вторник, 4 септември 2012 г.

* * *


Касата на едната врата помни резките
с които отбелязваха височината на детето:
на 3, на 5, на 7, на 12 години
Стените на другата стая помнят последният дъх
на болния старец, който виждаше само младостта си
Гардеробите помнят грижливите ръце на жената
която подреждаше в тях
изгладените чаршафи
Стъклата на прозорците помнят хиляди
милиони измивания
Библиотеката пази праха на десетките години
и хилядите книги
В най-студената стая седи самотна старица
Никой не й звъни и тя никого не чака
Не иска да излиза
Не иска никой да я вижда
Иска да запълни цялата къща със спомените си
И от ден на ден става все по-огромна

Няма коментари:

Публикуване на коментар