сряда, 17 февруари 2010 г.

Една здравна реформа, ако обичате

И ми я опаковайте като подарък – да не забравите да свалите етикета с цената.
Не минаха и две години и лекарят от „Бърза помощ”, който се изцепи по тивито, че ако му се наложи, никога няма да ползва услугите на службата си, и бе уволнен от директора, който и досега си е директор там, най-сетне е върнат на работа от съда. Той, разбира се, няма да остане в „Бърза помощ” – или поне така заяви. Което веднага ме присети за разговора с таксиджията онзи ден.
Човекът се оплака, че в такситата вече нямало пари и си търсел работа. Една седмица се хванал като шофьор на частните линии в София (новите бели автобуси). Облякъл риза, стегнал вратовръзка, обаче се оказало, че собствениците глобяват на поразия – за закъснение в графика, за второ, за трето, а за драскотина – по стотарка. Въпреки че автобусите са застраховани. Пресметнал, че от заплатата нищо няма да му остава и си тръгнал.
Ходил да си търси работа в „Бърза помощ”. Там му казали: Какво говориш, то доктори няма, само 15 линейки работят, и онзи ден уволнихме десетина колеги.
15 линейки за цяла София!
Верно, че източниците ми на информация не са два независими, но аз избирам да вярвам на човека. Щото просто няма смисъл да ме лъже.
15 линейки за цяла София!
Вече няма да жаля бабите, че им затварят болниците. И в София да дойдат, все тая. Оная с косата ще дойде преди лекарите.
Като се заговори наскоро за здравна реформа, аз явно погрешно останах с впечатление, че целта е да се спре изтичането на средства, което явно е ставало през малките болници в страната. Защото почнаха да ги затварят.
После разбрах, че съм сбъркала, защото почнаха да се планират спешни центрове, високо заплащане на лекари в тях, закупуване на скъпи линейки и дори хеликоптери (да, в множествено число!). А тъй като пътищата ни са лунен пейзаж, без да се споменава изрично, явно се планира масов ремонт на всички дупки в републиканската пътна мрежа, за да могат по тях безпроблемно да фитипалдират линейките. Да, явно не ставаше дума за спестяване на пари, а тъкмо за обратното – за мощна държавна инвестиция, съзвучна с методите на Обама за излизане от икономическата криза.
Тъй като спешната помощ се предоставя безплатно на всеки, независимо и най-вече когато не е (три-години-без-прекъсване) здравно осигурен, то ето ви още една мощна държавна инвестиция в сектора на общественото здраве. Бабите в страната пак са на кяр, а ние, с непрекъснатия тригодишен „здравен статус” ще чакаме една от 15-те линейки в София. Да не дава Господ! Нито на нас, нито на бабите! Да разчитаме на здравната реформа.
За радостните тълпи, които от два месеца обсаждат единствените две места в София за издаване на задължителните (на депутатите няма да можем да се отблагодарим достатъчно за това!) европейски здравни карти, за спонтанните карнавални маскаради на хората по опашките в НАП, които специално са си взели отпуск за един-два дни, за да си доплатят здравните вноски и да внесат Декларация № 7 (кой не знае Декларация № 7, кой не е чувал за нея?), както и за нестихващите трепети по опашките в НОИ и Здравната каса ще се наложи да пиша друг път, защото, боя се, в момента не ми достигат думите да опиша тази благодат и вселенско благословление, което ежедневно ни съпътства.

Няма коментари:

Публикуване на коментар