четвъртък, 30 август 2012 г.

Животът, който живея

Приятел, обран тази нощ за четвърти път, докато семейството спи. За една година трябва да си прави четвърта лична карта. Полицаите вече го познават и съчувствено се усмихват. Е, и наличните пари също са задигнали, не са били много, но в края на месеца за това семейство са били достатъчно.

Приятелка, след втора онкологична операция и последващата след това 6-месечна химиотерапия, разбира, че според наш закон ако си бил в болнични 360 дни за две години, повече нямаш право на болнични и ако ще светът да се обърне, държавата няма да ти дава пари. Трябвало да си ползва отпуската. Химиотерапията й ще продължи още няколко месеца, но тя трябва да ходи на работа. За 10-те дни след всяка процедура, когато получава силни алергични реакции, повръща и няма сили да се движи, ще трябва да ползва отпуската си, а по-късно – да взема неплатена...

Кварталното магазинче се държи от семейство, в което бащата не е българин. Големият син, който буквално израсна пред очите ми, защото помага в магазина, не се харесал на съученици заради фамилията си (външно си е българче отвсякъде) и 15-ина момчета в кубинки го пребили. Полицията не реагира. Макар че побойниците са разпознати.

Мисля да спра до тук. Не че нямам още истории от последните дни...

Има ли и радостна история? Да - пуснаха ни топлата вода един ден по-рано.

Не знам защо външно все още изглеждаме донякъде нормални.

Няма коментари:

Публикуване на коментар