четвъртък, 31 януари 2013 г.

Love Poem to No One in Particular



Не знаех нищо за Марк О’Брайън (Mark O'Brien, поет и журналист, 1949 –1999), за безстрашно искрения му текст „Да посещаваш секс сурогат”, за машината, наречена железен бял дроб (iron lung), за това как можеш да прекараш 90% от живота си в желязна кутия, която периодически създава вакуум и така повдига дробовете, за да дишаш. Предполагам, че доста са като мен.
Прочетох че филмът The Sessions (2012) разказва за поразен от полиомиелит човек на 36, който може да движи само врата си, но решава да загуби девствеността си. Малко се стреснах – явно ще е тежък, едва ли ще го издържа с разбитите си нерви.
Но когато един независим филм спечели толкова награди и толкова много се говори и пише за него, си казваш: какво пък, ще загледам, ако не мога –  няма да го догледам.
Изгледах филма. Страхотни актьори: John Hawkes в ролята на Марк (той играе само с очите и гласа си), Хелън Хънт (Helen Hunt) в ролята на секс сурогат и Уилиям Мейси (William H. Macy) в ролята на свещеник и приятел. 
Сега, след последните надписи на филма, просветлената ми душа се чуди на ограниченията, които предварително сама си наслагах.
Защото този филм няма нищо общо с представите ви, асоциациите, които мисълта ви прави, или тинестите наслагвания, наречени „жизнен опит”.
Бен Люин (Ben Lewin), сценарист и режисьор на филма, с невероятен такт и лекота се отнася към това, което показва на екрана. 
Да, филмът е забавен, светъл и лек.
Да, в него става дума за човек в железен бял дроб и секс.
Но тук става дума и за това, че психическите задръжки, внушени от родители, църква, лична несигурност, общество, което поставя на пиедестал младостта, здравето, лустрото и простите решения, се преодоляват понякога по-трудно от физическите недъзи.
Но (да ме простят онези, за които сексът не значи нищо, и онези, за които сексът е табу като тема за разговор) сексът тук се оказва път, който извървяваш, за да срещнеш душата на другия. 
И любовта в крайна сметка е територия на душата.
Защото имаш право да ревнуваш не когато съпругата ти е секс сурогат, а когато тя получава стихове като този: 

Love Poem to No One in Particular
Mark O’Brien
Let me touch you with my words
For my hands lie limp as empty gloves
Let my words stroke your hair
Slide down your back and tickle your belly
Ignore my wishes and stubbornly refuse to carry out my quietest desires
Let my words enter your mind bearing torches

Общества, които така мислят, грижат се, уважават и обичат най-слабите си, на тях принадлежи бъдещето. Респект!


Няма коментари:

Публикуване на коментар