Защо атентати?

Вчера доста хора си зададоха въпроса: Какво все пак искат да ни кажат атентаторите? Логиката е, че ако зададем въпроса, може би ще стигнем до отговора и така ще можем да спрем тези гнусни атентати.

За нас, които не сме ориенталисти или специалисти по ислям, е нормално да си намерим авторитет, благодарение на когото да се ориентираме в непознатото. Аз съм в този смисъл адепт на Иван Яковина (който ми импонира мужду другото и с характерното за българите черногледство, макар да не е българин).

Та с негова помощ да ви разкажа как разбирам нещата.

Според познавачите, ИДИЛ (на арабски ДАЕШ) строи идеологията си на убеждението, че ще настъпи краят на света, както казват пророчествата. И те вече се сбъдват: Създадена е държава - Халифат - и тази свещената държава на всички мюсюлмани се разширява и ще унищожи всички останали държави, чието съществуване е греховно. Окончателната победа на ИДИЛ ще се случи, когато се сблъскат двете армии - на правоверните и на неверниците - и правоверните победят. Известно е мястото на решаващата битка - гр. Дабик, Сирия (така се казва и вестникът на ИДИЛ). Точно тази идеология привлича толкова мюсюлмани (най-мече млади) от цял свят и от богатата Европа. Защото пророчествата се сбъдват. И е чест, и задължение за всеки вярващ в това, което пропагандира ИДИЛ, да участва в решаващата битка. Халифатът разширява териториите си, но засега не успява да принуди неверниците, разбирай НАТО, да се включат в наземна операция. Защото битката трябва да е армия срещу армия, на земята.

Атентатите - в Европа и по цял свят, кървавите рязания на глави и всички други ужаси, с които ни залива ИДИЛ, имат една цел - да принудят НАТО да се включи в наземна операция в Сирия. И те ще продължават до тогава, докато има ИДИЛ, а няма наземна операция.

(Някой друг път ще ви разкажа за идеята на Иван Яковина за битката между цивилизацията и варварството, в която живеем. Проява на варварството около нас са ИДИЛ, антиваксърите, поддръжниците на Марин Льо Пен и Тръмп... И че ни предстои средновековие... Мрачно, нали? Точно по моя вкус. Всъщност, повод за шеги няма.)