сряда, 22 август 2012 г.

Днес сутринта неочаквано

Днес, в мига между нощта и утрото, неочаквано си спомних едно друго утро отпреди ... много години. Учех в университет и живеех в студентско общежитие. Всъщност имаше женски и мъжки блокове, разделени по средата от поле. (На него растяха много макове.) Една сутрин ръководството на женското общежитие тръгва на проверка по стаите за изостанали през нощта представители на мъжкия пол. Не си спомням как тогава се разнасяха новините без мобилни телефони, скайпи и фейсбук, но секунди след посещението на първата проверявана стая от много прозорци започнаха да скачат полуоблечени и все още спящи момчета, а след тях през прозорците летяха обувки, ризи, чорапи, якета. Грабваха ги, и тичайки през полето, нанизваха тениските през главите, кецовете на краката, а чорапите пъхаха в джобовете. Някои се познавали, други тъкмо имали повод да се запознаят. Качили се на няколко коли и заминали да пият кафе на летището. (Кафенетата бяха малко, а работещите в 6 сутринта – само на летището.) И моето момче беше сред тях.
Затворих очи, споменът ми донесе ухание на свежа утрин и изгряващо слънце.

Няма коментари:

Публикуване на коментар