петък, 31 март 2017 г.

задълго. завинаги.

Изборите щяха да имат смисъл, само ако се беше случило чудо и две от партиите, които сега останаха извън парламента - ДаБГ и НР - бяха влезли в НС с общ резултат над 35%. Единствено тогава можехме да очакваме управление от името на бъдещето. Присъствието в парламента в рамките на 4% носи морално удовлетворение и може би дребни, ама съвсем малки победи тук и там. Като в същото време легитимира управлението.
Чудо не се случи. Сега ще управлява миналото. Както то си знае.

Не вярвайте, че ако партиите на бъдещето се научат да говорят на езика на човека от малкия град и село, този човек ще се почувства разбран(а) и ще гласува за бъдещето.
Дори бъдещето да им е много симпатично, тези хора пак ще гласуват за местния феодал, за местния управляващ, за местния бизнесмен, за местния олигарх. Защото така е по-удобно, по-лесно, така правят всички, така си запазвам работното място, защото не искам на 35, 40 или 45 да почвам живота си отначало и, примерно, да се преместя в друг град и да започвам друга работа. Защото съм свикнал с миналото, а бъдещето не ми предлага нищо сигурно.
Нека  онези си крадат (винаги и навсякъде се краде, кой съм аз, че да оправям света), но и аз се справям някак си.

Това е като с продаването на гласове. Всички са против - и продавачи, и купувачи, но като дойде моментът и знаеш кой брои, гласуваш за този, за когото трябва, защото си запазваш работата, пък може и някой лев да дадат - я сега, а като премия.

Да, това е задълго. В рамките на човешкия живот - това е завинаги.

Не вярвайте, че е спечелила про-европейската партия. Истински про-руски партии в България ще има едва когато Путин започне да раздава на българския олигархиат поне толкова, колкото са еврофондовете. Засега това няма как да се случи. И съществува опасението, че той ще дава само на избрани, а да папкат искат всички.

"За да може олигархията да усвоява качествено натрупаните пари, има нужда от стабилност. Разпределянето на еврофондовете например е дълъг и сложен процес. Ако правителствата се сменят често, всеки ще дърпа към себе си и в крайна сметка парите може и да бъдат загубени за всички. Обратното – ако са заедно, може да усвоят повече ресурси.

През следващите три години държавата има да разпределя много повече пари, отколкото през предишните мандати. До 2020 г. има за усвояване 16.4 млрд. лв. от еврофондове. Фискалният резерв е на рекордно високо ниво от 11 млрд. лв. и от тях 4 млрд. могат да бъдат изхарчени от правителството. След 2018 г. достъпни за политиците ще станат и 2.6 млрд. лв. от Сребърния фонд. Всичко това е само плюс върху бюджетните разходи, които за 2017 г. са близо 37 млрд. лв. и има ясна тенденция да се увеличават. Предстоят големи сделки за превъоръжаване на армията, нови инфраструктурни проекти като магистрала "Хемус"..."
(via capital.bg)

Последно: когато светът или поне онази част от него, към която ние се водим, че принадлежим, се устремява към бъдещето, а ти стабилно си стоиш на място, ти всъщност се връщаш назад. Но страшно няма, на макрониво резултатите ще са обнадеждаващи, фасадата ще я крепим, а останалото кучета го яли. Да не се залъгваме, ние самите сме част от "останалото". Но това май на малцина пречи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар