Харчим резерва, урррааааа!

Ако ни бяха приели в еврочакалнята, щеше да се случи същото. Изискванията за резерва щяха да паднат и голямото харчене щеше да почне. Защото инвестициите намаляват, европейските пари нещо все закъсняват, а спонсорите тропат нервно с краченца и рият нетърпеливо с копитца. Инвестирали са, сега си искат и лихвите.
Номера с еврото не мина, стана даже голяма срамотия, но драма няма, защото нашите данъци са си тук – в резерва. И ще си ги похарчим.
Като става дума от резерва да се извадят 900-те милиона здравни осигуровки, които от миналата година сме платили, и да отидам там, където им е мястото – в здравната каса – не може. Да се вложат пари в Сребърния фонд и да се реши въпросът с пенсиите – не може. За разплащане с бизнеса - не може. А за какво може? Ей сега вече ще гледаме сеир.