По следите на един тв сериал

По следите на един тв сериал стигнах до:

Разстрелът на гладния бунт в Новочеркаск, юни 1962

От 1953 до към 1965-а в СССР е т.нар. Размразяване при Хрушчов.

22 конгрес на КПСС (1961) обявява, че до 1980-а ще бъде построен комунизмът.

От 1 януари 1962 г. в Новочеркаския електровозостроителен завод "Будьони" (НЭВЗ) производствените норми на работниците са увеличени с една трета, съответно заплатите намаляват.

На 31 май 1962 г. с постановление ЦК на КПСС и МС на СССР от 1 юни се повишават цените на маслото и месото съответно с 25 и 30 %. Това повишение се извършвало по молба и при пълното одобрение на народа и трудовите колективи (пише в съветската преса).

На следващия ден - 1 юни - в НЭВЗ започва стихиен митинг. Там директорът на завода Курочкин казва фразата: "Щом няма месо за пирожки, яжте пирожки с дреболии".

Към 11 часа пред управата на завода са се събрали хиляди. Митингът продължава вечерта и през цялата нощ. Докараните БТР-и и танкове изтласкват стачкуващите и поставят завода под въоръжена охрана.

На 2 юни стачкувашите се събират на градския площад пред ГК на КПСС. Към тях се е присъединил половината град. Плакатите са "Месо, масло, повишаване на заплатите".

От покрива на ГК и на съседни къщи снайперисти откриват огън (и от картечница), има убити и ранени, хората в паника се разпръсват. Убити са 24 души, сред които - жени и деца. Ранените са около 90, но много хора не отиват на лекар, от страх да не бъдат арестувани. Телата на жертвите са извозени късно през нощта от града и са погребани тайно в различни гробища на Ростовския регион.

На 3 юни работниците пак се събират на площада с искане да бъдат освободени задържаните. По високоговорители се съобщава въвеждането на комендантски час. В 15 ч.  по радиото говори членът на Президиума на ЦК на КПСС Козлов с обещание за "внимателен анализ на недостатъците във въвеждането на новите разценки в предприятията в града" и "да се предприемат мерки за подобряване на търговията с храни и потребителски стоки".

Хората се разотиват, напрежението почва да отслабва, през нощта са арестувани 240 души.

В дните от 14 до 20 август в Новочеркаск под засилена охрана от МВР и армията се провежда "открит" съд срещу "подбудителите на масови безредици". На разстрел са осъдени седем работници за "бандитизъм" и "антисъветска дейност": Александър Зайцев, Андрей Коркач, Михаил Кузнецов, Борис Мокроусов, Сергей Сотников, Владимир Черепанов, Владимир Шуваев. 

105 души получават присъди от 10 до 15 години колония със строг режим. Стотици милиционери и военни дават подписка за неразгласяване. В пресата процесът изобщо не се отразява.

Първото отбелязване на събитията се случва след 29 години с градски митинг.

В нета може да се гледа тв сериал " Однажды в Ростове", който започва с тези събития, заснет през 2012, но май непоказван по руските телевизии.

http://serialu.net/odnazhdy-v-rostove/

Ангела, на 88

Ангелът на България

Madison Nicole "Maddie" Ziegler

родена на 30 септември 2002







12-годишна

Вова

Като бил малък, Вова много обичал лятото, защото мама и татко го водели на дача. Вова тичал, играел си и дишал чист въздух. А дачата се намирала на брега на езеро. Езерото се казвало  Комсомольское. Но до 1948 година езерото се казвало Киимаярви (Kiimajärvi). Намирало се на 100 км от Ленинград, всъщност на окупирана част от Финландия.
Вова пораснал, на мястото на дачата построил нова дача, поканил и свои приятели и те си построили дачи наблизо. Така възникнала световно известната вилна кооперация "Озеро", явно кръстена на същото онова анексирано езеро Киимаярви. А е световно известна, защото фигурира в документи, публикувани на интернет страницата на МФ на САЩ, както и на страницата на OFAC, което е финансовото разузнаване на САЩ.
Но и като голям Вова продължил да си пада по анексираните територии и развил направо хибридни умения да анексира. Няма нужда да ви казвам, че и приятелчетата му си падали по тях. Толкова силно ги привличали чистият въздух и игричките.
(по С. Рабинович)

след Минск 2 да минем направо на Минск 9

Гледам го тоя Путин как се размотава по терена - ту воюва, ту преговаря, после пак преговаря и пак воюва, ту казва, че воюва, после пък не бил той, ту пак прехвърля дватриста танка от тук там, после воюва, пак преговаря и подписва някакви декларации и принуждава някакви да подписват някакви договори за примирия, после пак почва всичко отначало.
Защо ли? Човекът просто печели време. Докато ни загалвиква с нови военни или мирни действия - в зависимост от фазата - и ни отвлича вниманието с преговори от по 16 часа в Минск 1 и Минск 2, някъде на потайно място в тайгата усилено и ускорено се строи грандиозна система от противоатомни бункери, попълват се запаси и технологии за 20-25 години, изготвят се списъци на хора, необходими за поддържане на живота на малцината вип персони, достойни да споделят бъдещето с Путин. Когато всичко това стане готово, системата заработи и целият обслужващ персонал е по местата си, Путин, да се слави името му, ще се разположи на кожен диван в стая с поне 20 тв монитора, ще извади куфарчето и ще натисне червеното копче. И ще ни гледа сеира. На мониторите.
Защо в тайгата ли? Не знам, просто така си го представям.
И любимото му куче, прекрасния каракачанин, подарен му от българския премиер, ще е спасен в бункера.
Затова, уважаеми господа, с оглед на макар и малката възможност да осуетим плановете му, предлагам след Минск 2 да минем направо на Минск 9.