Целенасоченото протакане с мерките

Липса на воля за реформи, липса на ясна визия за антикризисни мерки, липса на действия – като например разплащане на задълженията към бизнеса, връщането на ДДС в законовите срокове, и т.н, и т.п.
Защо правителството се държи така, сякаш онази предибозборна и антикризисна програма не беше на ГЕРБ?
Защо е всичкото това тутлявене?
Отговорът е близко до ума и се крие в цикличността на нашия живот:
Идва Великден и всички, след като счупят яйцата, тръгват да садят това-онова.
После идва 24 май, краят на учебната година за малките, абитуриентски балове, всефамилни тържества, броене от 1 до 12 по цяла нощ, наемане на суперски автомобили да извозят чедото до бала и изобщо...
Всички поливат това-онова.
С изключение на местата, където са станали наводнения от дъждове и снеготопене.
После пък идва лятото, почивките, слънце, пясък, море. Или кандидатски изпити – за гимназии, университети.
Всички събират поникналото и порасналото.
Почват да правят бурканите.
Идва 15 септември, първи учебен ден, учебници и ремонти на училищата.
А после идва и снегът и става студено за протести.
Така че правителството трябва да устиска още седмица-две през април и също толкова през октомври – времето, когато някои от нас ще са склонни да се занимават с политика и дори да протестират за нещо.
В останалото време правителството ще може да си взима каквито иска решения, а хората ще си гледат работата и ще си подготвят зимнината, защото не са свикнали да разчитат на държавата. Обратно на всеобщото мнение, че българинът все чакал на държавата. И цикличността на живота ни го доказва.
Важното е догодина по същото време държавата някак да е изпълзяла от дупката, и то без големи сътресения, че, ей, избори идат!


Ако харесвате този пост, използвайте бутона topbloglog.