събота, 8 март 2014 г.

Товарищ Путин, вы большой стратег!

И така, приемаме, че Путин е изчислил всичко и легално (!) след референдум, приъсединява Крим. (Оказа се, че това е новото ниво на автономност, за което се говореше в началото на кризата, а не самостоятелен Крим, както си мислеха някои.)
Обаче ЕС, САЩ, Китай и др. не признават резулатите от референдума.
Какво правят управляващите в България?
От една страна, трябва да не признаят и те, защото още не са подали официално искане България да напусне ЕС.
От друга страна, трябва да признаят, защото, нали, волеизявлението на кримския народ, кримските българи, и др. путински опорни точки.
От трета страна, България е интересна на Путин само като пета колона (точният цитат е "троянски кон") на Путин в ЕС, т.е. не трябва да признават.
Обаче ако признаят, Путин ще спре газа или цените на газа ще скочат до небето, и площадите на България пак ще се напълнят.
От пета страна, Кримски-Путинов трябва да си осигури гърба и да върже ръцете на гневна и мразеща го Украйна. Като инсталира удобен нему президент (напр. Тимошенко).
От шеста страна, Майданът е там, на площада.
От седма страна, Путин ще трябва да се освободи от Майдана, като присъедини земите поне до Днепър. Което може и да не стане с легални референдуми във всяка община. А с участието на частните армии на Путин, на Газпром, Транснефть....
Което ЕС няма как да одобри.
А узурпиралите властта в София няма как да не одобрят.

Кво правим, Сергей Дмитриевич?

събота, 1 март 2014 г.

Океан Ельзи - Відпусти - Пусни ме

Відпусти

Я вважав би, що ти білий день без дощу,
Але сльози на твому обличчі.
І сказав би тобі: "Не моя, не моя",
Тільки ти не пускаєш мене.

Я вважав би, що ти тиха ніч без зірок,
Але сяють твоі ясні очі.
І сказав би тобі: "Ти лиш сон, тільки сон," -
Але ж ти не пускаєш мене.

І вважав би, що ти пелюсток на весні,
Але ж ти не зівянеш ніколи.
І казав би тобі: "Ти моя, не моя",
Ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла.

Приспів:
Відпусти, я благаю відпусти,
Бо не можу далі йти я.
Відпусти, я благаю відпусти,
Я не хочу більше йти.

Відпусти
Відпусти
Відпусти

Пусни ме

Бих те приел за светъл ден без дъжд
Но по лицето ти има сълзи
И бих ти казал: "Не си моя, не си моя"
Само че не ме пускаш.

Бих те приел за тиха нощ без звезди
Но очите ти сияят.
И бих ти казал: "Ти си само сън, само сън"-
Но ти не ме пускаш.


Бих те приел за пролетно листо,
Но ти никога няма да увехнеш.
И бих ти казал: "Не си моя, не си моя"
Ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла.

Припев:
Пусни ме, моля те, пусни ме,
Защото не мога да вървя по-нататък.
Пусни ме, моля те, пусни ме,
Не искам повече да вървя.

Пусни ме
Пусни ме
Пусни ме


вторник, 28 януари 2014 г.

Отписване

Всъщност ние сме я отписали. България. 
Имаме си резервен изход - даже два (терминала). 97-ма нямахме и бяхме на улицата. Днес имаме. 
И всъщност дълбоко в себе си сме отписали България. 
Иначе снимката е страхотна. Усилието е страхотно.
Киев, 25 януари
ddp images / Sipa USA

Ще, ще

Летните протести от 2013-а не успяха, защото не се разпростряха из страната, а не се разпростряха из страната, защото беше летен сезон, родината се издържа от туризъм, в който някои дерат по три кожи от туристите, а други са намерили временната си заетост. И във Варна целият устрем на борбата беше преместен в туристическа посока, защото ден година храни, най-вече по морето. 

Окупация 2.0 не успя, защото се случи в най-студените дни и нощи на зимата, българинът, дори когато си е у дома, зъзне, защото няма пари за топло, какво остава да излезе да замръзва на студа. 

Така че демокрацията и бъдещето ни се определят от едните сезони, иначе ние сме борбени личности, които знаят какво искат от живота и как да го постигнат, само на сезон не случваме.


Времето обаче не пречи на увеличаването на държавния дълг, на недостойните назначения, на увеличенията на заплатите на висши длъжности, на новите придобивки на един все по-разрастващ се копоративно банков монопол, върху плановете за заличаване на национални паркове и защитени територии.


Чешем се по главите и че чудим как така не им пречи времето? Но за кратко. Не си го слагаме на сърце, защото все някога и на нашата улица ще дойде подходящият сезон.

събота, 4 януари 2014 г.

И още един филм на Малина Петрова - "Пантеон"

Много съм доволна, че филмите на Малина вече могат за се гледат!

Пантеон
Година: 1987
Режисьор и сценарист: Малина Петрова

Сещам се (приблизително) за една фраза от филма "Юг" на Фернандо Соланас: Да минеш през толкова страдания и мъки, да преживееш толкова много, за да получиш онова, което си имал преди 20 години...

Учудващо, и приликите с, и отликите от онова време са много. Остава да кажем кои са повече - приликите или различията? Освен прическите и модата какво се е променило в нас?
За младите - възможност да чуят речника на социализма. За хората от моето поколение - настръхване до болка при спомена за онази атмосфера.
Партията - невидимият главен герой...
И привилегированите на деня, недосегаеми - вчера и днес.