четвъртък, 24 март 2011 г.

За радост на медиите: Умирай трудно в Сливен

Каква радост, каква неприкрита радост демонстрираха нашите медии вчера и днес. Как искряха очите им, какъв възторг струеше от репортерите и водещите: сам Господ им направи подарък със „заложническата криза” в Сливен.
Поредният изтрещял вчера се опита да реши проблемите си от раз.
Филмите, които съм гледала, ме караха да допускам следното:
Служителите в банката изпълняват искането, дават парите и, след като си отиде гррабителят, викат полиция. Всички са живи и здрави, парите са застраховани така или иначе, камерите работят, до два-три дни „органите” ще си го хванат.
Какво се е объркало – човекът повече ли е бил изтрещял или охранителят се е правил на Брус Уилис? Ранен, добре че оживя. Заложничките - уплашени, семействата им – тройно.
Добре, че всичко (поне дотук) завършва добре.
Разбира се, венецът на историята е нещо, което чух току що:
Репортер към роднина на освободена през нощта заложничка:
- Вчера притеснихте ли се?
Туш!



На балкона на семейство Пенчеви: един оператор отпред, един оператор отзад, щипките за пране – и те. Е що не наехте хеликоптерчето на Дарик да снимате отгоре? За да е хем евтинко, хем готинко, а?

1 коментар: