четвъртък, 24 юни 2010 г.

Брайл, Българска книга и рицарите

Сутринта представителка на Асоциация „Българска книга” в ефира на Нова обясни, че слепите, съгласно международните документи, имат уреден свободен достъп до книги на Брайлово писмо. Удивителна осведоменост!
Да не си чувал или да не правиш нищо за разпространение на изданията си чрез интернет и вече широко разпространените „четящи” програми за хора с проблеми със зрението е равносилно на това, да разчиташ достъпът до четене на незрящи да се осъществява чрез книги, записани на касетки, във времена, когато касетофони вече не се продават.
Безобразната откъснатост на издателствата от темпото на развитие на читателите е равна само на огромното закъснение, с което законите – български и международни – се адаптират към променената обществена среда.
Самата аз не ползвах Читанка – твърде изморително е за очите ми. Но вече ще я ползвам – като протест срещу акциите на въпросната асоциация и нейните рицари.
Преди години Стивън Кинг набираше чрез интернет пари за издаването на поредната си книга The Plant, като публикуваше глави от нея. Молбата му, публикувана на сайта, беше да платиш долар, и тогава да влезеш да четеш. През първата седмица имаше 152 000 сваляния, 93 000 читатели бяха платили, а 23 000 бяха обещали, че ще платят по-късно. Мнозина бяха поискали да платят повече, за да помогнат. Аз не я четох онлайн, защото нямаше как да преведа този долар. Издателите на Кинг Hodder & Headline са лишени от приходи в този експеримент, но са "delighted", защото не смятат, че това ще унищожи издателството, а само ще разшири кръга на читателите на Кинг.
Колко показателно – когато обичаш автора, плащаш с удоволствие и уважаваш позицията му.
В нечетяща България целенасочено да съсипваш безплатен ресурс, от който никой не печели, и в който представените от теб книги се броят на пръстите на двете ръце, вместо да поискаш да бъдат свалени от сайта, не е малоумие, а насилие, подплатено с репресивната мощ на държавата.
Ако Читанка се беше подсигурила и беше взела от всеки от авторите, качили сами свои творби в сайта, по една декларация, прошнурована и пронумерована, щеше повече да отговаря на изискванията на закона. Но какво да правиш – общуването в интернет е неформално.
Не може водещият бегач непрекъснато да се оглежда и да изчаква да го настигнат останалите бягащи (ходещи?).

Няма коментари:

Публикуване на коментар