Защото вчера общината ни разчерта квартала – като къде и как имаме право да паркираме. На ъгъла на всяка пресечка – а те са много начесто – очерта някакъв пресечен овал. Явно там не трябва да се паркира. Правилата за паркирането са правени в годините, когато само членовете на ЦК на БКП имаха коли и ги държаха в гаражи. Видимост трябвало да има. Ама че улиците са еднопосочни и че това с видимостта е съвсем различно – подробности! Някои овали са с дължина два метра, други – с 5. Изядоха доста места за паркиране. А те и без това бяха малко. Да де, ама вечерта само тези овали бяха свободни. Хем хората още са по отпуски, и колите им също. Паркирах на един по-дългичък.
В 8,29 – току-що съм се преместила на позволено място – се появява паякът. На първия ъгъл спира и започва да катери една кола. В 8,30 колата е качена и паякът потегля. Добре че не си измих зъбите, ами веднага слязох да местя колата – направо съм щастлива. И съм щастлива, че още е август, защото след първи септември ще трябва да извършвам процедурата по местенето на колата преди 8 ч., а не чак в 8.26. И този нещастник, дето му отвлякоха колата, също е късметлия, защото днес това ще му струва 30 и нещо лв., а след първи септември – 60 и много. И всичкото това - с цената само на няколко баки боя и 150 лв., които ще платя на общината за правото да ми вдига колата всяка сутрин. Ще се стигне до момент, в който нормалните хора ще трябва да продадат позанемарените си апартаменти в центъра, за да могат да платят всичките си задължения към общината – най-високите данъци в града, винетката, наказателния паркинг.
Тогава тези, които трябва, ще изкупят апартаментите – може би всеки ще си купи по няколко, по една къща на 5-6 етажа. Единият от тях ще е гардеробната на съпругата. Ще си сложат бариери на улицата и нито някой ще им пречи да паркират, нито паяци ще минават. Ето тогава всички ще бъдат щастливи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар