Оти ги ручахме жабетата?

Министър Дянков с гордост съобщава, че вече от две седмици тече разплащането на държавата с фирмите, на които държавата дължи пари от миналата година.
До края на миналата година всъщност държавата изобщо не признаваше, че дължи някакви пари, а за размера на дълга нямаше официални данни.
Дълговете на държавата предизвикаха неплащане на заплати, уволнения, увеличение на плащаните помощи на безработни, свито потребление, и засегнаха по веригата всички нас.
Мъка, мъка!...
И цялата тази галимация целеше едно – да стъкмим такива финансови отчети, че да ни пуснат в преддверието на еврото.
Стъкмихме ги, похвалихме се, че сме отличници, обаче не ни допуснаха в антрето на еврозоната. Къде заради нас самите, къде заради гръцката криза.
Стоим пред вратата, търкаме обуща в черджето, натискаме звънеца, викаме „Има ли някой?” Отвътре се чува: „Няма никой!” И ние, като Мечо Пух, се чудим: „Някой каза „никой”...
Тук дойде моментът, когато в Министерство на финансите се замислиха какъв аджеба ще ни е отчетът в края на следващата финансова година, когато пак ще нападаме антрето. И стана безпощадно ясно, че пак трябва да се правят стъкмистики, този път – с обратна дата. И излязоха едни необезпечени договори, които напълно съсипват отчетната картинка за миналата, но може би за настоящата - не.
Въпросът е как да вярваме на МФ, като еквилибристиките са прозрачни и за неспециалисти като мен.
И като резултат от тях няма, оти ги ручахме жабетата?
Все пак честито на фирмите – не мина и година, и май ще си получат парите.