неделя, 7 февруари 2010 г.

За телефонните измами и общуването с електората

Разни хора ми разказват разни неща. Аз, разбира се, не им вярвам, смятам, че това са клюки, често злостни. Защо тогава ги споделям? Защото не съм егоист и искам да дам и на други възможност да не им повярват.
И така – първо за телефонните измами.
Не знам защо има още хора, които им се връзват, но така или иначе като има търсене, има и предлагане. Отделно пък по размера на доброволно предадените пари може да се мери нивото на недоверие на народа в държавата, инситтуциите, МВР-то и прокуратурата. И реципрочно – на вярата в тяхната корумпираност. Да се чуди човек как това недоверие обхвана и най-възрастните жени, дето по принцип са по-доверчиви (затова най-често и те са жертви на телефонните измами), и по принцип обичат да се уповават на държавата.
Разбрах, че било достатъчно човек да се повози на такси из разградско – Исперих, Кубрат, и шофьорът на таксито щял да ви покаже къщите, построени от телефонни измами. И да ви каже и имената на хората, които са ги построили. Даже се знаело, че точно там са измамниците, дето катастрофират, удрят деца в ПТП и т.н. Русе пък бил центърът на някакъв друг тип телефонни измами. Не можело просто така да навлезеш в измамата на други – имало си зонално разпределение и туйто. А пък измамите с телефонни ваучери (целта е да те накарат да купиш ваучери и да издиктуваш номерата им) се правели от затворници.
Въпросът е защо разследващите органи не се возят с таксита или поне защо не разговарят с шофьорите им? И защо бабите продължават да вадят хилядарките изпод дюшеците и да ги дават на любители да си строят къщи? А онази, дето се самоуби, след като я окрадоха, вече всички забравихме...
Второ, за общуването с електората на нашите любими депутати. Нали всеки уикенд се връщат по родните места и по 3-4 дни се впускат в дебрите на народните страдания, за да ги изучат и да намерят лек за тях. Та така една от новите депутатки, дето само колегите, и то от партийната група, й знаят името, била (е) зъболекарка от Пещера. Та жената всеки четвъртък бързичко се прибира у дома, при електората – хем е наблизо де – 130 км. И в събота от 8.00 ч. вече общува с електората – верно, че той, електоратът не може да й каже много за дертовете си, щото е на зъболекарския стол, с отворена уста, ама общуват, нали. И така 3-4 дни, пооправи някоя друга пломба, пардон, дерт, и хайде пак заминава за София да работи отговорната си работа в името на народа.
И накрая, само за цвят, един американец в България как разбрал нещата. Прекарал една седмица на гости, и като си тръгвал, казал: Много хубаво пеят вашите проститутки!

Няма коментари:

Публикуване на коментар