понеделник, 17 март 2014 г.

Срам

Пиеш си кафето в кварталното кафене и покрай теб по прашната уличка минават две лъскави черни коли. Ей така, като нищо си минават 200 хиляди евро.
След 20 минути минават още сто хиляди. Евро.
И почваш да се притесняваш, защото улицата е прашна и невзрачна. Паважът е разбит, поне от 20 години не е ремонтиран, за асфалт да не говорим. Тротоарите едни криви, с едни грозни  криви колци, половината пълни с фасове. Пък и тия 15-20-годишни коли, дето сме изпонапаркирали, каското им струва повече от самата кола, затова не го и плащаме. Пък и това евтино квартално кафене. Грозна картина.
Просто те хваща срам, че не сме накарали общината да оправи улицата и тротоарите, че не сме закарали колите си на автоморга, че...
Защото тия хиляди евро, дето така се изнизаха за няма и 20 минути, заслужават други тротоари и други улици, без  паркирали коли. Заслужават асфалт и други кафенета, и други пиещи кафе.
И те хваща срам...


Няма коментари:

Публикуване на коментар