петък, 19 февруари 2010 г.

Историите на крадливата сврака 1 - Иглата

Крада интересни истории, които чувам от различни хора. Като свраката, която краде блестящи дрънкулки и ги събира в гнездото си.
Ето една такава история:
Знаете ли че на децата в училище им преподават предмет “Домашен бит и техника”? Та една учителка разказва на децата за иглата и се оказва, че десетгодишните не са виждали игла, не знаят за какво се ползва, как се вдява конец. Най-трудно станало, като госпожата трябвало да обясни и да научи децата как се връзва възел. „Догодина ще търся учебник, в който няма тема „Игла”, обобщи учителката.
Брей, тия майки не зашиват ли копчета?
А камилите вече през какви уши се провират?

Чудомир, Иглата:
Надигна се баба Ната, намери игла и конец, хвърли още малко съчки на огъня, обеси очилата на носа си и почна да вдява. Наплюнчи конеца, усука му края, за да се изостри и влезе по-лесно, мъчи се, пухтя - не ще да се вдене и не ще!
Откъсна малко от върха на конеца старата, наплюнчи го пак, пак го усука с костеливите си пръсти и го насочи наново към иглата. И уж право мери към ухото, ама пустите ръце нали и те треперят! Тъкмо да го мушне, гдето трябва, мръднат, конецът се подкриви и не ще да влезе.
Дядо Стоил се попочеса, прибра си разхлабените потури, привлече се до огнището при бабата, взе иглата и конеца, мъчи се, пънкави се и той и не можа да я вдене.



Няма коментари:

Публикуване на коментар