Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.

Такааа... Какво разбрахме до тук от епичната стенограма?
Че администарцията на президента, а и самият той първо много внимателно са гледали едно шоу, направили са запис, гледали са записа - неколкократно, че са готвили стенограма, че са чели стенограмата, сверявали са я със записа на шоуто, проверявали са интернет сайтове за въпросния цитат, станал ябълка на раздора, подготвили са изявлението на президента, публикували са го.
Идва трети март – участие в празнично честване, вечеринка.
Продължава работната седмица и усилният труд в президентската администрация продължава да кипи. Уговаря се посещение на Дянков в президенството, прави се сценарий и разпределение на ролите в предстоящата среща (а може би и репетиция?), провежда се срещата, записва се, сваля се стенограма, публикува се стенограмата.
И работната седмица свършила.
Въпросът е за това ли им плащаме заплати?
За да ни представят мисли като тази в заглавието като върха на мъдростта и принципността?
За да сподели президентът, че е убеден, че срещу него се кове интрига, и Дянков е съпричастен?
За да се каже отново, че президентът иска да се отворят икономическите досиета на прехода? За които в хода на разговора самият президент казва: „Всички знаем, че няма досиета.”
Ми да започнем тогава:
Г-н Президент, каква пушка имате, колко струва тя и откъде я имате?
Затреляхте ли онзи архар?
И да знаете, че напълно се присъединявам към думите Ви:
„Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си.”
И накрая: спокойно, г-н Президент, ние знаем, че не сте милиардер. Не сте и милионер. Както казва руската пословица: „Не имей сто рублей, а имей сто друзей”. (Превод за младите: нямаш нужда от сто рубли, ако имаш сто приятели.)