вторник, 10 април 2012 г.

Глупостта, загърната в патриотизъм, става епична

Докога, докога ще избиваме комплекси и ще крием срамното си днес в гънките на историята?
Защо, защо някои смятат, че глупостта, като я опаковаме в патриотизъм и патриотарщина, ще се превърне в мъдрост?
30 години се караха за гроба на Левски, 10 години се карат дали да бъде обявен за светец, и ето сега - това:
133 метра! Паметник на Левски! Край Свиленград.
Даже не ми се коментират "естетическите" качества на предложението. Нито земетръсните.
Паметник на Орфей, на дядо Йоцо гледа, на Филип Македонски имаме, имаме и на Съветската армия. На партизани, на антифашисти, на възрожденци, на войводи, на.... - имаме.
Друго си е обаче да издигнем 133 метра - с 9 м по-висок от Айфеловата кула - паметник на Апостола на българската свобода, защото само така ще станем достойни за заветите му, ще се обединим, ще се възродим, ще решим всичките си проблеми, ще гледаме с оптимизъм в бъдещето и няма да сме сред 10-те най-нещастни нации в света.
Народе...
С колко въпросителни?
Да ги направим 133!




Няма коментари:

Публикуване на коментар