четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Не хочу учиться, а хочу жениться*


Днес, в деня, в който руското гуугле отбеляза 200 години от раждането на Николай Пирогов, в българските земи окончателно победи развитият социализъм!
Пуснаха евтини банани за коледа (задължително се пише с малка буква) цял месец преди коледа и хората, по навик, избягаха от работа и отидоха пред магазините да се бият и да се ръгат с лакти, за да се снабдят с безценната стока. „Само по три килограма банани на човек, само по 10 краставици!”, ехтеше викът на тълпата**. Няколко бабички бяха стъпкани, няколко деца бяха загубени, намерени и върнати разплакани на майките си, които набързо ги целуваха, вперили безумен поглед в мечтаните щандове с потребителски стоки.
Днес потребителската кошница на българина най-сетне се напълни!

В същия този ден ме подтикнаха да погледна във фейсбуквата на министъра на образованието. Погледнах и намерих протести на гимназисти досежно кратката коледна ученическа ваканция (кратка, кратка, ама от сега пълнят хладилниците и килерите!). А протестите представляват ето това (без редакция):
Lori Lorchety:
Здравейте г-н Игнатов,
бих желала да попитам как може да ви обедим че тази ваканция ни е малко.Не е както предните години,даже и със стачката на учителите и грипните ваканции пак си беше същата ваканция.
Калин Кънев:
В европейските страни ваканционните дни са кратки, за какво разпределение иде реч..когато образованието ... в същноста му в тази страна не коренспондира европейската практика.. колкото и да се докарва по европейски модел и образец, същноста му е не коренсподира със средата и потребностите на поддрастващите. Преразпределението .. дефакто е без ефект.. ами започнете от учебните програми и дисциплините.

Ваканция ли?! Гьостерица за вас! И цяло лято учене, а не лятна ваканция и никакво „замириса на море...”!
От друга страна, каква да бъде работническата класа на развития социализъм, освен с чиста и неграмотна душа?
Та съвсем естествено си спомних думите на Митрофанушка към майка му: Не искам да уча, искам да се женя! („Недоросль”, Д. И. Фонвизин, 1782*).
Фонвизин, този древен автор, след едно свое пътуване из Европата, казва и друго:
“Видях, че във всяка земя лошото е значително повече, отколкото доброто; че хората навсякъде са хора; че умните хора навсякъде са рядкост; че глупаците навсякъде изобилстват и, с една дума, че нашата нация не е по-долу от нито една друга, и че ние у дома можем да се наслаждаваме на истинско щастие, за което няма нужда да се скитаме по чужди земи.”
Пожелавам си и аз да имам позитивизма на Фонвизин и да не си бия главата в стената за щяло и нещяло: „Ах, защо не се махнах от България още 90-та година?!”
___________________________

* Недоросль, оказа се, в българското гуугле намирам само на руски, така че предлагам собствен свободен превод – „запъртък”. Когато е в кавички, става дума за пиеса.
** Средната интелигентност на тълпата е равна на интелигентността на най-неинтелигентния в нея, разделена на броя на хората в тълпата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар