четвъртък, 7 април 2011 г.

От картофа до аеца

Засадихте ли картофите си? Разфасовахте ли си агнето?
В циганския квартал на Пазарджик съм виждала как става – червата и кръвта се оставят направо на тротоара – там, където се и разфасова. За радост на уличните кучета. Миризмата е неописуема.
Та си представих как пълня балкона с пръст и садя картофи и после със съседите превръщаме етажната площадка в касапница. А може и на тротоара – и да обменяме опит с касапите от съседните сгради.
И във връзка с ентусиазма, който трябва да ни обземе след предложенията на властта, и чувството за исторически оптимизъм (то е много важно, когато става дума за аеца и не бива да го забравяме) се сетих за истории, които ми разказваха днес седемдесетгодишни.
През 60-те на миналия век имало вседържавна акция за садене на тютюн – нещо като „Всеки лист тютюн – куршум в сърцето на капитализма”. Най-висшите представители на държавата ходели по села и паланки и призовавали всеки да засади три лехи тютюн и да подпомогне икономическото развитие на държавата.
В селото при моите днес 70-годишни разказвачи отишла самата Цола Драгойчева – представям си я като един вид Надежда Крупская на БКП. Събранието се провело следобяд и местният партиен водач – работлив, обаче много вярвал на Партията – бегом се прибрал вкъщи и от вратата грабнал жена си да ходят да садят тютюна. До полунощ вече били засадили 6 лехи. Какво е станало с тях обаче след толкова години никой не можа да си спомни.
По време на голямото земетресение март 1977 г. същият местен партиен лидер – поостарял, побелял, работлив, но все така много вярващ в Партията, застанал на балкона си и започнал да вика на уплашените хора, които се изсипвали на улицата: Няма земетресение, спокойно! Е, верно, държал се с две ръце за перилата на балкона, да не вземе да падне при някой пореден трус, но продължавал да вика: Спокойно, няма земетресение!
Та като построим аеца, и като изплатим вересиите за него, и цената на тока се вдигне само 17,5, а не 18 пъти (както каза ББ че щяло да стане без аеца), недай си Боже разломът във Вранча реши отново да ни покаже силата на природата. Кой ли тогава ще вика от балкона: Спокойно, няма земетресение, няма земетресение!
Вярвам, че ББ е вечен, затова се надявам той да стои на балкона.

Няма коментари:

Публикуване на коментар