понеделник, 14 февруари 2011 г.

Има ли оправдание, когато политиците ни си сътрудничат със сатрапи?

Една млада жена – Наталия Василиева, прес-секретар на Хамовническия съд в Москва – искала да стане съдия. След като вижда, че за съдиите върховенството на закона е мираж и че управляващите са законът, разбира, че не може да вирее в тази среда и разказва пред Газета.ру как присъдата по делото ЮКОС (Ходорковски, Лебедев) е била написана от висшестоящата инстанция (Московския градски съд – Мосгорсуд) след като не била одобрена присъдата на съдията Данилкин, който води процеса, как части от присъдата са били донасяни и по време на четенето на присъдата (то продължи няколко дни в края на декември 2010 г.), как съдията Данилкин е бил накаран да прочете присъда, написана не от него, как е бил викан на среща с висшестоящ, който е над Московския градски съд, как се предполагало, че ще бъде уволнен, макар да е изпълнил нареждането да прочете чужда присъда, защото бил протакал делото и си позволил да извика свидетели, които не били одобрени отгоре.
Още в средата на декември 2010 г. Путин заяви, че мястото на крадеца е в затвора, особено когато в случая на Ходорковски става дума за мошеничество и неплащане на данъци в размер на милиарди рубли.
Съдията Данилкин веднага е заявил, че ще съди Наталия Василиева за клевета.
Самата Василиева в интервюто на въпрос „Как, според вас, това ще повлияе на Данилкин?” отговаря „Страх ме е за него”.
Страх ме е какво ще се случи с тази млада жена.
И още: страх ме е да не се случи нещо подобно с българския Специализиран наказателен съд и с нашата „демокрация”...

Няма коментари:

Публикуване на коментар