Владимир Пастухов
13 март 2013
http://polit.ru/article/2014/03/13/acident/
Има събития, чието самостоятелно значение бледнее в сравнение с последствията, на които те дават живот. Изстрелът в Сараево предизвика свличането на такава политическа лавина, че едва ли някой се интересува от подробностите на подготовката и изпълнението на убийството на престолонаследника, освен историците. Интервенцията в Крим може да се окаже пролог към така грандиозни събития в Русия, че скоро за нея ще си спомнят като за второстепенен исторически факт.
Пробуждането на основния инстинкт
Намесата на Русия в гражданската война в Украйна (а по-точно провокацията на тази война) е предизвикана не толкова от външно политически причини (икономическите интереси на Русия в региона, геополитическата стратегия на Москва, изпълняване на хуманитарна висия и т.н.), колкото от вътрешнополитически причини. Агресията е реакция на предреволюционния смут в самата Русия, нещо като изпреварваща игра на Владимир Путин.
Кримската (и като цяло укрраинската) кампания трябва да разглеждаме в две плоскости: не само военно-политическа, но и мистично-символична. Като втората плоскост е много по-важна от първата. Крим е кодова дума в руската историческа памет. Загубата на Крим е един от най-дълбокте белези, възникнали в народното подсъзнание след разпада на съветската Империя. Безкраен брой оголени нерви на руския свят се събират в една точка. Мъката от загубата на Крим се намира отвъд пределите на рационалното възприятие и живее практически във всяко руско сърце. Затова Путин не просто изпрати армията в Крим. Той прещрака ключа на запалването в националното подсъзнание и мигновенно вкара населението на огромната страна в състояние на афект. Щом бяха произнесени сакралните думи "Крим" и "война", в душите на десетки мириони хора се включи "основният инстинкт" и се чу "ревът на племето". И сега този "рев на племето" стана обективен фактор, който определя обществено-политическата обстановка в страната.
С едно движение на политическия превключвач народът беше преведен от едно психолочическо състояние в друго и сега всички ние трябва да свикнем да живеем с друг народ. Първи усетиха новата нагласа СМИ, които бяха принудени едно след друго да изключват функцията "коментари" заради преливащата омраза. От днес истеричното състояние на афектираните маси - това е обективната реалност на руския живот.
Черната революция
Изглежда, революцията, за която толкова много говореха либерално настроените граждани, почвайки от 2011 година, се случи, обаче изглежда съвсем не така, както очакваха. Това, че революцията в Русия съвсем няма да е оцветена в оранжев цвят, разбираха мнозина. Но едва ли някой е разчитал, че ще я оглави Путин. И все пак се случи точно тона - Путин стартира революционният процес в Русия, като организира запалването на "кримския Райхстаг".
Кремъл реши да не чака някой друг да постави под въпрос авторитарната легитимност на съществуващата власт, а започна сам по собствена инициатива да я разрушава, за да я замени с нова тоталитарна легитимност. Всичко отдавна се движеше в тази посока, но събитията в Украйна станаха катализатор на рязко ускорилия се процес. Трябва да се съглася с Глеб Павловски, че завършек на този процес ще е промяна на обществения строй на съвременна Русия (ако, разбира се, нещата бъдат доведени до края).
Изглежда, в края на миналата година в Кремъл е имало два сценария за туширане на революцията: вегетариански (в рамките на който Ходорковски излезе на свобода и бяха изпълнени и други символични движения) и черносотнически. Сега остана само един - и руският брониран влак с пълна скорост прескочи още едно разклонение по пътя към историческа задънена улица. Печалният опит от 2011-а никого на нищо не е научил.
Символичният акт, който тегли чертата под епохата, стана домашният арест на Алексей Навални. Гръмките антикорупцонни разобличения на Навални така и не станаха повод за властта "да му спре кранчето". Но обръщението му във връзка с революцията в Украйна и националните интереси на Русия - стана. Щом Навални излезе извън обичайните рамки и се прояви като зрял политик, който формулира не популистка, а принципна позиция по крайъгълния въпрос на общественото развитие, нервите на властта не издържаха.
До последната линия
Проблемът е в това, че лесно можеш да вкараш обществото в състояние на афект, но да го изкараш от това състояние е на практика невъзможно. За това на Германия се наложи да загуби Втората световна война, СССР - да преживее поражение в Студената война. Трудно е да си представим катастрофа от какъв мащаб трябва да се случи сега, да са изтрезнеят десетките милиони хора, чието съзнание буквално беше изключено от агресивната всепроникваща пропаганда.
Още по-лошо е това, че онзи, който вкара обществото в тази патриотична ярост, тутакси загуби контрола над случващото се. Кремъл не може да каже, че се е пошегувал, че Русия е правила учения в Крим, а властите на Украйна вече са станали легитимни и трябва да обсъдим отново цената на газа. У обществото са събудени апетити, които ще трябва да се удовлетворяват ежедневно, давайки за храна на патриотите една жертва след друга.. Демиургът на черната революция се превръща в неин роб. Той трябва да следва вече не своята логика, а логиката на болното въображение на роденото от него чудовище.
Трябва да свикнем с мисълта, че сега много неща ще бъдат напълно различни от старите. Старото, нефелно, но търпимо и прилично, сега много бързо ще се заменя с ново, ужасно и нетъпимо. И бърз изход от тази ситуация няма. Защото ключовете за нейното решение вече не са у Русия. Страх ме е, че Русия вече не може да направи нишо, за да излезе от утъпканата историческа пътека, в която пропада отново страната, както нищо не може да се направи днес от вътре в Северна Корея, колкото и да желаят това дълбоко законспирираните противници на режима. Сега не само Путин е заложник на ситуацията в Русия, но и самата Русия е заложник на ситуацията в света. Нейната съдба зависи изключително много от конюктурата на външните пазари. Тази конюнктура може да бъде отчасти неуправляема и отчасти - управляема. Но онези, които я управляват, трябва да разберат какво се случи. И това няма да стане веднага, ще сработи ефектът на закъсняващата рефлексия. Ще е необходимо значително време, за да повярват лидерите на световната политика и флагмените на световната икономика в реалността на случилото се. Та нали щом на нас, руснаците, ни е трудно, ще е трудно и за чужденците.
Между първия и последния акт на драмата ще има значителна разлика във времето. Не може да се предугадае колко трагедии ще се вместят в този отрязък. През 20 век в такъв отрязък влезе цяла световна война. Надявам се, че историята е научила на нещо човечеството и чак до там няма да се стигне. Въпреки това, когато дойде осъзнаването на мащаба на проблема и изкристализира промяната на общественото мнение за Русия към консолидирана политическа воля на обединените нации, в Русия ще настане Армагеддон. Пристъпвайки към Чонгарския пролив от другата страна, Русия за втори път за сто години се озова до последната черта.
http://polit.ru/article/2014/03/13/acident/
Има събития, чието самостоятелно значение бледнее в сравнение с последствията, на които те дават живот. Изстрелът в Сараево предизвика свличането на такава политическа лавина, че едва ли някой се интересува от подробностите на подготовката и изпълнението на убийството на престолонаследника, освен историците. Интервенцията в Крим може да се окаже пролог към така грандиозни събития в Русия, че скоро за нея ще си спомнят като за второстепенен исторически факт.
Пробуждането на основния инстинкт
Намесата на Русия в гражданската война в Украйна (а по-точно провокацията на тази война) е предизвикана не толкова от външно политически причини (икономическите интереси на Русия в региона, геополитическата стратегия на Москва, изпълняване на хуманитарна висия и т.н.), колкото от вътрешнополитически причини. Агресията е реакция на предреволюционния смут в самата Русия, нещо като изпреварваща игра на Владимир Путин.
Кримската (и като цяло укрраинската) кампания трябва да разглеждаме в две плоскости: не само военно-политическа, но и мистично-символична. Като втората плоскост е много по-важна от първата. Крим е кодова дума в руската историческа памет. Загубата на Крим е един от най-дълбокте белези, възникнали в народното подсъзнание след разпада на съветската Империя. Безкраен брой оголени нерви на руския свят се събират в една точка. Мъката от загубата на Крим се намира отвъд пределите на рационалното възприятие и живее практически във всяко руско сърце. Затова Путин не просто изпрати армията в Крим. Той прещрака ключа на запалването в националното подсъзнание и мигновенно вкара населението на огромната страна в състояние на афект. Щом бяха произнесени сакралните думи "Крим" и "война", в душите на десетки мириони хора се включи "основният инстинкт" и се чу "ревът на племето". И сега този "рев на племето" стана обективен фактор, който определя обществено-политическата обстановка в страната.
С едно движение на политическия превключвач народът беше преведен от едно психолочическо състояние в друго и сега всички ние трябва да свикнем да живеем с друг народ. Първи усетиха новата нагласа СМИ, които бяха принудени едно след друго да изключват функцията "коментари" заради преливащата омраза. От днес истеричното състояние на афектираните маси - това е обективната реалност на руския живот.
Черната революция
Изглежда, революцията, за която толкова много говореха либерално настроените граждани, почвайки от 2011 година, се случи, обаче изглежда съвсем не така, както очакваха. Това, че революцията в Русия съвсем няма да е оцветена в оранжев цвят, разбираха мнозина. Но едва ли някой е разчитал, че ще я оглави Путин. И все пак се случи точно тона - Путин стартира революционният процес в Русия, като организира запалването на "кримския Райхстаг".
Кремъл реши да не чака някой друг да постави под въпрос авторитарната легитимност на съществуващата власт, а започна сам по собствена инициатива да я разрушава, за да я замени с нова тоталитарна легитимност. Всичко отдавна се движеше в тази посока, но събитията в Украйна станаха катализатор на рязко ускорилия се процес. Трябва да се съглася с Глеб Павловски, че завършек на този процес ще е промяна на обществения строй на съвременна Русия (ако, разбира се, нещата бъдат доведени до края).
Изглежда, в края на миналата година в Кремъл е имало два сценария за туширане на революцията: вегетариански (в рамките на който Ходорковски излезе на свобода и бяха изпълнени и други символични движения) и черносотнически. Сега остана само един - и руският брониран влак с пълна скорост прескочи още едно разклонение по пътя към историческа задънена улица. Печалният опит от 2011-а никого на нищо не е научил.
Символичният акт, който тегли чертата под епохата, стана домашният арест на Алексей Навални. Гръмките антикорупцонни разобличения на Навални така и не станаха повод за властта "да му спре кранчето". Но обръщението му във връзка с революцията в Украйна и националните интереси на Русия - стана. Щом Навални излезе извън обичайните рамки и се прояви като зрял политик, който формулира не популистка, а принципна позиция по крайъгълния въпрос на общественото развитие, нервите на властта не издържаха.
До последната линия
Проблемът е в това, че лесно можеш да вкараш обществото в състояние на афект, но да го изкараш от това състояние е на практика невъзможно. За това на Германия се наложи да загуби Втората световна война, СССР - да преживее поражение в Студената война. Трудно е да си представим катастрофа от какъв мащаб трябва да се случи сега, да са изтрезнеят десетките милиони хора, чието съзнание буквално беше изключено от агресивната всепроникваща пропаганда.
Още по-лошо е това, че онзи, който вкара обществото в тази патриотична ярост, тутакси загуби контрола над случващото се. Кремъл не може да каже, че се е пошегувал, че Русия е правила учения в Крим, а властите на Украйна вече са станали легитимни и трябва да обсъдим отново цената на газа. У обществото са събудени апетити, които ще трябва да се удовлетворяват ежедневно, давайки за храна на патриотите една жертва след друга.. Демиургът на черната революция се превръща в неин роб. Той трябва да следва вече не своята логика, а логиката на болното въображение на роденото от него чудовище.
Трябва да свикнем с мисълта, че сега много неща ще бъдат напълно различни от старите. Старото, нефелно, но търпимо и прилично, сега много бързо ще се заменя с ново, ужасно и нетъпимо. И бърз изход от тази ситуация няма. Защото ключовете за нейното решение вече не са у Русия. Страх ме е, че Русия вече не може да направи нишо, за да излезе от утъпканата историческа пътека, в която пропада отново страната, както нищо не може да се направи днес от вътре в Северна Корея, колкото и да желаят това дълбоко законспирираните противници на режима. Сега не само Путин е заложник на ситуацията в Русия, но и самата Русия е заложник на ситуацията в света. Нейната съдба зависи изключително много от конюктурата на външните пазари. Тази конюнктура може да бъде отчасти неуправляема и отчасти - управляема. Но онези, които я управляват, трябва да разберат какво се случи. И това няма да стане веднага, ще сработи ефектът на закъсняващата рефлексия. Ще е необходимо значително време, за да повярват лидерите на световната политика и флагмените на световната икономика в реалността на случилото се. Та нали щом на нас, руснаците, ни е трудно, ще е трудно и за чужденците.
Между първия и последния акт на драмата ще има значителна разлика във времето. Не може да се предугадае колко трагедии ще се вместят в този отрязък. През 20 век в такъв отрязък влезе цяла световна война. Надявам се, че историята е научила на нещо човечеството и чак до там няма да се стигне. Въпреки това, когато дойде осъзнаването на мащаба на проблема и изкристализира промяната на общественото мнение за Русия към консолидирана политическа воля на обединените нации, в Русия ще настане Армагеддон. Пристъпвайки към Чонгарския пролив от другата страна, Русия за втори път за сто години се озова до последната черта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар