петък, 30 юли 2010 г.

Щурм унд дранг

Ех, този устрем, този силен устрем към реформи, появил се като европейско определение на българското управление днес, веднага асоциирах с щурм унд дранг*. И не защото не сме в постоянен вихър от чувства и страсти, а защото устремът на асоциативно ниво свързвам с а(А)така и щурм. „Дранг” пък ми напомня за „дрън, прас”.
А романтизмът на българска почва се трансформира в „по ботевски да любим и мразим”.
И така ката ден се лашкаме във въртопи от страсти, и рациото трудно си намира място в нашия живот.
Ето и в Кърджали – щурм на полицията в дома на едни граждани малко преди полунощ, и после дранг – на земята с белезници; щурм – да влезем малко по-бързо в детската (!) стая, и дранг - спукано чело. Жалко, дет се вика, че не е имало и един сърдечноболен старец, та да стигнем до дранг – и инфаркт!
На това полицията в Кърджали викала „борба с проституцията”, а полицаите, под напора на чувствата, взели бащата и сина на семейството за ползватели на секс услуги, дъщерята взели за секс труженичка, а единственият престъпник в ситуацията (според българското законодателство това бил само сводникът) въобще не потърсили, и за него нямало ни щурм, ни дранг.
И за г-н министъра Цветанов: добре, че защитава подчинените си. Но, от друга страна, обясненията му приличат на оня виц, дето отговорът на критиките винаги е „а вие защо биете негрите?” И понеже не вярвам г-н министърът да е глупав, значи нас ни има за глупаци. И въпросът тук е: след като нашата полиция ни пази, кой ни пази от нашата полиция?
Щурмът да преборим престъпността е хубаво нещо. И ние щяхме да повярваме, че целта е в страната да се спазват законите и да се играе по правилата, ако не бяха онези лобисти в НС, дето – дранг! – и току направят опит да прокарат някое текстче в някой закон, дето ще облагодетелства едни фирми. И де що има читав експерт трябва да си зареже работата и по цял ден да ги следи и да ги пляска през пръстите. Докато премиерът не дойде да щурмува депутатите и – дранг! – да отмени гласуван преди малко текст.
И щяхме да повярваме, че над никого няма политически чадър, и че ще щурмуваме светлото бъдеще на страната само с чисти хора, ако най-скандалните от всичките лобисти, чийто напън (щурм) стигна чак до отпечатване на лобистка поправка в Държавен вестник – бяха изхвърлени от НС. Но не бяха. Дранг!
Постоянен вихър от страсти се вихри и около цената на газа – след като с щурм премиерът свали цената на тока, очаквахме с дранг да накара и руснаците да свалят цената на газа. Обаче с щурм бяха открити нови находища на газ в нашето си Черно море, които с дранг ще влязат в газовата система още през есента и ще свалят цената на газа – при така получилия се микс на руски и наш газ. Така че няма нужда да щурмуваме да свързваме газопреносната си мрежа с Турция, Гърция и, недай си Боже, Северно море.
И така, в щурм унд дранг (разбирай – в игри и закачки) минават дните ни. И все пак е лято, и все пак градът е напуснат от половината от жителите си и задръстванията не са зверски, и все пак не плащаме парно.
Почакайте да дойде септември – съвсем друг щурм унд дранг ще запеем.

_________________
* Немският романтизъм (Гьоте „Страданията на младия Вернер”, „Фауст”; Шилер „Разбойници” и много други) е известен като движението Sturm und Drang (“Щурм унд дранг" - Буря и натиск). Движението е наречено така от единия от братята Шлегел - Август Вилхелм – по заглавието на едноименната драма на Фридрих Максимилиан Клингер (1752-1831). Бурята, разбира се, е буря от чувства и лавина от страсти. Любопитна подробност е, че първоначално Клингер нарича драмата си Wirrwarr – Суматоха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар