петък, 5 август 2011 г.

Horowitz - Scarlatti



четвъртък, 4 август 2011 г.

Скромността краси, ама някои не искат да са красиви

С какво ще запомним нашите управляващи? Отговорът е прост – с тяхната пословична скромност, пословично трудолюбие, всеотдайност и грижа за народа ни. И защо? Защото те самите се грижат никога да не ги забравим, или поне мноооого дълго да ги помним. Както показват и табелите, с които те самите маркират големите, средните и дори малките си успехи.
Ярост ме обзе, като разглеждах пътеписа и снимките на Валентина Райкова за Одрин. И съвсем не заради качествата на пътеписа. Но нямаше как да не забележа две от снимките, както и един текст, които Валентина е представила.
„Имената на глупците висят по стените”. Популярна мъдрост от моето детство. Но тогава ни учеха, че скромността краси човека (още една тогавашна мъдрост).
Днес това не е на мода. Особено сред силните на деня. Затова разни високопреосвещенства (ах, единият от седемте смъртни гряха е горделивостта), министри и сие нямат нищо против имената им да висят по стените.
Храм „Св. св. Константи и Елена”, град Одрин
Изграден и осветен 1869 година.
Възстановен 2008 година от Министерски съвет на Република България.
Осветен от Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит с благословението на Светия синод на БПЦ 
(снимка Валентина Райкова)
Напълно обновената и реставрирана църква „Св. ВМЧ Георги” 
е преосветена с тържествена служба от 
негово Високопреосвещенство Неофит – Митрополит Русенски и 
негово преосвещенство Евлоги – Епископ Адрианополски 
на 09.05.2004. в присъствието на 
Министър Председателя г-н Симеон Сакскобургготски 
(снимка Валентина Райкова) 

Как да не си спомним умилителните „малки проекти”?
     Чешма в село Злокученe
И след като всичко у нас започна да строи лично д-р генералът лейтенант премиер министър Бойко Борисов, очаквам съответната табела да се наслага по всичките 20 км на магистрала Люлин, на залата красавица, на новия аец.... 
 „Залата е супер, благодарим ти, Бойко” (снимка: http://www.e-vestnik.bg/ )
(Тоя надпис май не е правен у дома в кухнята от ентусиасти.)
И на този фон как да не ги ожалиш нашите предци от 1869-а с тяхното тихо смирение...
„За слава на едносъщната, животворяща и неразделна троица отца, сина и светия дух с благоволението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869, а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на българското джелепско народно общество в Одрин.“ [джелепин - търговец на добитък.]
Църквата „Св.Св. Константин и Елена“, Одрин, Паметна плоча (по Валентина Райкова)
Бръкни си в джоба, реставрирай, па пиши! Но с нашите данъци по-скромно, господа!
Тия дето  ходят само по жълтите павета (по другите павета и по асфалта са само със S класи), не четат ли поне какво пише там?

Царю Освободителю // Признателна България

понеделник, 1 август 2011 г.

Черна неблагодарност и злонамереност

Едни гадни слухове се въртят тия дни сред софийските неблагодарници, макар преса, тв и всичко останало да се опитаха да ги заглушат с невероятните си, разкошните си, блестящите си, възхитителните си описания на новата красавица перла спортна зала, построена благодарение на усилията лично на ББ.
Говори се, моля ви се, че спортните федерации щели да си правят световните първенства навсякъде другаде, само не и в the Залата, защото там наемът бил 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева на час. И че дори за световни първенства нямало откъде да се вземат толкова пари за наем зала. Волейболистите пък били получили едни два (2) милиона от държавния бюджет, за да открият залата със срещата със сърбите, но първенствата пак щели били да си ги правят във Варна, защото там пък било безплатно – без наем...
Неблагодарници!
И разпространители на гнусни антиББ слухове!

вторник, 12 юли 2011 г.

Днес кварталът няма да гледа турски сериал

5 минути след катастрофата







малки, а вече и те - сеирджии



1 час по-късно


вторник, 5 юли 2011 г.

Ян Шванкмайер – последният сюрреалист

Гениален.
Непоказван у нас.
По времето на социализма – забранен като вражески.
Днес – неизвестен, защото недоходоносен.

Измеренията на диалога (Dimensions Of Dialogue)



Любовта на месото (Meat Love)



Фауст


Смъртта на сталинизма в Бохемия

(The Death Of Stalinism In Bohemia)