Как Сталин върна Новата година на съветските народи

В навечерието на 1 януари 1936 година с благословията на Сталин съветските трудещи се отново започват да празнуват Нова година. През 1948-а получават и неработен ден на 1 януари.

Петър I с указ нарежда за начало на Новата година да се счита 1 януари - преди това в Русия Новата година започвала на 1 септември, а още по-рано - от 1 март.

В началото на 20 век Новогодишната нощ е един от коледните празници и в този смисъл не е имал самостоятелна тежест.

През февруари 1918-а Русия приема григорианския календар, но руската църква запазва юлианския. Така Нова година се оказва в рамките на коледния пост и ура! - християните нямат право да се веселят по време на поста. Колко удобно за съветската власт, която отменя празниците на царска Русия.

Родители, не ни обърквайте, не правете рождество и елха

Възпитавай децата с помощта на педагог, а не на бог

Ето едно пропагандно стихче от онова време:

"Скоро ще е рождество - гаден празник буржоазен,

свързан с него векове е обичай безобразен:

идва в гората капиталист - назадничав, верен на предразсъдъците,

елха ще отсече със секира, пускайки зла шега"

(Скоро будет рождество — гадкий праздник буржуазный, Связан испокон веков с ним обычай безобразный: в лес придёт капиталист, косный, верный предрассудку, ёлку срубит топором, отпустивши злую шутку).

През 20-те години на 20 век борбата с новогодишните празници се води на широк фронт. За членовете на комунистическата партия (болшевики) - комсомолци, профсъюзни активисти, чиновници, ръководители на предприятия, преподаватели, военни, е забранено по най-строг начин да отбелязват Нова година дори у дома със семействата си.

Забраната на новогодишните празници е част от борбата с Коледа.

През декември 1931-ва например вестник "Нижегородская коммуна" анонсира обявения от президиума на крайсовпроф (краеви съвет на профсъюзите) конкурс за най-добро провеждане на антирождественска кампания. Включват се трудови колективи за преизпълнение на производствените програми на основата на социалистическото съревнование и ударничеството, съдят дезорганизаторите на производството, на общо събрание на работниците е зачетен доклад за същността на религията и произхода на коледата. Работници решават да станат членове на съюза на войнстващите безбожници, всеки да отдели 2 процента от заплатата си в размер на 500 рубли за построяване на подводна лодка "Войнстващ безбожник", всички отиват на работа в коледните дни.

Подводната лодка с въпросното име била построена през 1932 г., но по-късно я преименували на "Линь", може би някой се е уплашил името "Войнстващ безбожник" да не разсърди бога на морето.

На 24 декември 1931 г. в пресата е публикуван препоръчителен списък на литература за антирождественка кампания: Олещук Ф. – "Безбожник лицом к производству"; Серяков И. – "Антирелигиозная работа на предприятии. Глубже в массы – в цехи и бригады". Антирождественский сборник для города; Худяков С. – "Почему мы против рождества" и др.

Нова година била богато заменена с тържества по случай откриване на нови заводи и фабрики, университети, които почвали работа на 1 януари.

Обаче хората, да им се неначудиш, продължавали тихичко да честват Нова година, дори си пийвали, и то направо насред производството.

И ето че на 28 декември 1935-а във в. "Правда" излиза статията на члена на Президиума на ЦИК на СССР Павел Постишев "Дайте за нова година да организираме на децата празник с елха".

В статията се казва: "Преди революцията буржоазията и чиновниците на буржоазията винаги организираха празник с елха за Нова година за децата си . Децата на работниците със завист хвърляха погледи през прозореца към бляскащата с разноцветни светлини елха и веселящите се около нея деца на богаташите. Защо нашите училища, детските домове, ясли, детски клубове, пионерски дворци лишават от това прекрасно удоволствие дечицата на трудещите се на Съветската страна? Някакви, явно прекалено "леви", осъдиха това детско развлечение като буржоазна идея. Трябва да сложим край на това неправилно осъждане на елхата, която е прекрасно развлечение за децата. Така че, хайде да организираме весело посрещане на новата година за децата, да организираме хубава съветска елха във всички градове и колхози!"

Същия ден ЦК ВЛКСМ (Централният комитет на Комсомола) приема резолюция "За провеждане на вечери на учащите, посветени на посрещането на новата 1936 година", на фабриките и заводите са дадени инструкции (поръчения) да подготвят подаръци за децата и на лесничействата (райлесхоз-ите) - да подготвят елхите. Изреждат се персонажите, които трябва да участват в новогодишните тържества: Дядо Мраз, Снежанка, Вълк, Заек, Лисица, Звездоброец, снежинки, украинец и украинка (а де - тия последните защо?).

Ясно е, че зад решението прозира знанието и благоволението на самия другар Сталин.

Същата 1935-а Павел Постишев организира новогодишно утро в тогавашната столица на Украинска ССР Харков.

През 1936-а секретариатът на ВЦСПС (Всесъюзен централен съвет на професионалните съюзи) излиза със специално постановление: "Тъй като честването на Нова година се е превърнало във и е всенароден празник и се празнува от трудещите се, то този празник трябва да се узакони."

Нова година започва да се отбелязва помпозно в цялата страна, има и елхи, и дори карнавали за ученици - отличници в учението. 

Едва на 23 декември 1947 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР 1 януари става неработен ден.

Сърцето умира последно

Безценен разговор с Малина Петрова - за филма й от 1991-ва, видян от малцина, за смисъла и истината, за това как лъжата изпива човека, за днешните протести. Струва си да се чуе до края.
ТУК.
А ако искате да видите и самия филм за Трайчо Костов, ето тук

А в небето кръжат крилатите маймуни

През последните 15 години това е първото управление, чиято визия за България не е европейска. Не е българска. Не е човешка. Нагонът на властолюбието се вля в нагона на алчността и роди адска енергия и ужасяващи идеи, които скоро могат да станат неконтролируеми. Цената щяла да скочи до небето и да пречупи цял народ, който, макар и наивно, смята, че все още има път към хоризонтите на бъдещето? Още по-добре - тези безмозъчни ненужни същества трябва да бъдат натикани в подземието на безизходицата и мрачните демони, и никога повече да не си и помислят, че от тях нещо зависи.
Троицата протагонисти: Плашилото, което мрази хората с мозък, Тенекиения човек, който дори не подозира, че хората имат сърце, и Страхливия лъв, който няма представа що е смелост, ще се радват да видят всички около себе си, облечени в зелени дрехи, зелени шапки и обувки, със зеленикава кожа на лицата, да тикат мълчаливо зелените си каручки и да се чувстват благоденстващи, благоденстващи. Дороти в тази приказка я няма. Добра магьосница няма, а злата играе канаста с Оз, който е велик и страшен. Но не е вълшебник. Изумрудената боя се е олющила и паднала от града, отдолу се е показало грозното му ръждиво-кафяво туловище.
А в небето кръжат крилатите маймуни и грачат по-силно от гарвани.

СВЕТЛО БЪДЕЩЕ / BRIGHT FUTURE

Документален филм, 45 мин., България, 2013
Автор: Евгени Богданов
Продуцент: Нагледна
Режисура, камера, монтаж, звук: Евгени Богданов
Превод и субтитри: Калин М. Ненов 

Филмът, заедно с цялостния проект, досега е представен на фестивала Козе мляко в с. Горна Бела речка; на собствени прожекции и на Международния фестивал на етнографския филм в София; в културния център Brotfabrik, Берлин; в Hilvaria Studio's, Тилбург; в Брюксел и Русе.

До този ъгъл

Паралелна реалност. Как боли, когато уважаван, дори обичан автор се включва в създаването й.  

Димитри Иванов пише:

"При тиквата нямаше протести, когато Дянков режеше от науката, образованието и културата, а когато имаше протести, слугинските вестници на Пеевски си затваряха очите. Сега има протести. Защо? Защото може да има, преди не можеше да има, Б. Борисов беше наплашил мало и голямо. Мамка му и прасе."

Чакай малко, ами протестите срещу АКТА, срещу ГМО, срещу фракинга, за запазване на горите, срещу промените в закона за горите, за запазване на Черноморието, за Пирин? А протеста на студентите през октомври 2010 срещу орязване на парите за образование?

Или ги е нямало? Нали за Човек на годината 2012 бе избран Протестиращият на Орлов мост? тиквата искаше всички много да го обичат и затова никак не обичаше протести. Затова те бяха и резултатни - особено сравнени със сегашните. На фона на резултата от сегашните, тиквата направо ни разглези. ;))

И още Димитри Иванов пише:

"Протестантите с тъпаните и вувузелите отидоха да се надупят на френския и немския посланик. Рефлексът на кучето на Повлов - навремето България се надупваше пред СССР."

Благодаря за "протестантите" - все пак по-приятни асоциации навява от "протестърите", по-европейски някак си.

Към "надупването" има и друг поглед - например, че след тотално незабелязване на протестите от страна на управляващите, " протестантите" имаха нужда да бъдат чути извън България, та след като се сепнат "леле, пак се изложихме пред чужденците", управляващите да вземат да забележат, че някой за нещо протестира. 

Колкото до кучето на И. П. Павлов - поне половината от протестантите нямат лични впечатления от надупването на СССР, както и от СССР. Поради поколенчески причини. Възрастови.

Безрадостен, безнадежден, дори циничен е светът, който Димитри Иванов описва. Не знам това възрастово ли е, поколенческо ли е. От едната страна - Газпром, от другата - Волен, от третата - "Българските протестанти ломяха стъкла на бял автобус, къртеха плочки и бордюри за барикади в 41-вия ден на протеста. Инфилтрирани наемници ги захранваха със закуски и утринно кафе да са ранобудни." 

В едно изречение да напъхаш толкова много хора и събития, че чак да ги подравниш, срешеш, уеднаквиш - това е също постижение.   

И още Димитри Иванов пише:

"...българския протест, ако сполучи, ще репродуцира тиквенската власт."

Може ли това да се случи? Да - за мен теоретично, за г-н Иванов - задължително.

Остани си със здраве, Димитри, но ще се разделим  на този ъгъл. Прощавай.

Защото се задейства инстинктът ми за самосъхранение.

Не искам хората да са подравнени и уеднаквени, изначално отречени и осмени. Строй своята реалност - твоя и на мнозина други, а аз ще стоя в моята - моя и на други. В нея все още не се страхувам от бъдещето, вярвам, че усилията не са безсмислени и че има шанс бавно и стъпка по стъпка да си върнем достойнството, и децата ни да не купуват еднопосочни билети.