понеделник, 31 януари 2011 г.

Попътувах тия дни

Попътувах тия дни из държавата и щастлив човек не срещнах. Имаше борбени и съсипани от всичките затапени изходи, имаше алиенирани, доволни и от малкото, което имат. Имаше хора, съсипани, от това, че децата им са в чужбина и не са виждали внуците си, но които никога не биха поискали децата и внуците да се върнат тук: „Нали виждате какво става? Тук няма никаква надежда.”
А казват, че имало и щастливи българи...
Душата ме боли.

Няма коментари:

Публикуване на коментар