четвъртък, 29 септември 2011 г.

„Циганите на сапун....”

... турците под ножа!”
Видях, чух, не разбрах.
Познавах хора, преживели Втората световна война. Мой чичо от Цариброд имаше татуиран номер на ръката си.
За моето поколение Аушвиц и Треблинка не бяха просто имена.
Газовите камери, планините от детски обувки, полюлеите от човешка кожа – тези образи ни придържаха към някава същностна, неотменна истина. Истината, че не можеш да направиш, не – дори не можеш да помислиш да направиш някого „на сапун”.
На сапун бяха правени не само цигани, но и комунисти, социалисти, социалдемократи, свидетели на Йехова, хомосексуални, католически свещеници... А душевно болните и сакатите са отивали направо "под ножа".
Не можех да си представя, че ще видя деца, хлапаци и девойки да крещят, да носят плакати с тези ужасяващи лозунги. През 2011-а. В центъра на столицата.
Къде са родителите на тези деца? На какво са ги научили? Къде останаха 10-те Божи заповеди? Къде остана човешката същност, която трябва да носим, дори ако не вярваме в Бог?
Та Холокостът беше вчера!
„Възродителният процес” беше днес сутринта!
Гледам тези разкривени детски лица. Нашите деца ли са това? Да!
Моите деца ли са това? Не!
Всяко поколение недоволства от следващото. И в Римската империя старите се възмущавали от поколението на децата и пророкували, че безогледността на младите няма до доведе до нищо добро.
И Римската империя наистина се разпаднала.

2 коментара:

  1. ами като нямаше кой, младите излязоха. Вместо да стоят по заведенията или пред компютрите. Защото ние им завещахме това бъдеще, не някой друг.

    ОтговорИзтриване
  2. Колко удобно! Недоволството от мафията ("цар" Киро - спонсор на МВР) е пренасочено към етническа омраза чрез хлапетии, за които сблъсъкът с куките е върховен момент в гневното им ежедневие! И познайте сега кой потрива доволно ръце. Всъщност - името им Легион

    ОтговорИзтриване