четвъртък, 4 август 2011 г.

Скромността краси, ама някои не искат да са красиви

С какво ще запомним нашите управляващи? Отговорът е прост – с тяхната пословична скромност, пословично трудолюбие, всеотдайност и грижа за народа ни. И защо? Защото те самите се грижат никога да не ги забравим, или поне мноооого дълго да ги помним. Както показват и табелите, с които те самите маркират големите, средните и дори малките си успехи.
Ярост ме обзе, като разглеждах пътеписа и снимките на Валентина Райкова за Одрин. И съвсем не заради качествата на пътеписа. Но нямаше как да не забележа две от снимките, както и един текст, които Валентина е представила.
„Имената на глупците висят по стените”. Популярна мъдрост от моето детство. Но тогава ни учеха, че скромността краси човека (още една тогавашна мъдрост).
Днес това не е на мода. Особено сред силните на деня. Затова разни високопреосвещенства (ах, единият от седемте смъртни гряха е горделивостта), министри и сие нямат нищо против имената им да висят по стените.
Храм „Св. св. Константи и Елена”, град Одрин
Изграден и осветен 1869 година.
Възстановен 2008 година от Министерски съвет на Република България.
Осветен от Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит с благословението на Светия синод на БПЦ 
(снимка Валентина Райкова)
Напълно обновената и реставрирана църква „Св. ВМЧ Георги” 
е преосветена с тържествена служба от 
негово Високопреосвещенство Неофит – Митрополит Русенски и 
негово преосвещенство Евлоги – Епископ Адрианополски 
на 09.05.2004. в присъствието на 
Министър Председателя г-н Симеон Сакскобургготски 
(снимка Валентина Райкова) 

Как да не си спомним умилителните „малки проекти”?
     Чешма в село Злокученe
И след като всичко у нас започна да строи лично д-р генералът лейтенант премиер министър Бойко Борисов, очаквам съответната табела да се наслага по всичките 20 км на магистрала Люлин, на залата красавица, на новия аец.... 
 „Залата е супер, благодарим ти, Бойко” (снимка: http://www.e-vestnik.bg/ )
(Тоя надпис май не е правен у дома в кухнята от ентусиасти.)
И на този фон как да не ги ожалиш нашите предци от 1869-а с тяхното тихо смирение...
„За слава на едносъщната, животворяща и неразделна троица отца, сина и светия дух с благоволението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869, а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на българското джелепско народно общество в Одрин.“ [джелепин - търговец на добитък.]
Църквата „Св.Св. Константин и Елена“, Одрин, Паметна плоча (по Валентина Райкова)
Бръкни си в джоба, реставрирай, па пиши! Но с нашите данъци по-скромно, господа!
Тия дето  ходят само по жълтите павета (по другите павета и по асфалта са само със S класи), не четат ли поне какво пише там?

Царю Освободителю // Признателна България

2 коментара:

  1. Не може да се отрече, че на ББ "му върви по вода". Залата протече при първия силен дъжд, околовръстното се превърна в гребен канал при първия силен дъжд, сега чувам, че и магистралата му се наводнила. Изглежда всичките ги е започвал в понедерник, а може и котка да му се промъкнала незабелязано...

    ОтговорИзтриване