките за тях.
Засилване на зрелищата за сметка на хляба.
Смяна на министри броени месеци след назначаването им.
И др., и под., и т.н.
А сега си представете, че всичко това се беше случило през 1997 година.
Представихте ли си?
И как е?
Няма коментари:
Публикуване на коментар